English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Вредни ли са помощите за бедните държави?

публикувано на , , София

Най-новата тема в поредицата на вестник "Файненшъл таймс" е за това доколко е полезно отпускането на финансови помощи за развиващите се държави, особено в моменти на криза. Повод за дискусията в специално създадения за целта блог към вестника е книгата на замбийски икономист, Дамбиса Мойо, "Мъртвата помощ", според която в развиващите се държави се изсипват милиарди долари, които единствено засилват зависимостта от помощите и поощряват корупцията. Противниците на книгата обаче смятат, че ако помощите се използват както трябва, от тях има ефект.

Според Мартин Улф, главният икономически коментатор на "Файненшъл таймс", по-важният въпрос трябва да бъде не дали са вредни помощите или помагат, а дали във всички случаи едно от двете е вярно. По-специално Улф дава за пример много африкански държави, при които е вярно, че помощите отиват на халос, с тях се злоупотребява от диктаторски режими, процъфтява корупцията, но пък примери като Южна Корея са доказателство за обратното. Южна Корея е един от примерите за успешна развиваща се държава, която в миналото е получавала огромни суми помощи, припомня Мартин Улф.

Майкъл Холман пък смята, че помощите корупмират и доказателство за това се намират от Конго до Кения. Според бившия главен редактор на вестника по въпросите на Африка, последиците от отпускането на помощи са много по-тежки, отколкото защитниците на им осъзнават, защото помощите подриват очакванията на гражданите, ерозират административния капацитет на държавата и, не на последно място, унищожават социалния договор, който е в основата на управлението. В замяна, гражданите очакват предоставянето на основни услуги като пътища, вода, болници и училища. А това са точно сферите, в които чуждестранните неправителствени организации са най-активни. Резултатът, според Холман: отговорността на държавата намалява, административният й капацитет закостенява и изчезва, а социалният договор ерозира до точката на разпад. И всяка година около 100,000 чуждестранни "експерти", както пише Холман, се събират в Африка, за да администрират система, която се проваля. Същевременно всяка година 60,000 от най-добрите и най-интелигентните официално емигрират от Африка. В заключение Майкъл Холман пише, че помощите за Африка са не просто лудост, а много опасни.

Вероятно този дебат съвсем спокойно може да се пренесе и за Източна Европа.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.