English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Изборите в Сърбия – осем години по-късно

публикувано на , , Белград

По стечение на обстоятелствата следя случващото се на политическата сцена в Сърбия през последните осем години. Спомням си този момент много точно, защото първите избори, които тогава гледах по-скоро отстрани бяха президентските избори през 2004, когато Борис Тадич спечели първия си президентски мандат. Спомням си, че включвайки тогава телевизора се редуваха Тадич; тогавашният радикал, а сега лидер на Прогресивната партия Томислав Николич; и евентуално някой сериал или турбофолк, както тук наричат музиката за масите. Осем години по-късно двамата отново са тук, плакатите им са на всеки ъгъл, а в последния ден от предизборната кампания духовите оркестри на т.нар. „трубачи” бяха навсякъде из града. Работа за тях със сигурност ще има – в неделя ще свирят не само за Гергьовден, а вероятно и на някой от победителите в изборите, такава е традицията тук.

Осем години по-късно ситуацията като че ли не е толкова различна, поне на пръв поглед. Тадич се бори за третия си мандат, но изглежда някак изморен и лично за мен неубедителен. „След 6 май Сърбия няма да е същата държава, защото ние винаги полагаме усилия да променим страната. Ако другите успеят да победят, защото някои от нас не излязат да гласуват, ние ще сме виновни,” бяха думите на Тадич на последния предизборен митинг на водената от него коалиция на 2 май.

Струва ми се да убеждаваш избирателите, че им трябва по-добър живот, което може би би донесло успех на някого, който излиза за пръв път в тази битка, но когато тя е по-скоро за оцеляване и когато осем години си на този пост е някак странно, все едно осем години не си успял да се справиш, но този път ще успееш. Изморен изглежда и Томислав Николич. И ако миналата година по това време това можеше да бъде отдадено на гладната стачка, която той обяви, а после заяви, че всъщност това е бил само великденски пост, сега това извинение няма как да бъде прието. Може би този път е изморен от повтарянето на мантрата, че „в ЕС, който иска по-добри и стабилни условия на живот в Сърбия, може да се влезе само с Косово (като неразривна част от Сърбия)”.

От друга гледна точка осем години по-късно ситуацията няма как да не е различна. Изборите през 2004 бяха само 4 години след свалянето на режима на Милошевич и година след убийството на Зоран Джинджич. По това време Сърбия и Черна гора все още бях една държава, Косово не беше обявило независимост, а европейската перспектива звучаше като нещо много далечно. По средата на този период, на предишните президентски избори през 2008 Тадич и Николич отново бяха един срещу друг, но междувременно политическата сцена в страната доста се промени.

В средата на предишния президентски мандат Николич напусна Радикалната партия и основа своя, по-скоро проевропейска партия, а бившият премиер Воислав Кощуница (който сега е кандидат за президент) започна с критики към европейската политика на Тадич, за да се обяви в момента за „неутрална политика във всички аспекти”.

Междувременно Сърбия и Черна гора станаха отделни държави, и двете получиха статут на кандидат-членки на ЕС, а Прищина и Белград успяха да седнат на масата за преговори за това как да се развиват техните бъдещи отношения.

Накъде и как да върви Сърбия бяха и основите въпроси в последния от поредицата дебати на националната телевизия, излъчен ден преди в страната да бъдат обявени два дни за размисъл преди гласуването. В тях обаче не участваха политическите лидери на партиите, нито водачите на листи, а избрани от тях експерти в съответната област – в случая „Косово, европейската интеграция и стандарта на живот”, каквато беше темата на последния кръг на дебатите. Ако обобщим позициите на участниците, от Сръбската радикална партия очаквано обявиха, че САЩ и Европа отнемат Косово от Сърбия. Според представителя на водената от Тадич коалиция и водещия преговорите с Прищина Борислав Стефанович, както и според социалистите независимостта на Косово няма да бъде призната, но решение ще трябва все пак да бъде намерено, а от партията на Николич хвърлиха отговорността върху сегашното правителство.

И ако позицията относно независимостта на Косово по-скоро обединява кандидатите, то мненията за мястото на Сърбия в ЕС се различаваха доста.
Радикалите по принцип определят отношенията на страната с ЕС като унизителни и настояват вместо с Европа, Сърбия да се обвърже още по-сериозно с Русия. Социалистите поставят условието „и ЕС, и Косово”, а коалицията около Демократическата партия, разбира се, няма как да не се похвали с това, че е успяла да се пребори за статус на страна-кандидат за членство.

От миналата нощ гласоподавателите имат два дни, в които агитацията е забранена, за да направят своя избор. По всичко изглежда, че няма да им е лесно, защото, както пише местният седмичник „Време”, през последните 15 години процентът на имащите право на глас, които не вярват на политическите партии, се движи между 58 и 77, а останалите са кандидати за някои от трите вида избори.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.