euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С излизането от кризата Европа се изправя пред три сериозни дългосрочни предизвикателства: нарастващи нива на дълга, влошени от застаряващото население, напрежение между националните и европейските институции и свръх зависимост от внос на енергийни ресурси. В изключително навременен и задълбочен анализ бившият посланик на ЕС във Вашингтон Джон Брутън* посочва в статия за Фондацията за международен мир Карнеги, че без по-нататъшна политическа и икономическа интеграция, Съюзът ще си остане твърде ограничен да реагира, за да посрещне подобаващо тези три предизвикателства.

Като основен проблем г-н Брутън посочва застаряващото население. Проблемът беше утежнен от финансовата криза като средните фискални дефицити се увеличиха от 0.8% през 2007 г. до 6.9% през 2009, а нивата на дълга се очаква да нараснат с 34 на сто от 2007 до 2011 г. като тръгнат от нива 66.2% от БВП и достигнат 88%. Джон Брутън се позовава с тези данни на Европейската комисия.

Още по-сериозен проблем обаче е, че в ЕС вече са налице конкуриращи се помежду си институции, особено в Еврозоната. Парадоксът е, че има обща монетарна политика, но тя е лишена от средства за провеждане на обща фискална политика. Страните-членки на практика са неспособни независимо да контролират икономиките си. Тази хибридна структура няма юридическия капацитет да се справя с големите напрежения, които се появяват от разнообразието на финансовите структури в Еврозоната. (много добра илюстрация на позицията на Джон Брутън е ситуацията в Гърция, б.р.)

Финансовата интеграция, на практика, е незавършена в Еврозоната. Банките могат и си отпускаха заеми една на друга, както и да правят трансгранични депозити. Същевременно обаче, системата за презграничен финансов надзор не е развита, няма общ фонд за защита на депозиторите, а спасяването на банките си остава изключителна отговорност на националните правителства. Ако системата не се промени, предупреждава бившият посланик на ЕС във Вашингтон, само банките в големите страни-членки, които имат големи данъчни основи, ще могат да се развиват в ЕС.

Авторът обръща внимание и на друг проблем, който съществува и се обсъжда отдавна в ЕС - общата енергийна политика или по-точно - липсата й. Европейските държави вече внасят 57% от природния газ, който консумират предимно от Русия. Очаква се този дял да се увеличи до 84% до 2030 г. Подобна е ситуацията и с петрола. И тук основната пречка е, че по-голямата част от инструментите за справяне с този проблем са в ръцете на националните правителства, а не на европейските институции. Държавите си запазват правото да увеличават данъците и да контролират публичните разходи. Само 1% от БВП отива за европейския бюджет, което, сравнено с 40-50 на сто на национално ниво е нищожна сума. (защо няма обща енергийна политика, може да видите позицията на бившия български външен министър Ивайло Калфин тук)

Мрачната картина се влошава допълнително и от мнението на Джон Брутън за ролята на Лисабонския договор. Дългоочакваното му влизане в сила ще направи малко, за да допринесе за по-сериозна икономическа интеграция на този етап. Но пък е налице потенциал за по-тясно политическо сътрудничество, откъдето е възможно да очакваме и засилване на икономическата интеграция в дългосрочен план.

Заради Договора, някои решения ще се взимат с мнозинство, което прави процеса доста по-лесен, но по много от важните решения, включително данъчната политика, ще се изисква консенсус. Сега вече Европейският съвет си има постоянен председател, който ще ръководи срещите на върха на ЕС, но правомощията му зависят изцяло от неговата способност да убеждава. Всъщност, пише още бившият ирландски премиер, фактът, че досегашният белгийски министър-председател Ерман ван Ромпой поема поста - уважаван икономист с дълбоки интереси по основните икономически теми на деня - предизвиква оптимизъм, че важните икономически въпроси ще бъдат на подходящото място в дневния ред на Съюза.

*Джон Брутън беше посланик на ЕС в САЩ до 2009 г., а преди това е бил министър-преддедател, министър на финансите и министър на промишлеността, търговията и туризма на Ирландия.