Въпреки че наскоро направи първата си визита в Брюксел (след 3 години членство на България в ЕС), президентът Георги Първанов реши да се обяви за „патрон” на дискусията по стратегията "Европа 2020". На 12 март Първанов свика пресконференция с претенцията да фокусира общественото внимание върху документа. Изборът на датата е странен, с оглед на това, че стратегията беше представена преди цели 9 дни (на 3-ти март). И обясним, с вихрещия се скандал между Първанов и вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
Истинската цел на медийната изява на президента лъсва още в третото изречение на встъпителното му слово - да порицае публично финансовия министър: "Да припомня, че тогава инициирахме дебат по необходимите антикризистни мерки с доклад на експерти, характеризиран, впрочем, доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел".
Тук ние нямаме намерение да анализираме цялата пресконференция на държавния глава. Искаме да се концентрираме само върху неговата визия за стратегията "Европа 2020", която президентът твърдеше до последно, че е била най-важната му тема. Защото, очевидно за разлика от него, ние сме убедени в значимостта на темата и в необходимостта от сериозна обществена дискусия по нея.
Прави впечатление, че Георги Първанов не изневери на обичайния си маниер постоянно да се самоцитира, но е очевидно, че напредък по вече изказаните от него тези или предложения, няма. Дори и по „приоритетната” тема "Европа 2020", президентът се задоволи единствено да спомене, че вече си е заплюл водеща роля: "Искам да ви обърна внимание, че на сайта на президентската институция са публикувани основните тематични области на дебата: към каква икономика се стремим, каква да бъде структурата, защото очевидно ще се наложи преструктуриране на българската икономика, кои да бъдат новите източници на растежа и развитието ни към 2020 г., какъв модел на социална политика преследваме и ще се опитаме да изградим, защото и това е другият много важен акцент в работата по европейската стратегия 2020".
Ако сте очаквали, както ние, да чуете отговорите на президента на поставените от самия него въпроси, сте останали неприятно изненадани. В търсене на мнението на държавния глава за стратегията и за българските й цели, подминаваме няколко дълги параграфа (в които напоително се критикува антикризисната политика на правителството) и намираме няколко думи в самия край на изложението, продължило цели 34 минути.
„Давам ви за пример проблема с изискването 3% от БВП на ЕС трябва да отива за инвестиции в научната и развойната дейност. У нас в момента за наука и изследвания се отделят 0,3% от БВП. Как ние ще съумеем да преодолеем тази сериозна разлика, ако искаме да имаме интелигентен растеж, ако не искаме да сме отново на опашката. Нека да не забравяме, че сред европейските цели има и такива като 75% заетост за населението между 20 и 64 години. У нас равнището на заетост в този възрастов диапазон е 60%".
И толкова. А ето какво, според нас, можеше да направи държавният глава, ако наистина толкова много държеше да привлече общественото внимание върху стратегията Европа 2020. След като основателно акцентира върху поставената в новата стратегия цел 3% от БВП да се заделят за наука и изследователска дейност, вместо да пита как България ще постигне този процент от сегашната си база - 0.3% от БВП, президентът можеше да представи свое предложение. Особено след като изрично се похвали със силния си екип:
"Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, въпреки че работят перфектно. Надявам се и в Министерския съвет да не смятат, че само там е концентриран този експертен потенциал. Сега е моментът наистина да се опрем на знаещите и можещите. В това е и смисълът на моето послание".
Освен това, Георги Първанов, в качеството си на старши научен сътрудник, можеше да даде конкретни предложения къде да отидат тези 3% от БВП - дали в БАН (с реформи или без?) или в университетите, или в нещо трето. Можеше да представи идеите на своя екип на какъв принцип да се финансира научната и развойна дейност и кои области смята за приоритетни.
Би било проява на уважение към избирателите и данъкоплатците държавният глава да използва правото си на изяви по обществените телевизия и радио, за да предложи възможните отговори на важните за страната въпроси, а не само да пита. Защото, както стана ясно, позицията на президента по така важната според него стратегия "2020" се изразяваше предимно във въпроси.
Което води към очевидното заключение, че целта на президентското изявление беше друга. Три четвърти от времето на изложението си държавният глава отдели, за да обяснява какво правителството и особено финансовият министър Симеон Дянков не върши. Защо изобщо беше необходимо това да се прикрива зад „Европа 2020”? Любопитно е как българският държавен глава очаква да провокира дебати по тази наистина важна европейска тема, след като очевидно я подценява дотолкова, че да прикрива зад нея разчистването на личните си сметки с министъра на финансите Симеон Дянков.
И с какво основание Първанов се нареди до американския президент Барак Обама, до френския - Никола Саркози и до други европейски лидери, след като няма нито тяхната визия, нито техните конституционни правомощия? “В септемврийския ни дебат поставих проблема за социалната цена на антикризистната политика. Този въпрос, който е основен за президента Обама, за президента Саркози, за всички европейски лидери, който е ключов в споменатата, обсъждана макар и не толкова гласно у нас стратегия “Европа 2020”.
Президентът напомни, че е обсъдил темата "Европа 2020" с европейските лидери в Брюксел, но не разказа подробно какви са вижднията, които е представил. А при положение, че разполага с голям екип, финансирани от българския данъкоплатец, и с ефирно време, също за негова сметка, президентът дължи на обществото отговори, а не въпроси. Въпросите, обикновено ги поставят избирателите.
И така неизбежно стигаме до въпроса за въпросите. Онези, които журналистите зададоха и най-вече онези, които не зададоха. Това е част от голямата тема за подмяната. Както президентът подмени важните теми с неважните, така и журналистите подмениха важните въпроси с удобните. Не всички, разбира се. Но единствената възможна стратегия срещу демагог като президента беше колегията да се обедини около 3 важни въпроса, които да зададе настойчиво толкова пъти, колкото е възможно. Тогава можеше и да получи отговори.
Можеше и да протестира открито и недвусмислено срещу фразата: "След като не получавате такива отговори, не задавайте повече въпросите".
Какви са въпросите, решава обществото, а медиите ги задават. Не президентът, премиерът или всеки, решил да използва медиите, за да размахва пръст, да си разчиства сметките и да предава „еднопосочно”.
Ще им позволим ли?