English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Засега не се налага Хърватия да бъде включена в процедурата по дисбалансите

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Хърватия ще участва в Европейския семестър през 2013 година наравно с останалите страни-членки, но на доброволни начала. Семестърът е съществена част от реформата на икономическото управление на ЕС, предизвикана от дълговата криза и включва засилено наблюдение и координация на икономическите и бюджетните политики. Началото на семестъра се дава през есента с Годишния обзор на растежа на Европейската комисия, в които са набелязани конкретни препоръки към страните-членки. Случаят с Хърватия обаче е различен, тъй като страната е планирано да стане пълноправен член на съюза на 1 юли 2013 г., точно по средата на семестъра.

Окончателните препоръки на Съвета на ЕС по семестъра няма да бъдат обвързващи за страната, за която ще важат, както обяснява Министерството на финансите, няколко специфични разпоредби през тази година. Това, върху което Хърватия ще работи, докато започне пълноценно да участва в семестъра от догодина, ще бъде да създаде рамка за изпълнение на икономическата си програма със специален акцент върху включването в процеса на регионалните и местните власти, както и на гражданското общество. На второ място ще се търси синхронизация с елементите от предприсъединителната икономическа програма, което включва специално наблюдение върху бюджетния дефицит и публичния дълг, както и данъчното облагане. Хърватия ще трябва да обвърже структурните си реформи и целите в националната си програма за реформи със стратегическите насоки в Годишния обзор на растежа, както и с икономическата стратегия "Европа 2020".

Правителството вече е в постоянен диалог с Комисията, а тя от своя страна следи икономическото развитие в страната. Очакванията от частичното участие в Европейския семестър са Хърватия да добие ценен оперативен и методологичен опит, да отвори нов канал за работа с ЕК и да се подготви да прилага европейските политики преди пълноправното членство. Темата за Европейския семестър обаче почти изцяло отсъства от публичното пространство, въпреки че на политическо ниво тя не е съвсем чужда.

Пред Хърватия стоят тежки предизвикателства, подчертани отново силно от зимната икономическа прогноза [на английски език] на Европейската комисия, която предвижда икономическата активност в страната да си остане като цяло потисната и през първата половина на 2013 г. Хърватската икономика се влияе силно от недобрите икономически перспективи в еврозоната и съседните страни - Италия и Словения специално, което ще продължи да оказва натиск върху опитите на страната да излезе от кризата. Ако тенденцията се запази, 2013-а ще е шестата поредна година на рецесия. Комисията очаква постепенно съвземане благодарение на програмата на правителството за инвестиции в публични проекти, специално в сферата на енергетиката и транспорта.

Частните инвестиции се очаква да бъдат стимулирани от присъединяването на страната към ЕС на 1 юли. Очаква се през втората половина на годината цикличните проблеми отвън да започнат да намаляват и така да позволят леко ускорение на експорта. Големият въпрос е по какъв начин участието в Европейския семестър може да помогне на страната да се ориентира по-добре какви мерки да предприеме вече с оглед участието си в общия пазар. Според икономическия анализатор Зоран Аралица от Загребския икономически институт капацитетът на правителството да откликне на предизвикателствата и възможностите от наднационален характер са ограничени. Липсата на съвет от икономически експерти в това правителство, за разлика от предходни, също е проблем.

Предизвикателствата пред страната са сериозни специално в отговор на ефектите от кризата - това са преструктурирането на дълга, което в момента става само през бизнес-сектора, високия дял на лошите кредити във финансовия сектор и най-вече липсата на план за възстановяване. Всичко това не създава подходящи условия за оптимизъм, смята анализаторът. Не на това мнение обаче е депутатът Андрей Пленкович. Той е член на комисията по европейските въпроси в хърватския Сабор от опозиционния Хърватски демократичен съюз (HDZ). Освен това е и наблюдател в Европарламента в комисията по бюджети. Той взе участие в междупарламентарната седмица на Европейския семестър в Брюксел през януари, когато само маркира включването на Хърватия в него.

Разговарях с г-н Пленкович в Загреб. По думите му Европейският семестър ще помогне на страната да излезе от кризата. Той обърна специално внимание на това, че е нужна по-силна демократична легитимност, за да се избегне бюджетите на национално ниво да бъдат съгласувани непрозрачно предварително между правителството и Комисията и после сервирани на националните парламенти за одобрение. Това, което трябва да се направи е да се създаде сложен механизъм за взаимодействие между властите на национално ниво, особено по толкова ключов закон като държавния бюджет и отделно - между правителството и Комисията.

Важен елемент от Европейския семестър е процедурата по дисбалансите, в която участват 14 страни-членки на ЕС, сред които и България. Г-н Андрей Пленкович е на мнение, че засега не се налага Хърватия да бъде включена в нея, тъй като в момента балансът по текущата сметка показва известен излишък. Външният дълг също е стабилизиран, смята той. В зимната си прогноза Комисията също отчита свиване на дългогодишния дефицит по текущата сметка на Хърватия през 2012 г. Първичният излишък през третото тримесечие на 2012 г. е подкрепен от рекордно високите постижения в туризма, показват анализите на Комисията. Андрей Пленкович звучеше уверено, че страната ще се справи с предизвикателствата и също посочи, че макар и на доброволни начала, участието в Европейския семестър ще бъде полезно упражнение за страната.

Доколко обаче това е така, предвид предстоящите избори за местна власт и за Европейския парламент?

До съвсем скоро темата за частичните избори за хърватски членове на Европарламента изцяло отсъстваше от дневния ред на обществото. От съвсем скоро обаче тя започна да набира скорост с приближаването както на датата за членството, така и на времето за провеждане на редовните местни избори, които по закон се провеждат всяка трета неделя от месец май. Опозицията и правителството обаче са разделени във виждането си за това кога да се проведат европейските избори. Без да е супер категоричен премиерът няколко пъти намекна, че е по-добре гласуването за изпращане на 12 представители на Хърватия в Страсбург да бъде отделно от изборите за местна власт, тъй като това ще позволи да бъдат повдигнати повече европейски теми.

Андрей Пленкович обаче не споделя това мнение. Той посочи няколко аргумента в подкрепа на избори 2 в 1. Основният е, че така ще се осигури максимална избирателна активност. Обикновено местните избори се провеждат в два кръга. В първия със сигурност много повече хора ще излязат да гласуват. Освен това не бива гражданите да бъдат принуждавани да гласуват няколко недели поред. На 22 февруари първият вицепремиер и министър на външните и европейските работи Весна Пусич предположи, че не е изключено изборите да се проведат през април, въпреки че президентът Иво Йосипович все още мълчи по темата, а именно той трябва да предложи датата. В момента текат политически консултации под негово ръководство.

Според Пленкович е несериозно не само изборите за Европарламент да са на отделна дата, но и да са толкова рано през април, защото на 1 март влизат промени в изборното законодателство, които въвеждат за първи път префернциално гласуване. Няма да има достатъчно време нито да бъдат добре информирани гражданите за това нововъведение, нито да се направи достатъчно добра кампания, смята той. 19 май е най-подходящата дата, според него, тъй като това ще осигури достатъчно време за процедура по обжалване на резултатите, а също и на бъдещите евродепутати да се подготвят за новите си задачи. Не на последно място - ще бъдат спестени и разходи, още повече че Хърватия ще трябва да гласува две поредни години за членове на Европарламента - веднъж сега и втори път, когато са редовните европейски избори в целия ЕС догодина.

Андрей Пленкович е уверен, че предстоящите твърде много събития пред Хърватия - решаването на спора със Словения за старите спестявания в Люблянска банка, изборите за местна власт и Европейския парламент, както и икономическите проблеми и предстоящата актуализация на Бюджет 2013 няма да попречат на усилията да довърши работата си по малкото оставащи задачи до присъединяването.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required