English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Битката за ЕС - либерализмът срещу нелиберализма

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Отново криза тласка Европейския съюз към преосмисляне на състоянието си и към промяна, както в целия му 60-годишен живот досега. Миналата година беше поставено само началото на разговорите за бъдещето на Съюза след решението на британците да напуснат, а изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ катализира дебата, който трява да изкристализира в споразумение за бъдещето в края на март по повод 60-тата годишнина от подписването на Римския договор, поставил началото на ЕС. Разговорите за бъдещето започнаха през септември миналата година в словашката столица Братислава. Не остава много време до края на март, а конкретните идеи са по-скоро реактивни, отколкото креативни. Реактивни спрямо основните предизвикателства пред ЕС - радикалната геополитическа промяна и вътрешнополитическата битка с популистите.

На неформалната среща на ЕС в Малта на 3 февруари беше обявена "голяма степен" на сближаване на мненията, че ЕС трябва да се възползва от отварящите се и затварящи възможности и относно ролята, която ЕС трябва да играе в глобален план след встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп. Колко голяма е тази степен на сближаване и докога ще издържи е много важен въпрос като се има предвид, че тази пролет предстоят избори в ключови държави за ЕС - Франция и Холандия - а не бива да се забравя също, че унгарският премиер Виктор Орбан открито симпатизира на Доналд Тръмп, което подкопава европейското единство.

Трябва да се сложи край на синергията между геополитиката и вътрешната политика

През последните седмици активността у отделни политици, страни-членки или групи от държави се повиши значително. Емблематична в това отношение беше речта [на английски език] на шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи), чийто пост в момента зависи изцяло от резултата от изборите в Холандия тази пролет. Множеството въпроси към него дали ще запази поста си, както и подкрепата на колегите му от Еврогрупата вероятно са вдъхновили речта му на 24 януари за бъдещето на Европа, тъй като първата й част е изцяло посветена на изборите в различни части на ЕС тази година. 

Той изрази убеденост, че следващото холандско правителство отново ще бъде коалиция от центристки или умерени партии. Съмнително е и доколко в Германия популистката партия Алтернатива за Германия ще бъде част от каквато и да е коалиция. Дайселблум беше оптимист и по отношение на Франция. "Моята прогноза е, че в края на годината Германия, Франция и Холандия ще продължат да бъдат управлявани от традиционни, разумни политици. Тогава ще бъде също добър момент да продължим с многобройните теми, свързани с бъдещето на ЕС и на еврозоната", каза той. 

Холандският финансов министър призна, че дори и да се изпълни оптимистичната му прогноза, това съвсем не означава край на популизма. "Той ще остане, подхранвайки недоволството и обвинявайки външния свят. Но не бива да забравяме, че огромното мнозинство от нашето население все още се доверява на умерените партии в ляво или дясно. Те трябва да възвърнат доверието на хората, че ще им осигурят сигурност и икономически перспективи", е рецептата на Йерун Дайселблум. Според него, новата администрация на президента Тръмп е още една причина (освен Бризхода) да се преосмисли позицията на ЕС. "Геополитическите въпроси, отбраната и сигурността, данъчните теми, бъдещето на международните финансови институции и, разбира се, търговията са заобиколени от въпросителни и удивителни. Тръмп предизвиква Европа по много начини". 

Тръмп се явява като втори център на антиевропейската геополитика след Русия с изказвания, които предизвикаха вълна на безпокойство в страните-членки, които досега живееха безгрижно под геополитическото крило на Съединените щати. Сега обаче светът се разделя на остатъци от досегашната реалност и алтернативната реалност, която създават пропагандните машини на Путин и Тръмп, всеки със своите си цели. Усилията им намират плодородна почва у все повече политически формации в ЕС, които се чувстват окрилени да продължат ерозията на Съюза до постигането на пълен разпад. 

Преди срещата в Малта председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който си тръгна от срещата с нов прякор - "нашия Доналд" - описа [на английски език] три заплахи пред ЕС, като посочи, че текущите предизвикателства пред ЕС са "най-опасните от времето на подписването на Договора от Рим". Първата заплаха е геополитическата ситуация. "За първи път в нашата история в един все по-многополюсен външен свят толкова много се превръщат в открито анти-европейски настроени или евроскептични в най-добрия случай. Особено промяната във Вашингтон поставя ЕС в трудна ситуация, в която новата администрация изглежда поставя под въпрос американската външна политика от последните 70 години". 

Втората заплаха, очертана от нашия Доналд, е вътрешна и тя е свързана с антиевропейските, националистични и все по-ксенофобски чувства в самия ЕС. "Националният егоизъм също се превръща в привлекателна алтернатива на интеграцията. В допълнение, центробежните тенденции се хранят от грешките, допуснати от онези, за които идеологията и институциите станаха по-важни от интересите и емоциите на хората". Тази реплика е с много ясен адресат - традиционните партии и проевропейските сили досега, които в очите на нашия Доналд са прекалили с опъването на тетивата. 

Третата заплаха по Доналд Туск е манталитетът на проевропейските елити. "Спадът във вярата в политическата интеграция, поддаването на популистки аргументи и съмнението във фундаменталните ценности на либералната демокрация са все по-видими", пише Доналд Туск до лидерите с призив "да имаме куража да се противопоставим на реториката на демагозите". Туск предупреди, че дезинтеграцията на ЕС няма да доведе до възстановяването на "някакъв митичен, пълен суверенитет на страните-членки", а до реална зависимост от великите суперсили: САЩ, Русия и Китай. "Само заедно ще бъдем напълно независими", смята бившият полски премиер, който се надява да бъде преизбран за втори мандат на поста шеф на Европейския съвет. 

Заедно, но на две скорости

Голямата изненада от срещата в Малта дойде от германската канцлерка Ангела Меркел, която доскоро беше неоспорим фаворит да спечели четвърти пореден мандат като канцлер на Германия, но вече има силна конкуренция в лицето на силно проевропейския си конкурент от ляво - Мартин Шулц. Доскороният шеф на Европарламента, успял да издигне тази институция до висотите на европейската политика и на процеса на взимане на решения, се явява съвсем приемлива конкуренция за г-жа Меркел. Социологическите проучвания вече му дадоха преднина пред консерваторите на Меркел, обявена от големите международни медии и анализатори за единствената пазителка на либералния ред в Европа. 

Според Ангела Меркел вече е дошло времето за многоскоростен ЕС, "в който не всички страни-членки са винаги на същото ниво на интеграция". Тезата за многоскоростния Съюз не е никак нова и всъщност отдавна вече е факт, но репликата е символична, тъй като показва, че дори г-жа Меркел вече е узряла за промените, които се налагат в ЕС както отвън, така и отвътре. Изявлението на германската канцлерка не беше посрещнато добре от всички. Финландският премиер Юха Сипила заяви, че двускоростен Съюз, при който някои страни ще се движат по-бързо към интеграция, отколкото други не е отговор. "Ние трябва да засилим ангажиментите си към общите ценности на ЕС и да намерим начин да работим заедно със същата скорост", каза той в края на еднодневната среща в Малта. 

За двускоростна Европа се обявиха още Белгия, Холандия и Люксембург, които излязоха със съвместно изявление [на английски език] след Малта. В него те заявяват, че ЕС е повече от сумата на своите членки и той трябва да продължи да се развива с наднационалните си структури и общностния подход на работа. Премиерите на трите държави настояват Договорите на ЕС да продължат да бъдат основа на бъдещо сътрудничество, което означава засилване на четирите свободи, вътрешния пазар, социалното измерение и силна еврозона. Те искат Съюз, в който се уважава човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и човешките права. 

В декларацията си трите държави наблягат на необходимостта да се възстанови доверието в ЕС, което може да стане чрез изпълнение на договорените ангажименти и като се направи процеса на взимане на решения по-прозрачен и демократичен. За тях е от особена важност да се прилага цялото европейско законодателство по отношение на върховенството на закона в страните-членки, тъй като "това е критично за вътрешния пазар, за Шенгенската зона и за по-нататъшното развитие на ЕС". "Различни пътища на интеграция и засилено сътрудничество може да бъдат ефективни отговори на предизвикателствата, които засягат страните-членки по-различен начин", смятат Белгия, Холандия и Люксембург. 

Срещу подобна идея се обяви лидерът на управляващата партия в Полша Право и справедливост Ярослав Качински, смятан за неформалния лидер на Полша. Според него двускоростна Европа ще доведе до разпад и практическото ликвидиране на ЕС. В същото време обаче Полша е една от страните, които слагат спирачка в интеграцията на Съюза. Откакто новото правителство е на власт, се блокират почти всички законодателни инициативи, които предвиждат повече интеграция, като например създаването на европейска прокуратура за борба с измамите с еврофондове. 

Европа на нациите или европейска нация? Не, Европа на ценностите

Ярослав Качински е застъпник на по-хлабав съюз, в който страните-членки държат цялата власт. На това мнение е и унгарският премиер Виктор Орбан, който смята, че ЕС притежава прекалено много власт, която трябва да бъде върната на страните-членки. Именно на тази тема беше посветена редовната му лятна реч в Румъния. Със същата теза е и кандидатката за президентските избори във Франция Марин льо Пен, чиято група в Европейския парламент се нарича именно Европа на нации и свобода. Първа точка в нейната предизборна програма е провеждането на референдум за напускане на еврозоната и ЕС. 

Другото политическо течение в ЕС е за задълбочаване на интеграцията и особено в еврозоната. На това мнение са южните страни-членки, които се срещнаха в края на януари на специална среща на върха в Лисабон. Лидерите на Кипър, Франция, Гърция, Италия, Малта, Португалия и Испания мислят [на английски език], че отслабването на Европа не е опция. За тях решението е в задълбочаването на валутния съюз. Премиерите на седемте държави очакват "ясни предложения" за довършването на еврозоната и за затваряне на икономическите различия и асиметриите във валутния клуб. Те също акцентират върху необходимостта ЕС да отстоява своите ценности на свобода, демокрация, върховенство на закона и уважаване и защита на човешките права. 

Ако се стигне до двускоростен ЕС, това ще означава изолиране на страните извън еврозоната, както euinside неведнъж е прогнозирал. Това е и най-логичната стъпка, тъй като интеграцията в Икономическия и паричен съюз е най-дълбока. В момент на бърза разруха на досегашния световен ред обаче, базиран на разпространението на либералната демокрация и отворената търговия, ЕС е изправен не толкова пред избора повече или по-малко Европа, а каква Европа. От досега направените официални и неофициални изявления става ясно, че ЕС ще се раздели по ценностна линия - на либерална и нелиберална. Втората е пречка за развитие на първата. Така че, може да се окаже, че след Рим ЕС ще се оформи като ракета, която се освобождава от първата си, нелиберална степен. Или по-скоро от държавите, у които няма доверие. 

Именно за доверието говори [на английски език] шефът на Европейската централна банка Марио Драги в Словения миналата седмица. Той заяви, че рецептата за оцеляването на ЕС в днешния размирен свят е придържане към правилата. "Това, което ни спира от продължаване напред днес е, отчасти, наследството от онези минали провали, което създава липса на доверие между страните да навлязат в такава нова фаза на интеграция. Доверие, че всички страни ще се съобразяват с правилата, които те сами са определили, за да намалят взаимната си уязвимост. И доверие, че всички ще осъществят необходимите реформи, за да гарантират структурно сближаване, така че съобразяването с правилата да стане по-лесно, а споделянето на рискове да не създаде постоянни трансфери между страните. Съобразяване и сближаване, и чрез тях растеж са ключовете днес, за да се даде нов импулс на интеграцията". 

От казаното досега се налага изводът, че в Рим ще се направи равносметка на доверието - кой у кого има/няма доверие, а чак на второ място ще бъде решението накъде и как да се продължи. До годишнината остава малко повече от месец. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required