България влезе в Шенгенски режим и за еврозоната

Аделина Марини, July 16, 2018

Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) на ЕК се оказа пречка не само пред влизането на България в Шенгенското пространство, но и в еврозоната. Юлската Еврогрупа разгледа кандидатурата на България за членство в зоната на общата европейска валута и промени за първи път критериите си за членство, които ще важат отсега нататък за всички следващи кандидати. Промените са много сериозни и отлагат членството на България в ядрото на ЕС за неопределено далечно бъдеще. Промяната на критериите за присъединяване към общата валута отразяват значителното задълбочаване на интеграцията във валутния клуб през последното десетилетие и произтичащото от това нарастване на нуждата от повече взаимно доверие.

Обсъжданите в момента следващи крачки за задълбочаване на интеграцията в Икономическия и паричен съюз на практика ще направят присъединяването още по-взискателно и продължително. Става дума за преминаване на нов праг на взаимна солидарност с превръщането на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) във финансова подпора на Фонда за преобразуване на закъсали банки и в Европейски валутен фонд, създаването на бюджет на еврозоната и довършването на Банковия съюз чрез създаването на обща схема за застраховане на влоговете. Това изисква много по-висока степен на доверие в съдебните системи на страните-членки и в независимостта на ключови институции като централната банка и надзорните органи.

Досегашните пет критерия за членство в еврозоната са крайно остарели и неподходящи за сегашното й състояние. Независимо че в изявлението [на английски език] на юлската Еврогрупа се говори, че България може да подаде молба за членство във валутния механизъм, това не означава нищо нито за времето, което страната ще проведе в този механизъм, нито за датата, на която страната ще замени лева с еврото. Причината е, че от България се очаква да постигне напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, а също и да създаде независими институции. С други думи ключът е заровен в Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) известен също като Сивием.

Запитан директно от журналист от "Файненшъл таймс" дали това означава задължително затваряне на Сивиема преди България да приеме еврото, заместник-председателят на ЕК, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) отрече. "Няма предварително условие за затваряне на МСП. Но все пак обсъждаме присъединяването към валутния механизъм и Банковия съюз в по-широк контекст - в контекста на реално икономическо сближаване, на ефективност на институциите и в този случай също напредъкът по отношение на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, и организираната престъпност е важен елемент от оценката, но, отново, това не е официално предварително условие", обясни г-н Домбровскис след края на заседанието на Еврогрупата на 13 юли в Брюксел.

В изявлението на Еврогрупата се казва изрично обаче, че от българските власти се очаква ИЗЦЯЛО да изпълнят реформите, които са под наблюдение от Комисията по Механизма и които засягат реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Еврогрупата смята, че това е от изключителна важност за стабилността и целостта на финансовата система. Освен работата по Сивиема България трябва да приложи и цялото законодателство, свързано с Банковия съюз. Тя трябва да изпълни няколко условия преди изобщо да успее да подаде молба за влизане в така наречената "чакалня" на еврозоната - валутния механизъм, чието пълно име е Механизъм на обменните курсове ІІ (ERMII).

Най-напред българското правителство трябва да изпрати молба за влизане в "тясно сътрудничество" с Европейската централна банка, чиято цел е да подготви страната за участие във валутния механизъм чрез изпълняване на всички нужни за целта ангажименти. България трябваше да поеме и допълнителни ангажименти, свързани с проблеми във финансовия сектор, качеството на институциите и управлението. Без това България няма да бъде приета във валутния механизъм. ЕЦБ и ЕК заедно ще следят, в зависимост от компетенциите си, как България изпълнява ангажиментите си, описани в писмо [на английски език] на финансовия министър до Еврогрупата. В него София се ангажира да засили банковия надзор, да сътрудничи изкъсо с Единния надзорен механизъм, да преработи законодателството си, така че да изчисти вратичките в рамката за фалит.

България обещава също така да въведе достоверна система за събиране на данни за започнати процедури по несъстоятелност и преструктуриране, както и да подобри правната си рамка срещу прането на пари. В допълнение към това е и ангажиментът за подобряване на управлението на държавните предприятия, съобразно с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). В писмото няма ангажименти по Сивиема.

Автоматично с влизането си във валутния механизъм България трябва да влезе и в Банковия съюз. Това означава, че от деня, в който влезе в сила решението на ЕЦБ за тясното сътрудничество с България страната трябва да започне да прехвърля вноски в Единния фонд за банково преобразуване. Това означава, че страната трябва да ратифицира в съответните срокове междуправителственото споразумение за създаването на Фонда.

Не само корупцията ще забави членството в еврозоната

България има и друга спънка пред влизането в ядрото на европейската интеграция. От нея се очаква да достигне определено ниво на икономическо сближаване. Както обясни Беноа Кьоре, член на изпълнителнния съвет на ЕЦБ, най-важното за всяка страна, която иска да се присъедини към еврозоната, е да бъде добре подготвена икономически, финансово и институционално, "за да гарантира устойчивото си участие в третата фаза на Икономическия и паричния съюз". Третата фаза е тази, за която стана дума по-горе в текста - следващата стъпка на споделяне на суверенитет и солидарност. Беноа Кьоре се позова на тазгодишния доклад [на английски език] за конвергенцията (сближаването), който очерта пред България един много сериозен проблем, а именно слаби институции.

"Когато публикувахме нашия доклад за конвергенцията на 23 май, подчертахме, че България е постигнала значителен напредък по отношение на макроикономическите неравновесия и на номиналното приближаване по смисъла на Договора, но подчертахме също така и някои предизвикателства от макроикономическа страна. Освен това е нужен значителен напредък в две ключови области - решаването на оставащите рискове за финансовата стабилност, откъдето произтича и важността на тясното сътрудничество, и засилване на гражданското измерение на качеството на институциите и управлението", обясни французинът.

Той припомни, че в момента голямата разлика с предишни разширявания на еврозоната е, че вече има и Банков съюз. Това означава, че на България й предстои да създаде правната рамка за тясно сътрудничество с ЕЦБ, да адаптира надзорните си практики към тези на Единния надзорен механизъм и да се направи цялостна оценка на българските банки, което включва преглед на качеството на активите и стрес тест. Беноа Кьоре смята, че това ще отнеме една година.

Не е ясно обаче колко време ще отнемат останалите, доста по-важни реформи - по Сивиема и по икономическото сближаване, тъй като те зависят от българското правителство. Така че, всъщност новините от Брюксел не са никак добри, защото връщат обратно топката в полето на България. Вече повече от 10 години сме член на ЕС, а Сивиемът все още не е затворен. Първоначалните очаквания бяха, че това ще стане до три години. Вече са изминали 11. Към това трябва да добавим и случаят "КТБ", който не остана незабелязан в Брюксел и Франкфурт.

Истинският въпрос всъщност е дали единната европейска валута може да се окаже онзи стимул за извършване на реформите, след като Шенген не беше достатъчно мотивиращо пространство, а още по-малко добруването на гражданите и фирмите? А още по-важният въпрос е към каква еврозона България ще се присъедини. Това в момента е и най-важната и голяма дискусия на европейско ниво.

Еврозоната