English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Новият сръбски кабинет ще бъде правителство на бъдещето

Published on , , София

След продължило 10 часа заседание сръбският парламент в петък (27 юли) одобри състава на новото правителство на страната. Начело на кабинета, който ще има най-малък брой министерски кресла от 1990 година насам, застава Ивица Дачич – досегашен вицепремиер. Той ще запази и поста министър на вътрешните работи, който заемаше в правителството на Мирко Цветкович. Новият кабинет ще има 17 министерства и четири дирекции: за Косово и Метохия, човешките права и правата на малцинствата, за църквите и религиозните общности и за диаспората. Дачич ще има и четирима заместници, сред които един, който ще отговаря за сигурността и борбата с корупцията и престъпността (Александър Вучич като министър на отбраната), както и един с ресор евроинтеграция (Сузана Грубйешич).

В речта си пред депутатите, заради която всъщност дебатите продължиха до ранните сутрешни часове, Дачич подчерта, че основната цел на новото правителство ще бъде да се подсилят основите на сръбската икономика, да се разкрият нови работни места, да се възроди икномиката и да се засили процеса на евроинтеграция. На коментарите, че идването му на власт е на практика връщане към режима на Милошевич, близък сътрудник на когото новият премиер е бил, Дачич отговори: „Не искам и няма да се занимавам с никакво разделение, нито сегашното, нито онова от 90-те години, нито с разделенията от времето на комунизма …Това правителство ще бъде кабинет на бъдещето, а не кабинет, обърнат към миналото“.

Приоритет на новия кабинет е икономическото възстановяване на страната. Всички останали основни цели, каквито са европейското бъдеще на Сърбия, решаването на косовския въпрос, регионалното сътрудничество, борбата срещу престъпността и корупцията, образованието, здравеопазването и т.н. ще зависят от това способни ли сме да осигурим икономическа стабилност,“ допълни Дачич. За тази цел новият министър-председател ще предложи да бъде създаден Национален съвет за икономическо възстанояване, в който да влязат най-добрите експерти от областта на икономиката и финансите в страната.

Местни икономисти определиха като положителна идеята за създаването на подобен съвет, но смятат, че добрите намерения на новото правителство ще имат своя сблъсък с реалността още след няколко седмици, когато трябва да бъде гласувана актуализацията на бюджета за тази година. Причината може да се види в последните данни за изпълнението на бюджета за първото полугодие, които показват, че дефицитът в него е нараснал с 38 на сто в сравнение със същия период на миналата година, като приходите са се увеличили с едва 3.3%, докато увеличението на разходната част е било почти 10 на сто. Външни анализатори коментират, че новото правителство е наясно със ситуацията и че една от първите му задачи ще бъде провеждането на преговори с Международния валутен фонд и Световната банка.

Още преди избирането му на поста новият финансов министър Младжан Динкич коментира, че правителството не планира замразяване на пенсиите и заплатите в публичния сектор, но ще се опита да докаже, че бюджетният дефицит може да бъде свален от сегашните 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на под 3% от БВП. Освен да преговаря с международните кредитори, Динкич смяташе да поиска от Русия да конвертира част от вече обещания от Москва заем от 800* милиона долара за инфраструктурни проекти в директна помощ за бюджета на страната. А освен закона за актуализацията на бюджета, правителството ще трябва да подготви и изпрати в парламента още 12 проектозакона, сред които тези за премахване на ненужните държавни агенции, за промяна на бюджетната система и за промени в данъка добавена стойност (ДДС).

Ден преди встъпването си в длъжност, самият Динкич написа в Twitter:
Извинявам се на всички, на които не можах да отговоря предишните дни, заради многобройните разговори и подготовката за влизане в правителството нямах време да прегледам всичко в Twitter. Работя над това и се надявам да сформираме наистина сериозен екип в Министерството на икономиката и финансите. Намерението ми е първите положителни резултати от нашата работа да се видят от ще през септември-октомври. Предстои ни наистина тежка работа по програмата за фискална консолидация и въвеждането на ред в публичните финанси, прилагането на антикризисни мерки в икономиката, помощ за земеделците, специални мерки в подкрепа на занаятчиите и малките предприятия, помощ за най-бедните граждани, премахването на излишните такси, намаляването на бюрократичните процедури, въвеждането на електронно управление във всички звена на администрацията, премахване на ненужните агенции и държавни органи. Надявам се на подкрепа и полезни предложения. Очаквайте ме отново скоро“.

Министърът на финансите определено ще седне на най-горещия стол сред развалините на сръбските публични финанси, коментира Иван Николич от Икономическия институт в Белград завръщането на Динкич на поста. „Това е точното място за смел и амбициозен реформатор, който ще работи бързо, при това да действа веднага, а да преговаря по-късно,“ казва Николич, но не уточнява дали Динкич е този човек. Според икономиста пред новия финансов министър стоят няколко основни задачи:
- да внесе в парламента предложението за актуализация на бюджета;
- паралелно с това, да подготви фискална стратегия, в която да се запишат краткосрочните и дългосрочните цели на фискалната политика по време на мандата на новото правителство, както и степента, в която могат да се реализират;
- до края на последното тримесечие на годината да внесе проектобюджета за следващата година, в който подробно да бъде описан капацитетът за реформи на правителството и неговата решимост през следващите години да използва този капацитет.

И докато повечето анализатори гледат към бъдещето, управителят на централната банка на Сърбия Деян Шошкич коментира наскоро в статия за белградския ежедневник „Политика“ грешките, които страната е допуснала в икономическата си политика и които са довели до сегашното състояние на икономиката. В коментара си той споделя, че най-сериозни вреди на сръбската икономика в края на миналия век са нанесли не бомбардировките и ембаргото, а икономическата политика, водена тогава и най-вече даването на кредити под политически натиск, подписването на договори, с които са се прехвърляли държавни пари в частния сектор и нещо повече – прехвърлянето на средства в частни сметки в чужбина с цел „избягване на ембаргото“.

По думите на Шошкич след хиперинфлацията, практическото унищожаване на банковия сектор, спадът на икономическата активност и замразяването на депозитите, средната класа буквално се е стопила, а спадът в икономиката не може да бъде компенсиран и днес, когато индустриалното производство в страната се равнява на по-малко от половината от това през 1989. Другата сериозна последица от тази политика е хроничната липса на доверие в националната валута, като според Шошкич курсът на динара е бил съзнателно манипулиран. Другата основна грешка той нарича „евроизация“, а именно фактът, че масово задълженията както в динари, така и в чужда валута са обвързани с валутна клауза, което прави цените на стоките много по-чувствителни на всяка промяна във валутния курс, т.е. - всеки спад на динара спрямо еврото означава ръст на цените.

Цяла година е била изгубена и при утвърждаването на модела на приватизация, а всички тези грешки, придружени от безотговорното харчене на пари от бюджета, е довело до сериозен ръст на публичния дълг от 29 на сто от БВП през 2008 до над 52% от БВП към средата на тази година. „Държавни средства се инвестираха там, където инвестира частният сектор, а не там, където би трябвало да инвестира държава … И не само това – харчехме и плащахме от бюджета на чуждестранните инвеститори, за да ги привлечем да инвестират у нас, забравяйки, че те всъщност и сами биха дошли, ако бяхме премахнали корупцията, бяхме подобрили бизнес средата и бяхме изградили инфраструктура,“ коментира Шошкич.

Според него изходът от сегашната икономическа ситуация няма как да стане с магическа пръчка, а с усилията на всички в държавата, които да включват: защита на най-засегнатите от реформите граждани, фискална консолидация, борба за изкореняване на корупцията, инвестиции в инфраструктура и работеща правна система. Познато, нали? Заради някои от тези проблеми сега част от еврозоната търси начин да излезе от кризата, а най-новите страни-членки са критикувани за липсата на реформи в други от тези сфери. Ако Сърбия иска да продължи по пътя, който си е начертала, новото правителство наистина трябва да покаже много повече от политическа воля и обещания, че ще е по-различно от предишното – и не, за да успее да покрие определени критерии, а заради по-доброто бъдеще на собствената си държава.

*В предишен вариант на статията беше записано числото 800 милиарда долара

comments
metonaidenov
29 юли 2012 15:11
"Динкич смяташе да поиска от Русия да конвертира част от вече обещания от Москва заем от 800 млрд. долара за инфраструктурни проекти"... 800 млрд. долара за магистрали?!? Грешката нарочна ли е, за да накарате например нашето правителство да ревнува, или е техническа и става въпрос за 800 милиона? :)
Ralitsa Kovacheva
29 юли 2012 15:13
Грешката е неволна, искали сме да дадем повече на сърбите, очевидно :) Вече е оправена. 
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required