euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Не, не и не. Няма сделка с Гърция

Аделина Марини, May 13, 2015

Поредна среща на Еврогрупата, поредна статия на Варуфакис за влиятелно международно издание, отново същият резултат - няма споразумение с Гърция. Тази седмица обаче, за първи път от месеци насам се появи сянка на оптимизъм, че до края на юни, когато изтича удължаването на втората спасителна програма, може и да има споразумение. И двете страни - Гърция и представителите на институциите - обявиха, че има сближаване по много от спорните точки, но все още е дълъг пътят до окончателното стискане на ръцете. Нещо повече, както стана ясно от изказването на шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум, крайният срок вече не е само края на юни, а и свършването на парите. "Надяваме се да сключим споразумение преди да изтече времето или преди да свършат парите", каза той в края на редовната среща на Еврогрупата в понеделник (11 май). 

След поредния провал на преговорите в края на април в Рига всички страни отчитат промяна в атмосферата. Според г-н Дайселблум, новият формат на преговорите, създаден след Рига, е доста по-ефективен, по-позитивен и по-конструктивен. Той вече дава резултати, но е нужно още време, за да се сближат позициите, каза той. Холандският финансов министър добави, че гръцките власти са демонстрирали намерение да ускорят своята част от работата с институциите. Това, което се очаква от Гърция е да представи подробен списък с реформи, като акцентът е върху подробностите, които трябва да са толкова "подробни", че да позволят на институциите (новото име на Тройката) да направят съответните изчисления за финансовите нужди и устойчивостта на дълга. До този момент тези данни изцяло липсват. 

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси също отчете сериозна промяна в атмосферата и дори известен напредък. Сближаване има на позициите по реформата на ДДС и необслужваните банкови кредити. Все още е голямо разстоянието обаче по отношение на пенсионната реформа и реформата на пазара на труда. Френският еврокомисар (Социалисти и демократи) каза, че гръцките власти са очертали ясно червените си линии, но въпреки това, добави той, има готовност и желание. 

А шефът на спасителните фондове - временния (EFSF) и постоянния (ESM) - Клаус Реглинг припомни, че до края на изтичането на удължението на програмата остават само шест седмици. Той препоръча това време да се използва добре като припомни, че в него трябва да се включат и националните процедури, необходими за окончателното подпечатване на сделката. Г-н Реглинг, както повелява традицията, съобщи колко пари са на разположение на гръцките власти стига да бъде постигнато споразумение - 1.8 милиарда евро по временния фонд, 1.9 млрд. печалба от търговията с облигации, които са в сметка, управлявана от постоянния фонд. На разположение продължават да са и 10.9 милиарда евро, които обаче са запазени за рекапитализация на банковия сектор в случай на нужда. Клаус Реглинг не пропусна да напомни, че до момента Гърция е получила 131 милиарда евро, което е най-голямата сума досега, отпускана от спасителните фондове. 

Германецът припомни и още нещо, което казва всеки път с тон, който би трябвало да предизвиква вразумяване. Благодарение на спасителните програми Гърция си спестява всяка година 8-9 милиарда евро в бюджета от ниски лихви, което е 4-5% от брутния й вътрешен продукт. И още нещо важно предвид задаващата се ликвидна криза в Гърция - Клаус Реглинг съобщи, че има и малка положителна новина. Временният фонд е получил изплащане от Гърция в понеделник в размер на 220 хиляди евро. Плащането е малко, каза той, покрива само такси, но е важно, тъй като е от изключително значение Гърция да си плаща задълженията навреме, защото неплащането на малки суми има същите правни последици, както и неплащането на големи суми. Преведено от езика на финансовата дипломация, това означава фалит. 

Проблемът с ликвидността е много сериозен, тъй като се очаква Гърция скоро да не може да плаща вътрешните си задължения като пенсии и заплати, а неплащането на заемите към международните кредитори ще означава фалит и изгонване от еврозоната. Шефът на Еврогрупата съобщи, че министрите на финансите от еврозоната са получили уверение от гръцкия им колега, че Гърция ще спази ангажиментите си към международните кредитори. Г-н Дайселблум напомни обаче, че в крайна сметка управлението на парите е ангажимент на гръцките власти. "Ние не управляваме ситуацията с ликвидността в Атина. Не можем", подчерта той. 

Гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис също отчете, че има значително сближаване на позициите, но напомни, че то се дължи основно на усилията на правителството и на големите компромиси, които са направени по време на преговорите. По въпроса за ликвидността той изглеждаше засегнат от това, че тя не е спомената в твърде краткото изявление [на английски език] на Еврогрупата от 11 май. "Фактът, че ликвидността не е част от комюникето означава, че членовете на Еврогрупата не са сметнали за необходимо да го споменат днес". Според г-н Варуфакис различията между Гърция и партньорите са по-скоро в рамките на статистическата грешка. Уви, от думите му си личеше, че всъщност между преговарящите зее огромна идеологическа пропаст. 

Гърция очаква отговорите на два фундаментални въпроса преди да подпише каквото и да било. Първият е ще гарантира ли пакетът от реформи прекратяване на цикъла дълг-дефлация. А вторият е дали реформите ще бъдат приети от населението, след като хората асоциираха в последните 5 години думата "реформи" с намаляване на заплатите, пенсиите и социалните помощи за най-нуждаещите се. "Ако можем да отговорим на тези два въпроса задоволително, тогава ще имаме споразумение", каза г-н Варуфакис на пресконференция след края на Еврогрупата. На практика с това Гърция иска гаранция, че програмата ще сработи и ще даде резултати. Представителите на институциите отговориха задочно на въпросите на гръцкия финансов министър. 

Йерун Дайселблум завърши встъпителните си думи в понеделник вечерта като съобщи, че Ирландия е постигнала значителен напредък по отношение на фискалните, финансовите и структурните въпроси, което "се отразява видимо в много силното икономическо представяне на Ирландия", добави той. "Като цяло Ирландия остава силен пример, че финансовите спасителни програми може да бъдат истински успех, ако властите застанат изцяло зад програмата и са силно ангажирани с реформите, какъвто е случаят на Ирландия". 

В подобен дух се изказа и шефът на спасителните фондове Клаус Реглинг. "Възстановяването на Ирландия продължава да е изключително окуражително. То показва, че стратегията, приета преди 4 години, работи. Растежът е силен, целите за бюджетния дефицит се изпълняват. Сега вече изглежда, че всички пари, които ирландското правителство наля в банките им по време на кризата, може да бъдат възстановени. Нещо, което изглеждаше немислимо преди известно време. Това е още един показател, че стратегията работи", добави германецът. 

Тази индиректна размяна показва огромната еволюция в подхода към проблемни страни от еврозоната. В началото на кризата, когато всички страни от валутния клуб бяха застрашени от реакциите на пазарите от всякакви възможни новини, всички лидери бяха изключително чувствителни по всяка една тема. Днес обаче, с примера на Ирландия и Испания, както и с липсата на заплаха от домино-ефект за останалите членки на икономическия и паричен съюз, институциите могат да си позволят да "върнат" на Гърция суверенитета. От това как ще се развият преговорите в следващите няколко седмици ще стане ясно доколко Атина е готова да приеме тази самостоятелност обратно. От една страна гръцкото правителство постоянно тръби, че иска да бъде оставено самостоятелно да избира необходимите реформи, но от друга задава фундаментални въпроси, като очаква отговори от институциите.

Всичко това е комбинирано обилно с публикации във влиятелни международни издания, целящи една много по-широка и дългосрочна дискусия в академично-философски стил. В края на април гръцкият финансов министър, който все още поддържа и своя англоезичен блог, публикува обширна статия [на английски език] в Project Syndicate, в която обяснява, че досегашните програми не са работили. Според него, отговорността за това е изцяло на Тройката. Не само в този текст, но и в много други, г-н Варуфакис обяснява, че е нужен нов модел за развитие на Гърция, който изисква изцяло нов подход. Нещо, което предполага много време и дълги преговори. Първоначално се очакваше, че това ще бъде предмет на трета програма, но на този етап институциите изключват разговори за бъдещето без да е сключено споразумение за настоящето. В този смисъл г-н Дайселблум беше категоричен: "Нека бъда съвсем ясен, че ние няма да участваме в разговори за следващите стъпки, тоест за това какво ще стане след програмата, ако още нямаме положително приключване на настоящата програма". 

В своята най-нова публикация [на английски език] отново в Project Syndicate Янис Варуфакис пише, че досега не е имало напредък в преговорите, защото се отделя твърде много внимание на следващата финансова инжекция, вместо на визията за възстановяването на Гърция. В най-новия си текст от 6 май той представя и някои нови идеи за възстановяване на икономиката, сред които най-интересната е за създаването на гръцка банка за развитие, която да използва капитала от следприватизационните печалби и други активи. Той предвижда да се направи и връзка между банката и инвестиционния план на Юнкер. Точно това е най-интересната част от текста на г-н Варуфакис, тъй като Европейската комисия предлага сериозно отпускане на коланите за онези страни-членки, които се съгласят да участват допълнително в инвестиционния фонд чрез своите банки за развитие или по друг начин. От това се възползва вече Франция, а също и Полша, които обещаха да внесат във фонда по 8 милиарда евро. И двете получиха снизходително отношение от страна на Комисията при оценката на фискалната им политика. 

Финансовият министър на Гърция не развива тази теза достатъчно подробно, за да се види дали има това предвид или нещо по-различно. От преговорите до момента става ясно обаче, че всякакви подобни разговори нямат общо с основния проблем - сключването на споразумение какво да съдържа удължената част на спасителната програма. Предвид оставащото малко време съвсем логично възникна въпросът дали за отпускането на оставащите пари от спасителната програма от Гърция ще се очаква не само да подпише споразумението, но и да го прилага. На този въпрос Йерун Дайселблум отговори като заяви, че е от съществено значение не само да се сключи споразумение, но и то да се прилага. Холандският финансов министър допусна обаче, че е възможно оставащата сума също да бъде разделена на траншове. "Евентуално решение може да бъде изпълнението да се раздели на части и отпускането на парите да следва тези части. Това е възможен изход", каза той.

А дали гръцкото правителство ще подложи споразумението на референдум, каквото предложение направи германският финансов министър Волфганг Шойбле, е решение на гръцките власти, каза Йерун Дайселблум, но напомни, че изпълнението няма да е възможно преди референдума, а време за това няма. Това е рязък завой в досегашния подход на еврозоната към подобни идеи. През 2011-а година, когато тогавашният гръцки премиер Георгиос Папандреу предложи референдум, това предизвика гневни реакции у институциите. Тогава обаче залогът беше цялата еврозона, докато сега залогът е ликвидността на Гърция и нейното бъдеще в еврозоната.