euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Принципно за, но с много притеснения и задръжки премина втората дискусия в Съвета на финансовите министри на ЕС по съживеното предложение на ЕК за въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Миналия октомври Комисията се опита да възроди предложението си от 2011-та година, като го раздели на две фази - първо договаряне по общата основа на корпоративния данък, а след това добавяне на консолидацията - с надеждата, че така може и да мине. Дискусията на 23 май беше първата за тази година по предложението. Едуард Шиклуна, министърът на финансите на Малта, реши да отдели изцяло дискусията за консолидацията и предложи на министрите да се концентрират върху три точки от предложението за обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) - супер отстъпката за развойна дейност, отстъпката за растеж и инвестиции и данъчното облекчение при временна загуба. 

Според председателството, един от постоянните проблеми, които възникват на ниво технически дискусии, е въпроса за гъвкавостта, тоест колко пространство за маневри ще се отпусне на страните-членки при прилагането на тези отстъпки, наричани още стимули. Еврокомисарят, който отговаря за данъчната политика, Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) се съгласи, че страните-членки се нуждаят от определена степен на гъвкавост в името на постигането на споразумение, но предупреди, че тази гъвкавост не трябва да подкопава ползите от консолидацията. 

Категоричната подкрепа за предложението на ЕК беше спорадична. Преобладаваха забележките и задръжките. Датският министър на финансите Кристиян Йенсен отбеляза, че в предложението има фантастични идеи, но реализацията им на практика ще бъде много трудна. Той повтори притеснението си, което изразиха и при предишната дискусия през ноември колегите му от Швеция и Финландия, че ако основата на корпоративния данък не е достатъчно широка, Копенхаген няма да подкрепи предложението. Дания има много широка база в момента и ако предложението остане в сегашния си вид, това ще доведе до големи загуби на приходи, обясни министър Йенсен. Той заяви, че най-ефективната система на корпоративния данък е с широка основа и много ниска ставка. 

Магдалена Андершон, министърка на финансите на Швеция, също изрази опасения, че бюджетът ще изгуби много приходи, ако не се разшири основата. Резерви изрази, както и предишния път, Кипър, чийто постоянен представител Николас Емилиу предупреди, че европейските правила не бива да се отклоняват от международните практики и споразумения. В противен случай ще се подкопае европейската конкурентоспособност. Според Кипър, предложението не съдържа правилните елементи, които ще доведат до правилната смес от хармонизация и гъвкавост. Освен това, каза той, не е ясно доколко предложението е съобразено с правилата за субсидиарност. Той смята, че ОООКД ще доведе до по-скъпа и трудна за администриране система, особено за малките икономики. На практика това ще създаде две различни данъчни системи.

Ирландия, която от самото начало е против предложението, но заявява добра воля да участва в разговорите, обяви, че трябва да се подкрепи идеята чрез данъчни отстъпки да се подкрепя научноразвойната дейност, но заяви, че е нужна гъвкавост, която да позволи на страните-членки да запазят стимулите, които вече имат. Белгийският министър на финансите Йохан Ван Овертвелд също се застъпи за определена степен на гъвкавост и предупреди, че предложението не трябва да се отразява на правото на страните-членки да опеделят ставката на корпоративния си данък или други мерки, които излизат отвъд хармонизирането на основата. Според него, предложението се съобразява с това. 

Полският министър на финансите Матеуш Моравьецки смекчи позицията си в сравнение с дискусията през ноември като заяви, че вижда потенциални ползи от предложението, но подчерта, че от основно значение е стабилността на публичните финанси. Холандия вижда конфликт между предложението за ОКООКД и вече одобрените директиви за борба с избягването на данъци (ATAD 1 и 2). Холандия също не е сигурна доколко предложението е съобразено с принципа на субсидиарността и се притеснява за ефекта върху бюджета. 

Австрия подкрепя предложението по принцип, но е против супер отстъпките. Смята ги за ненужен елемент, който трябва да бъде оставен на преценката на страните-членки. Австрийският постоянен представител поиска Комисията по-подробно да разгледа ефекта върху националните бюджети от въвеждането на общата основа. И Литва е притеснена от отстъпките за научноразвойна дейност. Най-подробен и критичен беше министърът на финансите на Люксембург Пиер Граменя. Дотолкова беше обстоятелствен, че хърватският му колега Здравко Марич съжали, че не се е изказал по-рано. Според Граменя, много от клаузите в предложението се припокриват с членове в директивите за борба с избягването на данъци и с глобално договореното законодателство за борба с ерозията на основата и прехвърлянето на печалби (BEPS). 

Пиер Граменя смята още, че много неща в това предложение се смесват, което вместо до яснота, ще доведе до объркване. "Ако вървим към пълна хармонизация, каквото правим в момента, се подсилваме институционално и политически, но не съм сигурен, че се подсилваме икономически", каза той. Министърът, чиято страна често е критикувана, че е данъчен рай и сключва сладки сделки с големи мултинационални корпорации, предупреди, че е възможно предложените стимули за научноразвойна дейност и за растеж и инвестиции да са в конфликт с правилата за държавна помощ на ЕС. Накрая той сподели, че според оценки на експерти в Люксембург цената за въвеждането на ОООКД и особено с консолидацията (ОКООКД) ще струва 0.8% от БВП. Макар че Люксембург има резерви към директивата и предпочита предпазливия подход, министърът обяви, че ще продължи да работи с колегите си. 

Италианският министър Пиер Карло Падоан предложи да се търси компромис. Според него предложението е уникална възможност да се създаде предсказуема и по-стабилна данъчна рамка  ЕС. "Вярвам, че това е огромна структурна реформа", каза той и добави, че проявява разбиране към страните, които искат повече гъвкавост, но предупреди, че е важно да се запази последователността в прилагането на правилата и че има ясни ползи от общите правила, тъй като те създават сигурна и единна данъчна среда за бизнеса. "Така че, има какво да се изтъргува", добави той. 

Милена Хърдникова, изпълняваща длъжността министър на финансите на Чешката република, сподели интересно наблюдение. Според нея, това че предложението за ОКООКД стои вече 6 години на масата, е довело до сближаване на данъчните системи на страните-членки. Ако се поработи още малко по него, възможно е да се постигне желания резултат, каза тя. Българският министър на финансите Владислав Горанов подкрепи допълнителна работа по предложението. Той се застъпи за това гъвкавостта да бъде ограничена, тъй като в противен случай ще се стигне до отклонение от целите на предложението. Той поиска ЕК да изготви оценка на въздействието на предложението върху националните бюджети. 

Допълнителен скептичен тон внесе германският министър на финансите Волфганг Шойбле, който се изказа последен. Според него, дискусията на практика е увеличила проблемите. Той посъветва да се работи с приоритет само върху това, което ще увеличи конкурентоспосбността и единството на общия пазар. Шойбле изказа съчувствие на Комисията, че трябва да се занимава с толкова тежко досие. "Трябва да внимаваме да не повишим прекалено много очакванията", беше друг негов съвет. Еврокомисар Московиси се съгласи с него, но призова министрите да не се отказват от проекта. "Мисля, че с малко повече работа ще успеем да постигнем правилния баланс, но трябва да запазим нивото на амбицията", каза г-н Московиси в края на дискусията.

Естонският министър на финансите Свен Сестер се въздържа от коментар, но пое ангажимент, че по време на естонското председателство, което започва на 1 юли, ще продължи обсъждането на темата. Той напомни обаче, че основен фокус на Естония ще бъде цифровата икономика.