euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Има риск икономиката на България да се заключи в режим на нисък растеж, с което ще направи трудно намалението на дълга си, заключи в края на 2012-а година Европейската комисия в доклада [на английски език] си по механизма за ранно предупреждение за макроикономическите дисбаланси, от който България, заедно с още 13 страни, е част. Според ЕК рисковете пред дългосрочния потенциал за растеж на страната се дължат на слабости на пазара на труда, увеличение на безработицата и висока структурна безработица. Този извод, под една или друга форма, се съдържа и в Стратегическия доклад 2012 на правителството, публикуван в края на декември. Докладът обхваща период от три години, анализира икономическите и социални предизвикателства, въздействието на еврофондовете и прави прогнози за следващите 3 години.

От доклада става ясно, че икономическото изравняване, което е една от основните цели на еврофондовете и на всички общностни стратегически документи, като стратегията "Европа 2020" например, става бавно и не се очаква скоро да се забърза. През 2009 г., когато беше публикуван предишният Стратегически доклад, брутният вътрешен продукт на глава от населението (измерван по покупателна способност) е достигнал 43.8% от средното за ЕС, а по предварителни данни на Евростат за 2012 г. е 46%. Причините, които са в основата на този резултат са няколко.

Разрастваща се пропаст между регионите

В доклада се посочва, че се задълбочава тенденцията за концентрация на населението, икономическата и административната активност в столицата, с което брутната добавена стойност в национален мащаб на Югозападния статистически район (от който София е част) е 55.7%. На следващо място, но с изключително голяма разлика е Южният централен район, който формира 11.6% от брутната добавена стойност. В документа се признава, че за територията на България е характерно различието столица-региони. Не случайно и Европейската комисия предупреждава, че българските райони са сред най-уязвимите в ЕС по отношение на глобалните предизвикателства. Сред рисковете са загуба на биоразнообразие, на изчезващи видове, загуба на ландшафтно и културно наследство. Пет от общо шестте статистически района по данни на НСИ от 2011 г. са сред последните десет в ЕС по брутен вътрешен продукт на глава от населението.

Северозападният район е с БВП 28% от средния за ЕС; Северен централен и Южен централен с по 30% от средното; Югоизточния с 36%; Североизточния с 37%; Югозападният е със 73%. Този регион е и с най-голям принос към БВП - 48.2% от националния брутен вътрешен продукт е формиран от Югозападния регион. С най-малък принос към икономиката на страната е Северозападният регион със 7.2 процента. По отношение на заетостта Югозападният регион отново е на първо място (във възрастовата група 20-64 г.), с коефициент на заетост 71.2% през 2011 г. Безработицата е най-висока в Североизточния район (15.6%). Югозападният води и по отношение на дял на високообразованото население - 27.7 на сто, като в документа отново се посочва, че това се дължи на влиянието на столицата, която е с най-добрите образователни характеристики на населението в страната.

Следват Североизточния с 18.5% и Северния централен район с 16.5 процента. В най-неблагоприятно положение по отношение на високообразовани хора е Северозападният регион с 14.8 процента и Южен централен с 15.8 на сто. Стратегическият доклад 2012 обяснява, че причината за високите нива на безработица през последните години се дължат на икономическата криза, а също и на недостатъчните усилия на работодателите да обучават работниците си. Докладът обвинява частния сектор за това, че не е предприел достатъчно адекватни мерки, за да подобри несъответствията между квалификацията и нуждите на пазара. Според прогнозата в доклада, равнището на безработицата ще се задържи в национален мащаб на 12.4% през тази година, като очакванията за 2014-2015 г. също не са особено обнадеждаващи, главно заради влошената външна среда.

Слаби инвестиции в научна и развойна дейност

България е на едно от последните места и според европейския иновационен индекс, където през 2011 г. е "запазила" предпоследното си място в ЕС27. По данни на НСИ за 2011 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност са били 219.7 млн. евро или с 1.9% повече от 2010 г. За периода 2000-2010 г. България е харчила средно 0.49% от брутния си вътрешен продукт за иновации при средно за ЕС 1.89%. В програмата си за развитие до 2020 г. правителството предвижда увеличаване на разходите за развойна дейност три пъти.

По отношение на разходите за информационни и комуникационни технологии, през 2009 г. те са възлизали на 6.9% от БВП, като най-голям дял държи секторът на електронните съобщения. За 2011 г. свързаността на домакинствата с интернет е била 45% (от които 39.8% широколентов интернет), а на предприятията - 86.9% (68.5% широколентов). В края на второто тримесечие, според доклада, делът на потребителите на интернет в България е 51%.

Висока енергийна интензивност

На фона на усилията на ЕС да стимулира енергийна ефективност като ефективен инструмент за борба с последиците от кризата, България се класира първа по консумация на енергия за производството на единица брутен вътрешен продукт - със 77.34% повече от средното за ЕС. Докладът признава, че зависимостта на българската икономика от вноса на енергийни ресурси е относително висока, но е отбелязала спад от 51.7% през 2007 г. на 40.4% през 2010 г.

Въздействие на еврофондовете

За 5 години членство в ЕС България за първи път представи система за измерване на ефекта от европейските помощи през 2012 г. - системата SIBILA. Докладът посочва, че най-голям напредък е постигнат по отношение на БВП на глава от населението; ниво на заетост; население, имащо достъп до ВиК; ниво на икономическа активност (във възрастовата група 15-64 г.); дял от населението между 18 и 24 години с по-ниско от средно образование; производителност на труда и регистриране на нова фирма. Оценките за нетното въздействие на Кохезионната политика на ЕС показват, че към края на 2012 г. ефектът от изразходваните средства върху БВП на страната възлиза на 3%. Приносът на структурните и кохезионния фонд в растежа на БВП за 2011* г. е 65%, според Стратегическия доклад.

В него се прогнозира, че с ускоряването на разплащанията по различните оперативни програми към края на 2015 г. се очаква нетното въздействие върху реалния БВП да бъде 9.3%. За периода 2009-2012 г. ефектът от еврофондовете е илюстриран най-добре по ключови макроикономически показатели. Така например частното потребление се е увеличило с 3.9% в сравнение със сценарий без еврофондове; частните инвестиции са с 5.4% по-високи в реално измерение; износът е нараснал с 0.8%; вносът - с 4.5%; заетостта се е увеличила с 4% (като средно за периода 2011-2012 генерираните работни места в икономиката в следствие на финансирането по еврофондовете възлизат на 105 000); средната работна заплата се е увеличила с 5.9% в номинално изражение. Докладът прогнозира, че до 2015 г., когато приключва периодът за използване на еврофондове по текущия програмен период (2007-2013 г.), частното потребление ще се увеличи с 8.5%; инвестициите - с 37.8%; износът - с 6.1%; вносът - с 16.7%; заетостта с 6.6 процента; средната работна заплата с 33.6%.

Ефект на въздействието по оперативни програми

Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) е една от най-изостаналите от седемте оперативни програми и с най-голям риск от неизпълнение, поради което правителството е предприело подход на наддоговаряне. Към края на октомври 2012 г. договорените средства по ОПОС са малко над 2 млрд. евро. С цел ускоряване на усвояването по ОПОС са предприети промени, така че да се разшири обхватът на програмата и включването на нови бенефициенти. Пари са предвидени за подобряване качеството на въздуха, борба с горските пожари и наводненията. Данните за заложените цели са повече от илюстративни. От заложена цел за изграждане на интегрирани системи за управление на отпадъците (27) е изградена само една.

Програмата "Регионално развитие" също е сред рисковите, като според вътрешен анализ на управляващия орган на програмата около 50 на сто от общия обем сключени договори са в риск от неизпълнение, заради ненавременна мобилизация на екипите по подготовка на тръжните документи и обжалванията. Към края на октомври 2012 г. договорените по програмата средства са близо милиард и половина евро или 90.4% от общия бюджет на ОПРР. За да се смекчат рисковете, управляващият орган предвижда провеждането на срещи с бенефициентите, чиито проекти са оценени като рискови, за да може да бъдат обсъдени възможности за постигане на заложените цели.

Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е с договорени средства в размер на 790 млн. евро или 65.1% от бюджета й. Друга изключително слабо представяща се програма е "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Договорените средства са на обща стойност 860 млн. евро (74% от общия бюджет). ОП "Административен капацитет" също изостава много като това е програмата с най-нисък размер на договорените средства, въпреки че при стартирането й тя беше първенец. До момента са договорени средства, достигащи до 71% от общия бюджет, но реално изплатените пари са достигнали само 36.6% от общия бюджет. Като причина за лошия резултат докладът посочва закриването на ресорното министерство (на държавната администрация) през 2009 г. и прехвърлянето на управляващия орган в Министерството на финансите. Резултатът е загуба на цялата 2010 г.

В контекста на изпълнението на стратегията "Европа 2020" най-слабо представящите се програми - "Конкурентоспособност" и "Административен капацитет" - са определени като водещи за преодоляване на слабостите в бизнес-средата и за подобряване на административната ефективност. Основните цели в националната програма за развитие "България 2020", които се припокриват с "Европа 2020" са три:
- повишаване на жизнения стандарт, достъп до качествено образование и обучение, заетост и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване;
- изграждане на инфраструктурни мрежи (транспортна, енергийна, водна);
- повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез подобряване на бизнес средата, иновации и ресурсна ефективност.

В заключенията на доклада е посочено, че именно административният капацитет продължава да е ключово предизвикателство по отношение на изпълнението на програмите и проектите. Местните администрации продължават да имат проблеми при подготовката и изпълнението на проектите. Друг извод е, че често се реализират "маловажни" проекти. Затова правителството подготвя цялостен Закон за управлението на средствата от еврофондовете и препоръчва засилен диалог със социално-икономическите партньори, неправителствения сектор и местните власти за правилното идентифициране на онези инвестиции, които биха генерирали растеж и биха намалили регионалните различия.

Законът за управление на средствата от ЕС трябва да е готов за обсъждане през февруари, за да може да влезе в сила от 1 януари 2014 г. Той ще обхваща основно новия програмен период (2014-2020 г.), но ще покрива и разходите, които ще се правят и по текущия, който изтича 2013, но средства по него може да се усвояват до 2015 г. Основната цел на бъдещия закон е прилагане на унифицирана документация за кандидатстване, облекчени процедури, възможност за интегриране на проекти с финансиране от различни програми. Предвижда се също замяна на сега съществуващите договори за отпускане на безвъзмездна помощ с решение на управляващия орган.

По оперативна програма "Транспорт" докладът отчита пускането в експлоатация на двата проекта за разширение на софийското метро и пускането на два лота от автомагистрала "Тракия". Рехабилитирани са и 126 км жп линии към 31 октомври 2012.

Цялостният ефект от изпълнението на оперативните програми е следният: от заложената цел за създаване на 2 120 работни места, до 31 октомври миналата година са създадени 1 647, а за 2011 година - 1 399. От заложената цел са изграждане на 249 км нови пътища, са завършени 82 км (пак към 31 октомври). Положението с изпълнението на целта за изграждане на нови железопътни линии е 16 км от 24 км. От предвидените 2 180 км пътища за реконструиране, са звършени 454 км.

Добра новина в Стратегическия доклад 2012 е констатацията на допуснатите грешки и отправените препоръки. Това, което липсва не само в заключенията на доклада, но и във всички стратегически документи на страната обаче, е амбиция - по-високи цели, повече политическа воля за постигането им, по-малко говорене, повече действия и по-високо качество на изпълнението. Тази оценка е особено важна точно в този момент, когато предстои финалното договаряне на следващата бюджетна рамка на ЕС.

*В предишна версия на този текст беше некоректно записана 2012 г., вместо 2011.