English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Странна промяна в хърватския кабинет

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Малко повече от седмица след като Европейската комисия публикува първите си конкретни препоръки за Хърватия, откакто страната стана член на ЕС и вече задължително участва в Европейския семестър, и броени дни след заседание на главната комисия на Социалдемократическата партия (SDP), на което беше взето решение за изгонването на бившия министър на финансите Славко Линич от партията, премиерът и партиен лидер Зоран Миланович обяви странни промени в кабинета. В публичното пространство се носеха спекулации за смени в правителството, като основните заподозрени бяха онези членове на SDP, които открито или не толкова са подкрепяли г-н Линич. Г-н Миланович обяви, че се разделя с министрите на образованието и на здравеопазването Желько Йованович и Райко Остоич. Причините за смяната им са още по-странни и от самото решение да бъдат подменени - да си починат.

Смяната е странна както от гледна точка на партийните проблеми, които г-н Миланович има в SDP, така и от гледна точка на драматично спадналото доверие в правителството и тежките икономически проблеми. Очакванията на хърватските анализатори и медии бяха, че Миланович ще се отърве от вътрешната партийна опозиция в рамките на кабинета и ще уволни онези министри, които явно или не толкова открито подкрепяха крилото в SDP, което застана зад Славко Линич. Така нареченият клан на SDP от Риека. За Райко Остоич може да се каже, че е вътрешна опозиция на премиера, но категорично не е сред онези, които явно или прикрито подкрепяха г-н Линич във войната му с министър-председателя, продължила месеци наред. Желько Йованович пък е отявлен поддръжник на министър-председателя, независимо, че е именно от Риека. 

На специално свикана пресконференция на 11 юни г-н Миланович обясни, че господата Йованович и Остоич са ръководили най-тежките и неблагодарни министерства. Те са подложени на огромен натиск от всички страни, включително и финансов натиск и то при положение, че това са ресори, до които достигат най-малко еврофондове. Затова, те трябва да си починат и да "укрепят" партията в парламента. На излизане от заседанието на кабинета след уволнението му г-н Остоич заяви, че изобщо не се чувства уморен и дори напротив - изпълнен е с много енергия и сили. На мястото им премиерът постави двама експерти. За министър на здравеопазването той назначи досегашния шеф на здравната каса Синиша Варга, а на образованието - Ведран Морнар, който беше декан на Факултета по електротехника и компютърни науки към Загребския университет. Това са изцяло експертни фигури, аполитични. 

Последното обяснява донякъде действията на министър-председателя, който очевидно желае да се обкръжи основно от експерти и да премахне силната политическа конкуренция в кабинета си. За това може да се съди и от решението му на мястото на Славко Линич да постави заместника му Борис Лаловац, който е също по-скоро експерт, отколкото политическа фигура. 

На фона на първите конкретни препоръки обаче, които разкриват спешна нужда от много дълбоки реформи, решението е доста странно. Макар здравеопазването и образованието да са сектори, които харчат огромна част от държавния бюджет и които се нуждаят от реформи, все пак водещите проблеми, посочени от ЕК са другаде и за тях отговарят други министри, но най-вече министър-председателят. Хърватия вече шеста година е в рецесия, безработицата расте лавинообразно и още миналата година страната се нареди на трето място след Гърция и Испания по дял на младежката безработица. От началото на  годината Хърватия е в процедура по свръхдефицит и е отново сред трите страни с прекомерни макроикономически дисбаланси в компанията на Испания и на Италия. 

Затова и ЕК наложи конкретни срокове за изпълнението на всяка една от осемте препоръки, сред които водещи са реформите в пенсионната система, пазара на труда, публичната администрация, съдебната система, за които отговарят други министри. От Загреб се очаква да ускори изравняването на пенсионната възраст между мъжете и жените, да я увеличи и да започне процес на отпадане на ранното пенсиониране, както и затягане на режима за отпускане на пенсии за инвалиди (военни ветерани). Очаква се и по-добро фискално планиране, съпроводено с изравняване на методологията със стандартите ESA. Това е особено важно, като се има предвид, че хърватското правителство досега прокарваше по минимум една актуализация на бюджета годишно. От началото на мандата си през 2012 година досега не е имало нито година без актуализация на националния бюджет. 

До март догодина правителството трябва да е приело втората фаза на реформата на пазара на труда, която включва възможност работодателите да увеличават работната седмица и по-лесно да уволняват работници. Бизнес-средата също се нуждае от радикални реформи, които трябва да се осъществят също до март догодина. Администрацията е тромава и назначенията в нея не са прозрачни, затова ЕК препоръчва до октомври 2014 година да се направи план за назначения в бордовете на държавните компании на базата на конкурси и по заслуги, а не по партиен принцип. Търговските съдилища са задръстени и затова е необходимо да се работи в посока облекчаването им и даването на възможности да прилагат независимо процедурата за предфалитни споразумения. 

Не на последно място ЕК поиска от Хърватия да проведе стрес-тестове и преглед на качеството на активите на по-малките и средните хърватски банки, паралелно с тези, които ЕЦБ ще проведе за банките, които са с произход в еврозоната. И макар да се обяснява, че е необходимо образованието да се обърне повече към бизнеса, както и да се оптимизират разходите в здравеопазването, като цяло ЕК смята, че в тези два сектора ситуацията е сравнително добра и реформи се провеждат. Точно затова е странно, че премиерът предпочете да запази вицепремиера си Бранко Гърчич, който отговаря за еврофондовете, но вицепремиерската му функция е да наблюдава целия икономически ресор, вместо да направи сериозни реформи на правителството, изцяло провокирани от програмата за реформи, очертана от ЕК. Не само това, но г-н Миланович дори не спомена конкретните препоръки към Хърватия по време на пресконференцията му на 11 юни. 

Той каза единствено, че е наясно, че в оставащите две години е невъзможно да се проведат сериозни реформи, но на фона на спешността и дълбочината на проблемите, никога не е късно да започнат реформи, особено ако за тях е потърсено национално съгласие. Хърватия е в тежка криза с публичен дълг, прескочил вече лимита от 60%, заложен в Пакта за стабилност и растеж. Местни икономически анализатори смятат, че ако страната въведе стандартите за отчитане ESA, дългът може да се окаже много по-висок - между 85% и 95% от БВП, което ще вкара Хърватия в групата на най-задлъжнелите страни-членки с най-малки перспективи за устойчив и динамичен икономически растеж. Зоран Миланович трябваше да направи много по-радикални смени в кабинета с протягане на ръка към най-влиятелните опозиционни партии за осигуряване на устойчивост на предприеманите реформи по примера на Португалия, когато поиска помощ от Тройката. Това щеше значително да стабилизира и позицията му в партията, която вече е сериозно разклатена.

Жалко. Това правителство започна с голяма амбиция за сериозни реформи, но ще завърши като правителството, което се занимава основно с вътрешнопартийни битки. Още по-неприятно е това и за останалите партии в управляващата коалиция, които обират негативите и създават риск избирателите им да останат непредставени в следващия парламент. Реформи оттук-нататък е нереалистично да се очакват и защото страната ще навлезе отново в предизборна фаза за президентските избори в края на годината. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required