Различността на икономиките в държавите, членуващи в Г20 е в основата на различията в позициите им. Така например, Европейският съюз извоюва единна позиция за срещата на върха в Торонто, въпреки че различията вътре в ЕС, а още по-силно това се усеща в еврозоната, подсказват трудно прилагане на евентуални решения. На срещата си на 17 юни в Брюксел европейските лидери се договориха, че е нужен глобален подход при въвеждането на системи от банкови такси върху финансовите институции. Основен елемент от това ще бъде въвеждането на глобална такса върху финансовите транзакции.

ЕС ще отстоява също позицията, че основният риск за икономическия растеж е късното прекратяване на държавните стимули, тъй като това ще влоши допълнително устойчивостта на публичните финанси. Затова е необходимо, се посочва още в позицията на Съюза, Г20 да договори координирана, но диференцирана стратегия за прекратяване на икономическите стимули, за да се гарантира стабилността на държавните финанси.

Тъй като ЕС е представен в Г20 не само в своята цялост, но и от отделни негови членове, позиции изразиха още Великобритания, Франция и Германия. Новият британски премиер Дейвид Камерън изложи в статия за канадски всекидневник вижданията на правителството си за срещата в Канада. Според него е крайно време този тип срещи на върха да предприемат действия и да спрат да се превърщат в говорилня. В типичния изключителен стил на Великобритания, г-н Камерън подчертава, че страните трябва да имат гъвкавост, за да могат да реагират с отчитане на националните обстоятелства. Що се отнася до въвеждането на банкови такси, Великобритания вече е предприела стъпки в тази посока и ще въведе подобна мярка от януари 2011.

Подобни мерки предприемат Франция и Германия, но според Камерън не е необходимо всички да правят това.

Германия и Франция изразиха обща позиция в писмо до домакина на срещата - канадският премиер Стивън Харпър. В него двете държави акцентират върху консолидацията на бюджетите и призовават за постигането на международно споразумение за въвеждането на банкови такси. Нещо повече, вероятно заразени от дискусията, която в момента се води на общностно ниво за преглед на бюджетната политика, двигателите на ЕС Берлин и Париж смятат да предложат всички страни от Г20 да се съгласят да преминат през бюджетни прегледи от Борда за финансова стабилност.

Сякаш, за да затвърди сближаването на позицията на Русия с Европейския съюз, президентът Дмитрий Медведев посочва, че е необходимо провеждането на отговорна бюджетна политика и призовава партньорите си да обявят плановете си за намаляване на бюджетния дефицит.

Президентът на САЩ Барак Обама откликна на призива и в своето писмо до Стивън Харпър посочва, че правителството му възнамерява да свали бюджетния дефицит на страната наполовина до 2013 г. и до 3% от БВП до 2015 г. Според него обаче, много внимателно трябва да се подхожда в намеренията за съкращаване на бюджетните разходи, тъй като това може да бъде за сметка на икономическия растеж. Г-н Обама, подобно на британския си колега Дейвид Камерън, също е на мнение, че консолидацията не трябва да бъде на всяка цена, а да има гъвкавост, отново съобразена с националните особености.

Съвсем различно звучат позициите на развиващите се страни. Китай се надява, че Г20 ще приложи изцяло стратегията за увеличаване на комуникацията и координацията на макроикономическите политики в подкрепа на глобалното икономическо възстановяване. Освен това обаче, Групата трябва да поиска МВФ да довърши реформата си така, че да се даде по-голямо представителство на нововъзникващите пазари и развиващите се страни преди следващата среща на върха на Г20 в Сеул.

Индия е е против налагането на банкови такси, защото финансовите институции са неразделна част от икономическия растеж.

В този контекст ще започне срещата тази нощ (българско време), като ще е интересно да видим кой от всички приоритети на западните и развити държави ще бъде изтъргуван срещу повече влияние на нововъзникващите пазари.

The G20 summit in Toronto

Spending cuts vs. economic growth and development aid