English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ще продължи ли да се движи „влакът за Брюксел” към Западните Балкани?

Published on , , София
Last change on

Пролетта по повод напредъка на Хърватия към членство в ЕС си припомнихме думите на Хавиер Солана (върховният представител на ЕС по външна политика до края на 2009 г.), който през 2008 г. каза, че „влакът за Брюксел” е готов да тръгне. Първата гара, на която влакът ще спре оттогава насам ще бъде Загреб, който през юли 2013 г. ще стане двадесет и осмата столица в ЕС. В последните години кризата засили опасенията, че този влак може би ще бъде спрян от движение, поради опасността по-късно да дерайлира, ако на него се качат рискови държави. Горчивият опит с Гърция дава основание за скептицизъм спрямо включването на нови страни (от Западните Балкани) в границите на обединена Европа. Но, ако съседите ни бъдат оставени на самотек големи играчи като Русия, Китай и дори Турция бързо ще видят стратегически шансове, от които също толкова бързо и ще се възползват.

Може би фразата „Ако го направим, лошо; ако не го направим, пак лошо” най-добре обобщава дилемата на ЕС в политическите му ходове към региона. Д-р Димитър Бечев, директор на софийския офис на Европейския съвет за външни отношения, почти изцяло неутрализира безнадеждния й нюанс в анализа [на английски] си "Периферия на периферията: Западните Балкани и еврокризата". Според него е нужно да се промени подходът на ЕС във взаимоотношенията с потенциалните му бъдещи членки. Вместо да се разчита, че политическо стабилизиране може да се постигне чрез асоцииране, трансформацията би могла да се реализира чрез акцент върху икономиката. Ако Брюксел успее да мобилизира всички съществуващи ресурси и заложи на постигането на растеж, заетост и конкурентоспособност, ще възроди привлекателността си и ще окуражи реформите в Западните Балкани.

Това от своя страна ще докаже досегашните му инвестиции на политически капитал като най-малкото разумни. Въпреки негативното влияние на кризата, ЕС все още се ползва със значителна подкрепа в региона. В скептичната Хърватия на референдума през януари 2012 г. 2/3 от гражданите (при общо гласували 43% от населението) дадоха гласа си в полза на членството. В Сърбия, Македония и Черна Гора има спад около 15-20%, но интересът към Европа продължава да натежава над опозиционните мнения. По думите на Димитър Бечев тези проучвания показват по-скоро „еврореализъм”, отколкото „еврофилия”. Според него балканците виждат ЕС като нещо неизбежно. И причината за това е ясна – Балканите са част от Европа (географски и отчасти икономически, ако все още не говорим за политическа свързаност).

Търговската и финансовата либерализация между двете страни в диалога са почти завършени процеси. В политически план, въпреки всеобщата стагнация 2012 г. може да се приеме за успешна за голяма част от западните ни съседки. Черна Гора започна разговори на 29 юни с очакване присъединяването й да стане факт в рамките на следващото десетилетие. Сърбия получи статут на кандидат-членка като признание за усилията, вложени в хармонизирането на отношенията си с Косово. Бидейки обаче в новото си качество под наблюдението на Брюксел, Белград трябва да се справи с три важни предизвикателства: да съумее да върви към ЕС с проруски ориентирания президент Томислав Николич и разнородното коалиционно правителство; да нормализира отношенията си с Прищина и да завърши болезненото си икономическо възстановяване в условията на подпомагане от МВФ.

Най-изоставащите от западнобалканския лагер – Босна и Херцеговина и Косово - също имат известен напредък. Постигането на конституционни промени в правилата за изборите на тристранно председателство се оказват трудна цел, която би била значителен успех за ЕС, особено предвид намерението на Сараево да подаде молба за членство до края на годината. Косово също успя да постигне напредък в последните месеци. След като започна процеса по либерализация на визовия режим, на 14 юни Комисията представи програма с реформи за изцяло премахване на визите. Договорът между Прищина и Белград от февруари 2012 г. за съвместно управление на граничните пунктове пък може да доведе до Споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово.

По инициатива на Щефан Фюле, еврокомисарят по разширяването, през март 2012 г. беше учреден диалог на високо ниво за присъединяване на Македония. Целта на разговорите е подпомагане на страната в осъществяването на някои ключови промени в съдебната система и публичната администрация като начин за преодоляване на гръцкото вето, което към момента не позволява започването на преговори, въпреки получената зелена светлина от Комисията.

Докато преди известно време интеграцията и членството в ЕС се асоциираше с представата за просперитет, в последните години те означават и по-голяма уязвимост. Проблемите, с които страните в региона се сблъскват, са идентични на тези, пред които са изправени южните членки на ЕС – висока безработица, нисък растеж и изобщо ниска конкурентоспособност. Към днешна дата с подкрепата на МВФ и инструментите на ЕС и предвид по-малкия мащаб на икономиките на западните ни съседки, положението е относително овладяно, но в никакъв случай – спокойно. Според скорошни данни на Световната банка очакваният растеж на икономиките на страните от региона за настоящата година е 1.1%. Това е два пъти по-малко от растежа за 2011 г. (2.2%). Сърбия, Черна Гора и Босна и Херцеговина са на ръба на рецесията с прогнозен растеж от 0.4% до 0.1% тази година и с висок дълг.

Още през 2008-2009 г. Хърватия пострада значително от остро свиване на търговията и понижено търсене на износа и продължава да е в рецесия поредна година. При не толкова експортно ориентираните икономики на останалите държави в лагера, поради като цяло по-малкия им износ и ограничен приток на инвестиции, кризата се разви с по-бавен темп. Банковият сектор обаче е най-опасният канал за пренасяне на негативните ефекти от случващото се в останалата част на континента. Гръцки и италиански банки чрез дъщерните си дружества контролират малко по-малко от половината от банковия сектор в региона.

При тази ситуация Димитър Бечев вижда нужда от продължаване на процеса по разширяване, но при малко по-различни условия по сделката. Той е на мнение, че „ЕС трябва да предложи на Западните Балкани по-добра подкрепа в справянето с икономическите и институционални проблеми срещу по-стриктно съблюдаване на демократичните норми и практики”. За Брюксел това означава работа с всички държави от региона по ключови теми и споразумения; приоритизиране на стабилността в частност; ограничаване на негативните влияния върху банковия сектор от Гърция чрез работа с МВФ и ЕБВР (Европейската банка за възстановяване и развитие); предприемане на мерки и инициативи за подпомагане на растежа чрез инвестиции в проекти с Турция (членка на Съвета за регионално сътрудничество, базиран в Сараево); включване в платформата за търговска интеграция и търговията с услуги.

От друга страна усилията на държавите в Западните Балкани следва да бъдат насочени към структурни реформи. Нужно е кандидатите и потенциалните кандидати за членство да представят национални стратегии за постигане на цели в ключови сектори, политики за заетост, програми за енергийна ефективност, за развитие и т.н. Не без значение е друга забележка, която Димитър Бечев прави в своя анализ, а именно имиджовият аспект в отношенията между Брюксел и останалите, заинтересувани от членство малки държави: „Ако ЕС не може да предизвика нужните промени в Западните Балкани – регион, който често е разглеждан като задния двор на Обединена Европа - как би могъл да бъде възприеман от другите глобални конкуренти като стабилен играч в Близкия Изток, постсъветското пространство и Източна Азия?” Абдикацията на ЕС, която практически би се изразила в отдаване на всички възможности за влияние в региона на Китай и Русия чрез бизнеса и политиката, би означавала доброволното отстъпване на реколта, отглеждана и чакана с години и с цената на много вложени ресурси.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required