Европейски пат
Аделина Марини, 21 юни 2010
В шахмата има едно игрово положение, наречено пат, при което никой от играчите нито губи, нито печели. Точно такова положение достигна и Европейският съюз след десетилетия на институционално, икономическо и валутно изграждане. И колкото и да изглеждаше от националния брифинг на британския премиер Дейвид Камерън след Европейския съвет на 17 юни, че Великобритания е единственият печеливш, истината е, че Великобритания е също част от този пат.
В какво се състои патът?
Всички играят по сравнително общи правила, с доста изключения и с често неприлагане на санкции. Всички са наясно, че това е краткосрочно, но пък от гледна точка на "националния интерес" (разбирай следващите избори), подобен стил на игра е напълно задоволителен. И така докато не дойде редът на Гърция. Тогава стана ясно, че Гърция е използвала похвати, които са извън правилата, но и честно казано не са били включени в тях като нарушение. А и съдиите са си затваряли очите, тъй като играта си върви и в крайна сметка всеки си мисли, че е надхитрил останалите.
Сега ЕС е изправен пред сложен казус - за пореден път, впрочем - какво да прави оттук нататък. Както в един стар виц - отново два варианта: единият е да се продължи играта като симулация и да се види докъде ще стигнат нещата, а другият е да се върви към повече интеграция. И двата варианта изискват много сериозна промяна на базисни европейски документи, от което обаче всеки бяга като дявол от тамян.
Играчите
Не по-малък проблем са и самите играчи - водени в обединението си в общ отбор по ценности и критерии, които на хартия звучат изкусно, но на практика нямат приложение. Сравнението е лесно не само като преглед на политики, политици, действия и бездействия, но и чрез чисто емпирична проверка - например преминаване с кола през оста на ЕС - България, Унгария, Австрия, Германия, Белгия. Действителността удря като урагана Катрина.
При такова сравнение, човек разбира не просто, че тези страни тръгват от несъвместими начални точки, но и че така наречените ценности не се припокриват. Впрочем, това е урок, който може би повече европейски политици трябва да научат, защото посещението със самолет и после с хубава кола не дава онази ясна представа, която би трябвало да имат.
На тръгване от България гледката е жалка - скоро направен път, но лошо проектиран, с лоша маркировка, никакви "котешки очички", не е предвидено, че по този път вероятно ще се кара и по тъмно, та е редно асфалтът да е с такава консистенция, че да не поглъща светлините от фаровете, ами да ги отразява, за да е светло, знаците са тотално несъобразени с възможностите на пътя, табелите (където ги има) са на места, където не вършат никаква работа, изникват незнайно защо будки на КАТ и още и още.
Не е случайно и това, че премиерът Бойко Борисов заяви след края на Съвета в четвъртък пред българските журналисти, очакващи го един час на крак, на течение, извън определената за целта БЪЛГАРСКА стая за брифинги, че докато другите говорят за нови технологии и иновации, ние се чудим откъде да вземем пари за пътна инфраструктура и за кърпене на дупки. Ужасно е прав в констатацията на проблема, но не и в причините.
За 20 години можеше да бъде постигнато много повече и това е видно в съседна Сърбия, която очаква с нетърпение да започне преговори за членство с ЕС и в момента строи магистрали, разширения, мостове, естакади с пълна пара - по жега, по дъжд, по сняг. А Сърбия преживя много повече за последните 20 години - войни, разделение, разцепление, толкова много смени на националното име и държавни символи, колкото ние не можем да си представим.
На този фон страни като Германия и Франция пък, с пълното съзнание, че наистина нещо не е наред, но отговорите на проблема се таят на европейско ниво, се карат как точно да се осъществи това. И пак - става дума за сблъсък на ценности, което ме връща в началото - че именно от ценностите тръгва проблемът.
Вече почти не е останала държава в ЕС, с която можем да се държим под ръка и да си казваме - ох, не сме само ние.
На целия този фон на разнопосочни "начални позиции", различни ценности и национални интереси се появява Великобритания - цялата в бяло. Впечатляващ беше националният брифинг на новия британски премиер Дейвид Камерън. Не случайно euinside реши да му обърне специално внимание. Това беше първият Съвет на г-н Камерън, откакто е начело на първата от десетилетия насам управляваща коалиция в Лондон. Това беше и човекът, който изглеждаше наистина доволен. Докато повечето му колеги, както и шефовете на най-важните европейски институции, изглеждаха изтощени, изморени и обезверени, Дейвид Камерън беше изключително удовлетворен.
Според него, най-важните британски интереси са защитени. И именно неговият брифинг показа по изключително болезнен начин реалността, която може и малко пресилено да звучи, но много напомня на кула от карти - крепи се на честна дума и се моли да не духне по силно вятърът.
По най-важните въпроси, по които Съветът спори цял ден в четвъртък, Великобритания е постигнала победа. По банковите такси и таксите за транзакции - Съветът е приел позицията на Великобритания, че независимо от това, че Лондон подкрепя всякакви международни договорености по въпроса, тя ще продължи със самостоятелното въвеждане на подобни такси. По бюджетния контрол - да, признава британският министър-председател, Великобритания е сред страните с най-лош бюджетен дефицит. Чак му е станало неудобно да стои на една маса с колегите му, които полагали неимоверни усилия и правели невъзможни неща, за да овладеят този проблем.
Същевременно обаче, Великобритания приветства всякакви санкции за страните, нарушаващи новите правила на Пакта за стабилност и растеж, да не бъдат прилагани на страни, извън еврозоната. "Ясно е, че това означава, че Великобритания винаги ще предоставя бюджета си първо на националния парламент". По стратегията Европа 2020 - чудесна е, смята Камерън, защото ще се фокусира върху заетостта и устойчивия растеж чрез поощряване на конкурентоспособността, производителността и потенциала за растеж.
"Много е важно да ви кажа, че тази стратегия не се меси в националните компетенции и в окончателния текст става пределно ясно, че няма да навлиза в компетенциите на страните-членки. Смятам, че това е много важно. Този документ е изцяло в британски интерес - силната европейска икономика ще подсили икономическото възстановяване у дома, ще създаде нови работни места и ще ни помогне да подсилим експорта ни".
Заключението на Камерън също беше изключително показателно за позицията на тази страна в ЕС - трябва да бъдем прагматични, каза той, докато внимателно правеше справка за всяка своя дума с купищата листа пред него. "Европа трябва да бъде политическа воля, а не безкрайно институционално изграждане, нови правила и нови процеси. Тя трябва да бъде по същество и днес (четвъртък) открих онзи здравословен консенсус за това, че повече трябва да се фокусираме върху действията, вместо върху създаването на нови структури, в които да обсъждаме нещата. Това е европейската политика, в която аз вярвам и смятам, че постигнахме добър напредък днес".
По-красноречиво от това изказване надали има. Това вероятно е прословутият трети път, който Великобритания постоянно търси и вероятно по отношение на ЕС ще намери. Пътят, при който всяка страна ще отстоява националните си интереси, а ЕС ще бъде само помощно средство и ще предоставя рамо там, където има нужда. Иначе казано - нищо повече от поредната междудържавна организация, фен-клуб или както там го наречете. И, ако това не е проблем за страни като Великобритания, Германия, скандинавските държави и дори Полша, новината би била съкрушителна за членки като България, които винаги са смятали, че формирование като ЕС, че и като еврозоната, ще решат всичките й проблеми по много простата причина, че тя сама не може или не иска да си ги реши.
И, както казах и в началото, ситуацията е патова - няма нито губещи, нито печеливши. Това важи и за Великобритания, която сама признава в лицето на премиера си, че 50% от експорта й е за ЕС, а 40% за еврозоната. Затова е в националния интерес еврозоната, а оттам и целия ЕС да се развива устойчиво и да просперира. Разковничето обаче е в изречението: "В наш интерес ли е еврозоната да реши всичките си проблеми и въпроси? Разбира се, ние искаме силна еврозона, която да е добър клиент за британските стоки и британския износ. Но аз винаги съм чувствал, че решението да останем извън еврото, което винаги съм подкрепял, е било правилното, защото ни дава допълнителна гъвкавост".
Тогава въпросът, на който България трябва да си отговори е: имаме ли ние тази гъвкавост, от която да се възползваме? В стила на Камерън, верният отговор е: "Разбира се, че не".
| © European Union
| © Larus Karl Ingason