English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Основни моменти от първата в Хърватия предизборна кампания за Европарламента

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Малко повече от седмица остава до първите в Хърватия избори за членове на Европейския парламент, които ще се проведат на 14 април. В състезанието участват 27 партии и коалиции, сред които има и Пиратска партия. Партиите и коалициите обаче, които имат най-големи шансове според социологическите проучвания са три: коалицията на управляващите (социалдемократите на Миланович, народната партия на Весна Пусич и партията на пенсионерите), която според най-новите социологически проучвания ще получи 26.3% от гласовете; опозиционната коалиция между Хърватския демократичния съюз на Томислав Карамарко и другата пенсионерска партия - Блок на пенсионерите заедно - която се очаква да получи 18.4 на сто от гласовете; и трета е Работническата партия - хърватски лейбъристи, за която биха гласували 10 на сто от избирателите. Тези резултати са обаче при условие, че излязат да гласуват 65% от имащите право на глас, колкото са заявили, че ще направят в проучването на Ipsos за информационната емисия "Дневник" на хърватската Нова телевизия.

Кой какво предлага?

Платформата на управляващата коалиция има специален нов сайт [на хърватски език], но трудно общува с аудиторията в интернет. Във Facebook нямат страница, но постват съобщения в Twitter. Програмата им е доста обща и са малко конкретните елементи в нея. Акцент в програмата е известно противоречие. В нея се казва, че някои в ЕС смятат, че ограничаването на разходите е единственият отговор на рецесията и че само драстичният спад на стандарта на живот ще доведе до изход от кризата. Тези консервативни политически възможности напълно ще отслабят нашата държава, се казва в платформата. От миналата година Хърватия е принудена със закон да съкращава разходите с по 1% годишно, докато балансира бюджета. Нещо повече, правителството, начело със социалиста, определящ себе си като калвинист Зоран Миланович в началото на тази година обяви нова порция съкращения на заплатите в публичния сектор, включително и на своята с 3%.

Като цяло социалистите и народняците (както наричат тук Хърватската народна партия) посочват в своята платформа за европейските избори, че в днешния взаимосвързан свят нито една държава не може да реши глобалните проблеми сама. Според тях е ключово ЕС да действа съвместно. Кандидатите за евродепутати обещават да се борят за Европа, която ще подсили страните-членки и ще решава глобалните проблеми с локални действия. Лозунгът на коалицията е "За силна Европа". Някои от кандидатите на коалицията между СДП и ХНП са познати лица и в момента също са наблюдатели в Европарламента. Други обаче са изцяло нови лица. Водач на листата е Тонино Пицула от СДП, който е с дълга политическа кариера. Следва го Биляна Борзан, която също е с опит и е член на председателския съвет на СДП. Останалите са доста по-неопитни.

Коалиционният партньор ХНП, който отскоро се ръководи от първия вицепремиер и министър на външните и европейските работи Весна Пусич, предлага силни кандидати, които обаче нямат политически, но имат много богат европейски опит. Такъв кандидат например е Ведрана Гуич, която идва от Министерството на външните и европейските работи, където е била съветник на министъра. Тя е от младежкия фронт на партията.

Втората по големина коалиция - между Хърватския демократичен съюз (туджмановата партия) и пенсионерския блок е доста по-"общителна". Активни са във Facebook, в Twitter, където са представени изключително подробно 12-те кандидати на коалицията, включително и чрез 3-минутни видеоклипове, в които всеки представя себе си и това, за което ще се бори. Платформата [на хърватски език] е доста по-конкретна от тази на управляващите. Кандидатите също са силни. Лозунгът на коалицията е "Силна европейска Хърватия". Десноцентристката коалиция смята, че ЕС не бива да бъде за сметка на националните държави, а да бъде среда за развитието на страните-членки в днешната глобализирана икономика.

Кандидатите на коалицията се обявяват за социална пазарна икономика като "алтернатива на провалилите се социалистически утопии и на неолибералните политики, които доведоха до световната криза". Те ще се застъпват още за частната инициатива и за предприемачеството, като ще искат държавата да гарантира солидарност и отговорност на капитала. За да се осигури икономически ръст, е необходимо да продължат реформите в банковия сектор, за да може да се поднови финансирането на производството и отварянето на нови работни места.

ХДС и Блокът на пенсионерите са посочили пет ключови мерки, които ще бъдат в центъра на тяхната работа в Европарламента: развитие на икономиката и всички хърватски региони чрез използването на еврофондовете, както и чрез разпространение на солидарността в Европа; активна европейска политика за заетост, особено сред младите, защита на семейството; подкрепа за земеделието и рибарството като стратегически отрасли на хърватската и европейска икономика; инфраструктурна свързаност и защита на околната среда; разпространение на хърватската култура и език, опазване на хърватската идентичност като основа за развитие.

Специален акцент в платформата на хадезейците (както ги наричат в Хърватия) ще бъде подкрепа за хърватите в Босна и Херцеговина. Евродепутатите на ХДС ще провеждат европейска политика, която "най-сетне ще признае проблема и ще прекрати неровностойното положение на хърватите в Босна и Херцеговина". Десноцентристите обръщат специално внимание и на кохезионната политика, която смятат, че е ключова за развитието на европейските региони. Според тях това е политика на инвестиции, растеж и отваряне на работни места. Един от кандидатите на водещо място в листата е досегашният наблюдател в Европарламента Андрей Пленкович, с когото euinside наскоро разговаря по повод доброволното участие през 2013 г. на Хърватия в Европейския семестър.

Водач на листата е Дубравка Шуица, която е депутат в хърватския Сабор вече три мандата. Друго интересно лице в листата на хадезейците е Давор Иво Стиер, който е син на хърватски изселници и е роден в Аржентина. През годините е силно критикуван за това, че е "чужденец". Той обаче има солидна дипломатическа кариера - заместник председател е на Комисията по външни работи в парламента, работил е в хърватското посолство във Вашингтон като заместник на шефа на мисията на Хърватия в НАТО. Друга интересна кандидатура е на Желяна Зовко, която е родена в Мостар, Босна и Херцеговина. Тя е международен секретар на ХДС в Босна и Херцеговина. Била е посланик на федерацията във Франция и Испания, а също и постоянен представител в Юнеско.

Третата сила - Работническата партия - хърватски лейбъристи е доста "необщителна", ако човек търси платформата им или за какво ще се борят кандидатите. Платформа така и не успях да открия, но от активността на страницата на партията във Facebook може да се отсъди, че основният подход в кампанията им е критики срещу управляващите и по-скоро национални теми. Между другото именно избягването на националните теми в изборите за Европейския парламент беше в основата на искането на управляващите да има отделна дата за европейските избори, а не както настояваше опозицията, изборите да се обединят заедно с гласуването за местна власт на 19 май.

От интервюта на отделни кандидати става ясно, че това, за което ще се застъпват лейбъристите в Европарламента е същото, за което се борят и в хърватския Сабор - работниците. Според лейбъристите все по-малко работници заработват прилична заплата от труда си. Те ще се борят за социална справедливост и справедливо разпределение на богатството, както и срещу тенденцията за обогатяване на малък брой хора за сметка на обедняването на широки слоеве на обществото. Лейбъристите са също така против каквато и да е приватизация. 

Двама са интересните кандидати в листата. Единият е интересен заради това, че изобщо в посочената на сайта на партията биография са споменати амбициите му за работа в Европарламента, а другият е интересен с личните си признания. Стипе Дърмич, доктор на медицинските науки, заявява, че в Европарламента активно ще се бори за интересите на хърватските граждани, които живеят от своя труд, ще се бори също и за осигуряването на достъпна здравна защита и социална грижа за гражданите. Той ще отстоява още интересите на социалната демокрация.

Дамир Хършак пък е първият кандидат, който открито признава, че е гей, поради което получи и подкрепата на британския евродепутат Майкъл Кашман. Хършак е роден през 1969 г. в Крапина, градче съвсем близо до Загреб. Завършил е металургичния факултет към Загребския университет, където и работи.

За първи път на тези избори хърватите ще имат възможността да преподреждат листите според предпочитанията си. Проучването на Ipsos/Dnevnik показва, че 63.7% от анкетираните ще се възползват от преференцията, докато само за листа са обявили, че ще гласуват 21 на сто от запитаните. Доста висок е процентът и на тези, които не са се замисляли по въпроса. При посочените по-горе социологически данни, управляващата коалиция ще получи 6 мандата в Европарламента (от общо 12 за Хърватия), хадезейците ще получат 4, а лейбъристите - 2.

Прави впечатление, че в листата на управляващите не фигурира името на Ингрид Античевич Маринович, която стана известна с изказването си в Европарламента, по време на което лъсна изключително лошото й владеене на английски език. В момента тя е наблюдател от СДП. Изказването й обиколи цяла Хърватия и медиите се занимаваха продължително с темата като дори провеждаха интервюта с потенциални кандидати за евродепутати на английски език, за да се уверят, че следващите, които ще представляват Хърватия, в Страсбург или Брюксел няма да злепоставят страната. Дали по тази причина или по принцип, но всички кандидати във всички листи са посочили познанията си по чужди езици като някои дори уточняват кои до каква степен владеят.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required