euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Руско-китайското вето за Сирия: репетиция за обезсмисляне на ООН

Драгомир Иванов, February 8, 2012

Една от кориците на руското списание "Профиль" от миналия септември почти пророчески описва днешния дипломатически блокаж около Сирия. Известният руски арабист, бивш премиер, външен министър и шеф на разузнаването Евгений Примаков показва знака на победата, а голямото заглавие гласи: "Няма да предадем Сирия!". Над него стои още една констатация: "Русия трудно се разделя с бившите приятели на Съветския съюз".

В началото на тази седмица г-н Примаков защити в статия за държавния вестник "Российская газета" руското вето върху проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН за край на насилието в Сирия. Според него сирийските събития не се вписват в представата за "Арабската пролет" и не са народни демонстрации срещу авторитарни режими, а въоръжени действия срещу властите. Дипломатът допълва, че скоро ще разберем "кой им даде оръжие и ги подтикна да го използват" и отбелязва, че "Сирия стана жертва най-вече заради близостта си с Иран”.

Подгрята от сирийските поръчки за руския военнопромишлен комплекс и от апетита на руските енергийни гиганти към залежите в Сирия, позицията на Русия, заедно с тази на Китай унищожи мъчителните опити на ООН да отвърне, поне на вербално ниво на масовите кръвопролития в арабската република. Френският президент Никола Саркози нарече резултата от вота “скандал”, а американският държавен секретар Хилари Клинтън коментира по време на кратката си визита в София: "Това, което се случи в ООН, беше пародия. Страните, които отказаха да подкрепят плана на Арабската лига носят пълната отговорност за подкрепата на бруталния режим в Дамаск".

На Конференцията по сигурността в Мюнхен, където темата покори всички дискусии, носителката на Нобелова награда за мир - йеменската активистка Тавакул Карман отбеляза: "Асад извършва престъпления, подкрепян от Русия и Китай". Директорът на правозащитната организация Human Rights Watch Кенет Рот добави, че действията на Пекин и Москва са обезмислили Съвета за сигурност, а американският сенатор Джо Либерман гневно коментира, че китайците и руснаците са застанали "на грешната страна на историята". Критичният отзвук се усети дори сред арабските демонстранти, които наред със сирийските посолства по света, вече започнаха да атакуват и руските.

Силната международна рекация изглежда подтикна Москва да опита да компенсира щетите от ветото си. Външният министър Сергей Лавров се срещна в Дамаск с Башар ал Асад и опита да влезе в ролята на негов говорител като обяви, че сирийският президент е готов на диалог с всички политически сили, в това число и с опозицията. Оповестено беше също, че преди визитата Лавров е разговарял по телефона с генералния секретар на Арабската лига Набил ал Араби, пред когото посочил, че арабската наблюдателна мисия в Сирия трябва да се запази и дори разшири.

Нежеланата война

Съветът за сигурност всъщност доста се постара да преодолее руско-китайската неотстъпчивост по въпроса за Сирия. Военната опция за намеса в страната беше категорично отхвърлена, а текстът на резолюцията до последно беше смекчаван в опит да спечели подкрепата на Москва и Пекин. "Целта ни е да избегнем всяка чужда интервенция, особено военна", подчерта секретарят на Арабската лига Набил ал Араби. Преди гласуването и Хилари Клинтън също даде да се разбере, че не иска повторение на либийския сценарий и нарече тази възможност "погрешна аналогия".

За разлика от Либия, Сирия е по-гъсто населена, а битките между режима и опозиционерите се водят най-вече в жилищни райони, което прави въздушните атаки твърде рисковани. Не бива да се забравя, че при далеч по-благоприятни условия въздушната операция в Либия продължи цели 6 месеца.

В добавка - Европа е заета със своята дългова криза, а в САЩ апетитът за нови авантюри в Близкия изток е твърде малък и американският интерес сега е фокусиран върху Иран.

Дяволът в детайлите на проваления вот

Дяволът в детайлите на проваления вот обаче е скрит в препратката от резолюцията към плана на Арабската лига от 22 януари за решаване на конфликта в Сирия. Макар че проекторезолюцията на СС боравеше със стандартни фрази за "дълбоката загриженост за влошаващата се ситуация" и призив за незабавно спиране на насилието, тя препоръчваше това да стане в съотвествие с препоръките на арабската организация при това "без отлагане".

Така, без да призовава формално за смяна на властта в Сирия, същината на документа беше да подкрепи арабския проект, основан на опита от решаването на конфликта в Йемен. Планът предлага Асад да предаде властта на вицепрезидента Фарук ал Шараа, а до 2 месеца да се сформира правителство на националното единство. В края на януари Дамаск официално отхвърли тези идеи.

Дори обаче да съществуваше вероятност замисълът на Арабската лига да влезе в действие, някои недостатъци в него допускат възможност баасисткият клан да запази влиянието си и в бъдещата сирийска власт. По подобен начин се развиха нещата в Йемен, където бившият президент Али Салех и висшите му чиновници бяха освободени от наказателна отговорност.

Въпреки недостатъците си, предложената резолюция на ООН даваше шанс за внушителен международен натиск над режима в Дамаск. Тя можеше да изпрати важен сигнал до сирийците, но и до всички живеещи в подтисничество, че все пак е възможен широк международен консенсус срещу един насилнически режим.

Щети и възможности

Провалът в Съвета за сигурност не е само за сметка на няколко разочаровани западни дипломати. Руско-китайското вето нанесе нов тежък удар върху значението и благонадеждността на Съвета за сигурност и на цялата ООН.

"Ветото е разрешително за Асад да върши още по-лоши неща. Навлизаме в нова фаза, в която ще има много повече насилие, отколкото виждаме сега", предрича пред The New York Times eкспертът от Международната кризисна група Питър Харлинг.

Мрачен сценарий чертае и специалистът по Близкия изток и преподавател по политически науки в Университета "Джордж Вашингтон" Марк Линч в коментар за сп. Foreign Policy. Според него руско-китайското вето засилва вероятността Сирия да затъне още по-дълбоко в граждански конфликт, подхранван от оръжейни доставки и помощи за враждуващите страни. Реши ли международната общност да въоръжи бунтовническата Свободна сирийска армия, Сирия ще попадне в патово положение, от което няма бърз изход. "Сирия може да се завърти в регионален вихър, по подобие на Ливан от 80-те - проточена и яростна гражданска война", смята г-н Линч.

И все пак дипломатическите опции още не са изчерпани. В София г-жа Клинтън посочи, че "при наличието на неутрален Съвет за сигурност ние трябва да удвоим усилията си извън ООН с онези съюзници и партньори, които подкрепят правото на сирийския народ на по-добро бъдеще". Според държавния секретар на САЩ е нужно засилване на дипломатическия натиск върху режима на Асад и убеждаване на хората около сирийския президент, че той трябва да се оттегли, като така отвори път пред правителство, представляващо всички сирийци. Г-жа Клинтън изтъква и необходимостта от допълнителни регионални и национални санкции.

Някои европейски държави вече сигнализираха готовност да продължат натиска за нова резолюция - подобно е намерението на германското външно министерство. Говорител на британския премиер Дейвид Камерън пък посочи, че Лондон търси нови начини за затягане на натиска върху Дамаск. Един от вариантите е това да стане чрез Общото събрание на ООН, където за решение е достатъчно обикновено мнозинство и никоя страна-членка няма вето.

Засега не остава нищо друго, освен да се чака. Ако обаче в ООН се повтори резултатът от 4 февруари, провалът ще е грандиозен и ще засегне цялата международна система за сигурност. Тогава ООН просто ще трябва да се разпусне. Сега тя е на ръба на обезсмислянето.