euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Преди повече от месец, група активисти за постигане на юридически обвързващо споразумение за промените в климата на започващата днес в датската столица Копенхаген конференция на ООН, се заиграха с името на столицата на Дания. Те създадоха сайт, който нарекоха Hopenhagen, илюстрирайки по този начин надеждата си, че в Копенхаген ще бъде постигнато сериозно споразумение (от англ. hope - надежда). Ако продължим играта на думи, можем да кажем, че оригиналното име Copenhagen носи и друг смисъл (от англ. cope - справям се). Така, основният въпрос на конференцията, която ще продължи до 18 декември и ще събере хиляди експерти, държавни и правителствени ръководители на 192 страни, много журналисти и активисти, е - ще се справят ли всички тези десетки хиляди хора със задачата да осигурят бъдеще на планетата ни или само ще създадат надежда, че това някога може да се случи?

По-трезвия поглед обаче показва сериозните различия и множеството групи интереси, които ще се сблъскат през 11-те дни на климатичната конференция. Най-добре различията са формулирани от Том Зелър-младши във вестник "Ню Йорк Таймс". Той групира интересите по следния начин:

Първата група са богатите държави срещу бедните. Страни като Боливия, Чад и Мавритания се придържат към позицията, че са най-уязвими към промените на глобалната температура и имат малко или никакви ресурси да се адаптират към тях при постоянно увеличаващи се валежи и наводнения. Още по-тежко би било на тези държави да успеят да евакуират огромен брой хора. Затова, основното им искане е богатите страни да поемат ангажименти за сериозно намаляване на емисиите, както и да им предоставят пари и технологии, за да се подготвят за най-лошия сценарий.

Следващата група са развитите срещу развиващите се държави. Става дума за постиндустриализираните икономики като САЩ и Европа, които са достигнали своя икономически просперитет, благодарение на мащабното изгаряне на изкопаеми горива. От другата страна са Китай, Бразилия и Индия, които се противопоставят на натиска да девъглеродизират енергийните си системи в момент, когато икономиките им преживяват бурен растеж, дори по време на криза. Все пак е важно да се отбележи, че благодарение на взаимните компромиси, през последните седмици Бразилия, САЩ, Китай, а миналата седмица и Индия, поеха ангажименти, които обаче са крайно недостатъчни за постигането на желания ефект.

Островни и крайбрежни държави срещу времето. Така е формулирал третата група Том Зелър-младши, тъй като островните държави, сред които има много развити като Великобритания и Япония, но и много бедни, като Малдивите, са най-застрашени от покачването на световния океан в резултат на ускореното топене на ледниците заради покачването на глобалната температура. Тези държави са и най-упорити в отстояването на по-големи ангажименти - затоплянето да бъде ограничено до под 1.5 градуса по Целзий, а глобалните емисии да бъдат съкратени с 85% до средата на века (2050г.). Общото съгласие обаче е, глобалното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса.

Следва интересната група Европа срещу Европа. Макар ЕС да е в предните редици в развитието на възобновяемата енергетика и да се бори за значително намаление на емисиите, вътрешно Съюзът е разтърсен от сериозни противоречия, напомнящи изцяло втората група - развити срещу развиващи се страни-членки. Полша и Естония, например, упорито се борят с Европейската комисия за размера на намалението на въглеродния им отпечатък и то при условие, че и двете страни добиват по-голямата част от електричеството си от въглища. Впрочем, групата на вайкащите се европейски държави е доста по-голяма - включва почти всички нови страни-членки, преживели сериозни икономически сътресения след падането на Берлинската стена. Сред тях е и България.

Идва ред и на бизнес-групата. ОПЕК срещу чистите технологии. Произвеждащите петрол държави са силно разтревожени от последиците при евентуално сключване на глобална сделка за климата, тъй като това ще намали потреблението на изкопаеми корива. Затова те настояват за получат компенсации за пропуснати ползи. Същевременно, разработващите всякакъв вид технологии за възобновяема енергия - вятърни турбини, фотоволтаични панели и др. - притискат за обвързващо споразумение, тъй като те ще спечелят от засиленото търсене на тяхната високотехнологична продукция. Очакванията са, че лобистите и на двете страни ще положат максимални усилия да спечелят политиците на своя страна през следващите 2 седмици.

Не по-малко сложен е и спорът между настояващите да се плащат данъци върху въглеродните емисии и тези, които искат да търгуват с тях. Много експерти смятат, че единственият начин за преодоляване на промените в климата е като се постави цена на въглерода. Различията обаче идват оттам, че според някои най-добрият начин това да стане е като се създаде единна система за търговия с емисии. Опонентите оспорват като казват, че това ще доведе единствено до прехвърляне от пусто в празно и затова настояват за налагането на данък върху въглеродните емисии.

Том Зелър-младши е определил и още една група, която сблъсква мненията на климатолозите. Спешност срещу "ще видим". Всички климатолози са единодушни в позицията си, че човешките същества постоянно бутат термостата на планетата нагоре. Различията се базират на това колко бързо климатът се променя, до каква степен и има ли праг. Според едни, положението съвсем скоро може да излезе извън контрол, ако не бъдат взети спешни мерки. Други твърдят обаче, че няма място за паника и не е нужно да се сключва съсипващо икономиката климатично споразумение.

Има и още една група, която искаме да добавим към горните. Това е групата на чистите намерения срещу отбиването на номера. В тази група влизат държавите, които обявяват реалистични ангажименти за намаляване на въглеродните емисии и смятат да ги изпълнят и онези, които предлагат драстично намаление на емисиите си, но използват други мерки. Сред тези със странното измерване на ангажиментите са Китай и Индия, а също и САЩ. Така например, екологът Алехо Етчарт Ортиз посочва, че предложението на САЩ да намалят емисиите си със 17% в сравнение с нивата от 2005 г., на практика означава, че ще постигнат намаление от 6% в сравнение с 1990 - базисната година, използвана от останалите държави при формулирането на ангажиментите им.

Кои от тези групи ще надделеят през следващите 2 седмици в Копенхаген тепърва предстои да разберем. Факт е, че дилемата е твърде трудна, защото трябва да се избира между икономическото развитие и просперитета, от една страна, и спешното овладяване на глобалното затопляне с цел този просперитет наистина да има накъде да се развива. За политиците е важно да оценят и някои други много сериозни последици от глобалното затопляне, извън чисто човешкия и бизнес план. Ако, се стигне до влошаване на глобалния климат, зачестяване на наводненията, ураганите и цунамитата, това ще отприщи буквално преселение на народите към по-безопасни места. Няма толкова развита държава в света, която да се справи с подобен брой климатични бежанци.

Нещо повече, ако това се случи, държавите, приютили бягащите ще се наложи да ги изхранват, но тогава ще са изправени пред все по-голямото засушаване, липсата на достатъчно храна и, не на последно място, липсата на достатъчно питейна вода. И, ако петролните държави настояват за компенсации, защото няма да могат да си продават въглероводородното гориво, не би било лошо да се замислят, че цената му може драстично да спадне за сметка на питейната вода.

А, ако някой все още се съмнява, че това е сценарий, който ще се развие в съвсем близко бъдеще, нека погледне времето навън, а след това и календара. Не само, че навън температурата подхожда повече на средата на Октомври, но и дъжд не е валял от доста време. Тепърва ще разберем, специално в България, как ще се отрази това на земеделската продукция, разговорът за която тепърва предстои.