euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Културата на Фоставката

Аделина Марини, July 9, 2013

През 2010-а година, като част от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), в Румъния беше създадена Националната агенция за почтеност, носеща на румънски красивото женско име АНИ. Агенцията е водещото антикорупционно звено в Румъния и разследва доходите на  високопоставени държавни служители. Именно работата на Агенцията често е обект на опити за спешни промени в законодателството, целящи обезсилването й. Изключително важно е да се подчертае името на агенцията - за почтеност - тъй като по нашите ширини, а сега в България особено болезнено си личи, почтеността е ценност, отсъстваща в управлението.

По този повод Европейската комисия припомни в обобщителния си доклад за Румъния от миналия юли, че  "Важно е за доверието в правителството онези, които изпълняват министерски функции, към които обществото проявява доверие, да подават оставки, когато излезе доклад за почтеност срещу тях". А в извънредния си доклад от тази зима, ЕК написа: "През ноември докладите срещу министри и високопоставени представители на АНИ не са довели до оставките им. Новото правителство повтори своята цел за борба с корупцията, но сред новите министри има два потвърдени случая, които са разследвани за корупция". Не е ли точно това нещото, което очаквахме да чуем и ние от Брюксел? Ако България имаше подобна агенция, то вероятно Европейската комисия щеше да заформи подобни формулировки и към София.

България обаче има БОРКОР. Сигурно сте чували за него, но едва ли свързвате това име с конкретни неща. От сайта на БОРКОР научаваме, че това е "комплексен кибернетичен модел за централно планиране и разработване на ефективно действащи мерки и системи от мерки срещу корупцията". От "Актуално" на сайта обаче, вместо някакви стресиращи корупцията мерки, виждаме следните съобщения: 
- от 7 юни: "Реналдо Мандметс: Европейската комисия подкрепя проекта БОРКОР";
- от 22 март: "Евродепутатът Мария Габриел покани ръководството на ЦППКОП да представи проекта БОРКОР в ЕП";
- от 8 март: "Евродепутатът Илияна Йотова посети ЦППКОП".

Около БОРКОР са създадени и доста други структури, за които от информацията на сайта става ясно, че са второстепенен разпоредител с бюджетни средства, но резултати от работата му няма да намерите. Не съм готова да се закълна, че наличието на подобна на румънската агенция би могла да гарантира, че ЕК щеше да обърне повече внимание на безобразията, които стават в България през последните години, особено като се има предвид, че Комисията смята, че не е допуснала грешка като е отложила публикуването на тазгодишния доклад по МСП за края на годината, вместо да постъпи като с Румъния и да излезе с цялостен доклад, в който да каже ясно и недвусмислено, че оставки се подават всеки път, когато има и най-малкото съмнение за корупция.

За сметка на това обаче Комисията, в лицето на председателя Жозе Мануел Барозу, каза няколко доста важни неща днес, от които става ясно, че няма никакво доверие на новото правителство и затова смята, че наблюдението по механизма трябва да продължи. Това означава и сбогом на Шенген, който беше обвързан успешно от няколко страни-членки с резултати по МСП. На съвместна пресконференция с премиера Пламен Орешарски, който беше на първото си официално посещение в Брюксел от избирането му за министър-председател преди по-малко от месец, г-н Барозу обясни, че е напълно наясно, че политическата ситуация в България е напрегната и отразява желанието на българското общество да види продължителни реформи и "най-високите принципи на почтеност в политическата система". Г-н Барозу каза още, че е изразил съвсем ясно притесненията, които има Комисията и е посъветвал г-н Орешарски да провежда широки консултации по ключови назначения, особено в сферата на борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

"Кандидатите трябва да се избират на база заслуги и трябва да имат най-високите нива на почтеност", каза още Барозу във встъпителните си думи след края на срещата му с българския премиер. Новината обаче той остави за десерт като заяви, че е договорено представители на Комисията и на българското правителство да се срещнат, за да обсъдят "по-широките приоритети в МСП, така че да бъде постигнат напредък преди очаквания доклад в края на годината". Ключът е в "по-широките приоритети", тъй като това може да означава разширяване на обхвата на механизма или по-подробно тълкуване на отделните области (бенчмаркове). Не става ясно и дали това ще се случи, независимо дали правителството ще остане на власт или не, но е ясен сигнал, че търпението и на Брюксел се изчерпва. Означава също, че ЕК ще се опита да "поправи" грешката с отпускането на юздите на България и със сигурност в следващия доклад по МСП ще видим обширно засегната темата за почтеността на заемащите висши държавни постове, особено свързани с борбата с корупцията и организираната престъпност.

А какво по-хубаво от това, хилядите протестиращи от миналия петък насам, да имат на своя страна Европейската комисия и целия Механизъм, наложен над България по време на управлението на Сергей Станишев, който в момента е лидер на ПЕС и отказва както да подаде оставка като лидер на Българската социалистическа партия, така и да се оттегли от управлението. Именно липсата на култура на оставката е нещото, което предизвика "моралния протест", както също биват наричани демонстрациите в София това лято. Светът е вече изключително глобализиран, интернет донася вестите за секунди и така бързо се научава как например в Германия министри подават оставки, "само защото са уличени в плагиатство", а в Швеция, "само защото министър си е позволил да закара майка си в болницата със служебния автомобил".

Българската политическа класа, която вилнее почти необезпокоявана през най-новата история на България след падането на комунизма, не е наясно с думата "оставка", нито какво символизира тя. Оставката е признание за провал, за грешка, за наличие на почтеност. Подаването на оставка е поемане на отговорност и означава "Сгреших и не заслужавам повече вашето доверие". Жозе Мануел Барозу заяви, че е изключително важно докато партиите се борят за власт, да има поне минимален национален консенсус за по-широките въпроси. Такъв консенсус в момента в България няма. Липсва и културата на оставката. И това е нещото, което трябва да бъде изградено. Не може да обясняваш на хора, които скандират пред прозорците ти "оставка" и "мафия", че трябва да получиш още един шанс; не може да наричаш грешка нещо, което говори за две неща: или не си в състояние да провериш миналото на хората, с които възнамеряваш да работиш, или просто изпълняваш своята изначална цел, а именно да предадеш държавата на мафията.

И в двата случая означава неспособност или незаинтересуваност да се работи в обществен интерес, както и че липсва доверие в целите. Затова не просто е логично, а е наложително правителството да подаде оставка, партийните лидери да подадат оставка, компрометираните да подадат оставка. И тъй като това с десетилетия не става, затова в България започнахме да наричаме това Фоставка - нелицеприятна дума, изразяваща цялото възмущение, гняв и безсилие на хилядите желаещи най-после държава с правов ред, върховенство на закона, прозрачност, почтеност и оставки, много оставки за всички, които не само не са отговорили на доверието на хората, ами са се подиграли с него. Така че, сега е времето за налагане на културата на оставката #Фоставка