English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Принципна подкрепа и много забележки към Европа 2020

публикувано на , , София

Дискусията около новата икономическа стратегия на ЕС за следващите 10 години, наричана работно "Европа 2020", бавно набира скорост. Основна причина за това, обаче, не е тоталната липса на заинтересуваност на страните-членки към нея, а по-скоро многото по-непосредствени проблеми като кризата в Гърция. Впрочем, именно случаят с Гърция, а също и проблемите на други страни-членки като Португалия, Италия, Испания и Ирландия се дължи до голяма степен на неизпълнението на предишните икономически стратегии, а също и на сравнително хлабавия европейски институционален контрол.

По всичко личи, че тези проблеми ще се запазят, въпреки че има ясни сигнали за промяна. От къде съдим за това, че страните-членки не се отнасят формално към новата икономическа стратегия? От техните собствени позиции, които е трябвало да предоставят до 15 януари на Европейската комисия. Между другото, начинът, по който тези становища са написани, представени и подписани, говори много за отношението, което имат страните към стратегията.

Да започнем с България, не само защото по азбучен ред тя трябва да бъде сред първите разгледани страни, но и защото все пак е интересно какво мисли българското правителство за икономическото развитие на страната ни през следващите 10 години и то в европейски контекст.

Българската позиция е от 2 страници. Не става ясно кой е авторът й, но пък от нея се разбира, че не са необходими никакви значителни промени в обхвата на новата стратегия, а именно - тя да остане концентрирана върху икономическия растеж и заетостта. За България е от особена важност при отчитането на напредъка, както и досега всяка година, да се имат предвид и различните стартови позиции на страните-членки. Затова страната ни подкрепя групирането на страните по подобни проблеми, което ще улесни надзорния процес и ваденето на поуки.

Според българската позиция, не е особено ясно при определянето на общи европейски цели, как те се "превеждат" в националния контекст. Някои страни не само са постигнали досегашните цели в Лисабонската стратегия, но дори са ги изпреварили. Затова и България настоява да се определят общи цели, но като същевременно ясно се определят и съответните национални специфики.

Изключително впечатление прави позицията на Великобритания. Правителството на Нейно величество е представило изключително задълбочен документ за дискусията - цели 48 страници, които включват обръщение от премиера Гордън Браун, както и уводни думи от член на парламента - националният координатор на Великобритания по Лисабонската стратегия Иън Пиърсън. Документът може да бъде даден за пример как се представят позиции.

Освен, че е изпипан като външен вид, с личните подписи на Гордън Браун и Иън Питърсън, документът е и много съдържателен. Според Лондон, уроците от Лисабонската стратегия са следните:
1. Подобрена координация и свързаност на инструментите, по подобие на Пакта за стабилност и растеж;
2. Отчетност на структурните реформи;
3. По-голямо признание за това колко е важен по-широкият глобален контекст;
4. По-силни връзки между целите на стратегията и механизмите за тяхното постигане на регионално, национално, европейско и международно ниво.

Включването и на уводни думи (цяла страница) на премиера Гордън Браун придава допълнителна тежест на позицията, която Великобритания отстоява. В нея той предлага на практика изцяло нов документ, озаглавен "ЕС - споразумение за Заетост и Растеж". Според Гордън Браун, икономическата сила на Съюза е много по-голяма от сумата на отделните негови части. Британският премиер предлага провеждането на годишни икономически срещи на върха, които да правят преглед на напредъка по трите икономически стълба на Европа - макроикономическата политика, микроикономическа реформа и стабилност на финансовите пазари.

Без да изневерява на традиционната британска позиция, г-н Браун отново повдига въпроса за това, че европейският бюджет се нуждае от коренна реформа, без обаче да бъде променяна неговата стойност. Той предлага промяна на приоритетите в рамките на съществуващите ресурси. Традиционно Великобритания е противник на наливането на субсидии в земеделието и настоява за инвестиции в нови технологии, изследователска дейност и наука. На реформата в бюджета са отделени цели 2 страници от документа, като се предлагат следните приоритети:

- подкрепа на усилията на страните-членки да осъществят прехода към икономики с висока добавена стойност;
- допълване на усилията на членките в повече знание, изследователска дейност и новаторство, но с акцент върху ниско-въглеродната глобална икономика. В този смисъл, бюджетът на ЕС за изследователска и развойна дейност трябва да бъде увеличен;

Документът, който Великобритания е изложила, макар и дълъг, заслужава да бъде прочетен, защото освен че прави задълбочен анализ на настоящата ситуация, дава ценни насоки за бъдещо развитие.

Швеция е една от страните, които произвеждат търговски излишъци и е с висока степен на усилията в информационни и телекомуникационни технологии. Нейната позиция е от 5 страници. Според шведския документ, най-ефикасно би било, ако се правят препоръки страна по страна, в зависимост от най-наложителните реформи във всяка една страна-членка. Стокхолм е на мнение, че общоевропейските цели трябва да отчитат разнообразието на начални позиции и структурните различия на страните-членки. Освен това, трябва да се разработи прост и прозрачен отчетен механизъм за представянето на страните-членки чрез сравнителен анализ с други държави.

Румъния също споменава в своя 3-страничен доумент, че стратегическите приоритети на ЕС трябва да бъдат много точно дефинирани като се вземат предвид и ограниченията, най-вече финансовите и бюджетните, предвид различните нива на развитие на страните-членки. Но, останалата част от становището на Букурещ, не казва нищо по-конкретно.

За сметка на това Унгария също е от онези страни, които смятат, че новата стратегия трябва да се фокусира върху растежа и заетостта, със специален акцент върху знанието. Според Будапеща, иновациите трябва да бъдат интерпретирани във възможно най-широк смисъл и това да включва не само технологии, но и друг тип нововъведения. Засилване на дигиталната грамотност и на ролята на електронното управление трябва да бъдат ключ към по-добро качество на живот, социално включване и конкурентоспособност. Унгарците вярват също, че предприемачеството и самозаетостта трябва да бъдат стимулирани, за да се избегне сегментирането на трудовия пазар.

Португалия е сред страните, които смятат, че първо трябва да се направи по-задълбочена оценка на Лисабонската стратегия, за да се види кои нейни елементи може да бъдат запазени и придават добавена стойност. Освен това Лисабон смята, че трябва да се постави акцент върху човешкия потенциал, основното образование, висшето образование, както и върху капацитета на ЕС да привлича високо-квалифицирани човешки ресурси. Нещо повече, Португалия смята, че трябва да се вложат повече усилия в политехническото образование, а също и да се инвестира в потребителско обучение. Европейската комисия трябва да запази централна роля в изпълнението на стратегията, гласи още португалското становище.

Германия се придържа в своя документ към неизползваните възможности на Лисабонската стратегия. Според Берлин, не е нужно да се влагат усилия в допълнителни сфери, след като не е използван пълният потенциал на основните европейски приоритети, а именно наука и изследователска дейност, предимно насочени към възобновяемата енергия. Усилията в тази насока, обаче, да се осъществяват през Европейския съвет за изследвания и новосъздадения Европейски институт за иновации и технологии. Германия предпочита да не се разчита в бъдеще на имигранти, а, предвид демографските тенденции, да се използва потенциалът на наличната трудова сила.

Германското становище показва нежеланието на Берлин Европейската комисия да получава по-голяма роля в прилагането на новата стратегия. Според Германия, от особено значение ще бъде да се запази партньорския подход в отношенията между Комисията и страните-членки. Нужно е да се уважават и поддържат сферите от национална компетентност, смята още най-голямата икономика в Европа. За Германия никоя стратегия не е по-добра от желанието на страните-членки да осъществяват реформи.

За Чехия, структурните реформи също са предварително условие за поддържане и увеличаване на конкурентоспособността на Европа. На практика, според чешката позиция, не е нужно досегашните приоритети да се променят кой знае колко. Просто трябва да се постави допълнителен акцент върху ученето през целия живот, върху по-добрата обвързаност между образованието и трудовия пазар, максималното възползване от вътрешния пазар и цялостното разгръщане на Европейското изследователско пространство.

И още нещо много интересно, което чехите предлагат - помиряване между професионалния и семейния живот. Това може да означава много неща, но във всички случаи е създаване на повече гъвкавост за работа в къщи, без спазване на стриктно работно време и други подобни консервативни практики, което би освободило творческия дух на работещите.

Чехия прави на пух и прах и досегашната система за оценка на усилията и изобщо за управление на европейските стратегии. Недобра система за средносрочни хоризонти, които да подпомагат изълнението на дългосрочните цели. Недостатъчна координация и комуникация между работните звена. Системата на председателството не е достатъчна, за да гарантира по-добра координация. Изключително натоварващи отчети за страните-членки. Често доста формално оценяване на напредъка от самите страни, което пречи на реалното оценяване. Специфичните национални препоръки трябва да бъдат по-конкретни и по-смели. Липсва методология за непрекъсната оценка. Често припокриващи се инструкции.

Латвия също е подходила откровено в позицията си по "Европа 2020" като посочва, че целите на Лисабонската стратегия са били изключително широки и не много ясно определени, което силно затруднява оценката на напредъка. Затова е важно, според латвийското мнение, целите в "Европа 2020" да бъдат ясно дефинирани и лесно измерими. Латвия признава още, че опитът от прилагането на Лисабонската стратегия е показал и това, че все още не е достигнато икономическо изравняване между страните-членки.

Така например, основно предизвикателство пред Латвия е да трансформира икономиката си от трудово-интензивна към базирана на знанието. Това означава да спре да разчита на ниско платения труд, а да инвестира повече във високо-квалифицирани кадри. Латвия смята също, че е не е достатъчно ясно показано по какъв начин ще се финансират приоритетите в "Европа 2020". Най-добре би било това да става от националните и европейския бюджети. За целта обаче е нужна цялостна реформа на европейския бюджет.

Интересна е и позицията на Гърция - дотолкова, доколкото настоява за истинска и пълноценна оценка на минали европейски политики и методи, особено по отношение на прилагането на Лисабонската и Гьотеборгската стратегия. Такава оценка ще даде смисъл на новата "Европа 2020", смята още Атина, която пострада най-много от неинвестиране в наука, нови технологии и изобщо от липсата на ясна визия как се развива гръцката икономика и в какви глобални условия.

Не се спряхме на позициите на всички страни-членки, защото не всички си заслужаваха вниманието. Амбицията на Европейската комисия е новата стратегия да бъде внимателно обсъдена както на национално ниво, така и на европейско, до юнския Европейски съвет, когато Жозе Мануел Барозу се надява документът да бъде приет в някакъв окончателен вариант. Дотогава очакванията му са, че страните-членки ще бъдат наясно със собствените си цели на развитие, с финансовите средства, които ще им бъдат нужни за постигането на това развитие, а също и с ролята на Европейската комисия в постигането на заложените цели.

До юнския Съвет обаче остават по-малко от 3 месеца. До момента в България реална дискусия по темата не е започнала. Президентът Георги Първанов направи опит за това, но неуспешен, доколкото се опита да използва темата за лични нужди. Истината е, че обсъждането на "Европа 2020" е шанс за България както да се впише по-успешно в плановете на ЕС за следващите 10 години, така и да спре да бъде последна на опашката и да има нужда от специални грижи, вместо да поеме стабилно по пътя на икономическия просперитет.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.