euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След вяла предизборна кампания Хърватия осъмна в изцяло нова политическа реалност. На хърватската политическа сцена изгря нова политическа сила, която е на път да разбие двуполюсния модел в страната. Още преди изборния ден се очакваше, че политическата формация Мост от независими листи, ръководена от младия консерватор Божо Петров, ще бъде голямата изненада на тези избори. Тези очаквания се потвърдиха. Мнозина, най-вече Родолюбната коалиция, бяха наистина изненадани от резултатите на Мост. Освен че излезе от изборите като незаобиколим фактор за следващото правителство, Мост затвърди и пълния паритет между двете най-големи политически формации - Социалдемократите на Зоран Миланович и Хърватския демократичен съюз на Томислав Карамарко. Резултатите показват, че хърватите вече са събрали смелост да си разчистят сметките с политическото статукво.

Точно в 19 часа местно време в неделя бяха обявени първите изходни социологически проучвания (екзит полове), които показаха напълно изравнени позиции между Родолюбната коалиция и "Хърватия расте" - по 56 места. Мост излизаше трета политическа сила с 18 места. До полунощ Родолюбната коалиция вече водеше стабилно напред, като в един момент достигна 64 места срещу 52 за "Хърватия расте", но рано тази сутрин, след обработването на почти всички протоколи, паритетът се завърна - коалицията на досега управляващите "Хърватия расте" печели 56 места, а Родолюбната коалиция - 59 и то с включени трите мандата от чужбина, които по традиция гласуват винаги за HDZ. Мост е вече с 19 места. Това е доста по-добър резултат от постигнатото от лейбъристите на миналите избори през 2011-а година, когато те спечелиха 6 места и останаха в опозиция. 

Ситуацията тази година е доста по-различна отпреди четири години, когато Хърватия току-що беше подписала договора си за присъединяване, но й предстоеше да измине още дълъг път. Изборите се състояха след големи политически сътресения - HDZ беше силно разклатена от мега корупционни скандали, завършили с ареста на първия премиер за корупция. Смята се, че именно арестът на Иво Санадер е отворил широко вратите на ЕС за присъединяването на Хърватия към ЕС. Въпреки множеството скандали за корупция, непотизъм, медийни репресии и други типични за тази част на света неща, HDZ и водената от тях предизборна коалиция успяха да вземат 47 места. Коалицията "Кукурику" на премиера Зоран Миланович получи пълно мнозинство от 81 мандата. 

Четири години по-късно, Хърватия е част от Европейския съюз след стабилно управление, което ще бъде запомнено единствено с липсата на сериозни скандали. То обаче изпусна шанса си да проведе дългоотлаганите и много необходими реформи, което направи от Хърватия уникален случай - докато всички подобни на нея страни се възстановиха бързо от кризата 2008/2009 г., хърватската икономика остана в рецесия в продължение на цели 6 години. Тази година страната за първи път излезе от рецесията, при това с доста по-бързо темпо от очакваното. През пролетта ЕК очакваше хърватската икономика да нарасне с под 1%, но есенната икономическа прогноза [на английски език] коригира очакванията нагоре. Тази година икономическият растеж се очаква да бъде 1.1%, догодина 1.4%, а през 2017-а година 1.7%. 

Това е доста умерен растеж в сравнение с много от другите страни извън еврозоната, които растат с по 3-4% годишно. Според ЕК, хърватският икономически ръст ще бъде базиран основно на по-доброто усвояване на еврофондовете. Добрата икономическа картина обаче е замъглена от рисковете, които ЕК вижда в огромния публичен дълг, който се очаква да удари 92.9% до края на 2017-а година. Бюджетният дефицит се очаква да продължи да бъде висок, нищо че страната е в процедура по прекомерен дефицит и има срокове за намаляването му. Друг риск, който Комисията вижда за хърватската икономика, е решението на правителството да обърне ипотечните заеми от швейцарски франкове в евро. В прогнозата си ЕК посочва, че това може да има отрицателен ефект върху способността на банките да финансират възстановяването. 

HDZ се посъвзе от скандалите под ръководството на бившия шеф на разузнаването и министър на вътрешните работи Томислав Карамарко, но реши да заложи основно на патриотичната реторика. Все още е много рано да се прецени дали партията спечели малката си преднина пред вечния си опонент именно заради това, тъй като и социалдемократите заложиха на родолюбието в опит да докажат, че HDZ нямат монопол върху патриотизма. Трудно е да се каже и дали "Хърватия расте" запази толкова добър резултат въпреки 4-годишното си управление, маркирано от изключително висока безработица, заради родолюбна реторика. Според есенната икономическа прогноза на ЕК, безработицата в Хърватия тази година ще достигне пик от 16.2%, но от догодина ще започне да спада, като до 2017-а се очаква да стигне 14.7%. Ясно е обаче, че възходът на Мост се дължи на това, че много хървати не вярват на нито една от двете партии и очакват промени.

Мост нямаха патриотична реторика, избягваха и личните или партийни нападки. По време на двата предизборни дебата се държаха като коректив на двете най-големи партии, оборвайки ги с аргументи и с прегрешенията им. Може да се каже, че профилът им е консервативен, но имат и доста либерални идеи. HDZ ги нарекоха "политическа естрада", надявайки се, че ще отмрат, точно както това стана с лейбъристите и вече се случва с "Жива стена". 36-годишният Божо Петров е бивш член на крайно консервативната формация Храст, която стана част от предизборната коалиция около HDZ. Той е психиатър, завършил в Босна и Херцеговина. На местните избори преди 2 години стана кмет на Меткович - ключова община в Неретванската долина в южната част на Хърватия. Има три деца и е дълбоко религиозен, но с либерални възгледи, един от които е пълно изравняване на правата за съвместен живот на еднополовите двойки, макар че е против осиновяването на деца от тях. Говори като свещеник. 

В този смисъл идеологически той е доста по-близък до коалицията "Хърватия расте", отколкото до родолюбците, които дори намират в консерватизма оправдание за това, че няма почти никакви жени на листите им. Родолюбната коалиция освен това иска промени в семейния кодекс, именно в частта му за еднополовите двойки. Мост се позиционираха като реформатори в хърватското политическо пространство. Лидерът Божо Петров дори подписа нотариално заверено обещание пред избирателите, че партията няма да влиза в коалиционни преговори без да има "ясни реформаторски условия и срокове", които ще бъдат определени от националния съвет на партията. В предизборната си програма Мост формулираха няколко много конкретни реформи. Водещите от тях са данъчна реформа, реформа на правосъдната система в посока премахване на политическия натиск и ускоряване на съдебния процес. Застъпват се също за въвеждане на електронно гласуване.

Искат и дълбока реформа на образователната система. Те бяха много конкретни и по отношение на фискалната дисциплина, като поставиха като приоритет номер едно намаляването на дълга и бюджетния дефицит. Бяха категорични и по отношение на реформата на публичната администрация като се застъпват за децентрализация и прозрачност. Мост имат и други идеологически близости с "Хърватия расте" - те също са против изграждането на огради и затварянето на границата като средство за решаване на бежанската криза. Любопитно е в този смисъл, че Родолюбната коалиция получи насърчително писмо от унгарския премиер Виктор Орбан, чието име беше скандирано по време на един от предизборните митинги на коалицията.

В изборната нощ г-н Петров даде ясно да се разбере, че е готов за преговори само с онези, които искат реформи. Категорично заяви, че няма значение в коя част на политическия спектър се намират. Повтори и обещанието си, че няма да продаде доверието на избирателите си, каквото и да значи това.

Пръв му протегна ръка отиващият си премиер Зоран Миланович. Той не чака твърде дълго, за да се появи пред щаба си, където държа кратка реч. Изглеждаше много по-смирен и рационален, отколкото в последните дни на кампанията, когато беше заел агресивна и твърда позиция срещу основния си опонент Томислав Карамарко. Каза, че е готов на преговори и отстъпки с онези политически сили, които искат реформи. Досегашният му министър на икономиката Иван Върдоляк, който е член на либералната партия в коалицията, HNS, недвусмислено заяви, че "Хърватия расте" е готова да предложи на Мост не само едно министерско кресло, а дори повече. Лидерът на Родолюбната коалиция Томислав Карамарко чака твърде дълго, за да се обърне към щаба си. Първоначално беше планирано да говори в 11 вечерта, но го направи 2 часа по-късно, когато обяви победа. 

Заяви, че Родолюбната коалиция е единствения логичен партньор за преговори, тъй като е спечелила повече гласове от "Хърватия расте". Той определено беше изненадан от резултата, дотолкова, че се наложи да бъде подсетен от близките си да поздрави Мост за резултатите. Той често забравя да поздрави ключови играчи. На евроизборите миналата година наример забрави да поздрави ключова фигура в коалицията му - Ружа Томашич, която издърпа много гласове за коалицията около HDZ чрез преференция. Наложи се тя сама да го подсеща да я спомене в победната си реч. Тепърва започват консултации за съставяне на ново правителство, но отсега е ясно, че Мост вдигнаха значително цената на своето участие в управлението. Това е съвсем нова политическа реалност за хърватите, която може да доведе до политическа несигурност. Всички хърватски медии днес са с почти идентични заглавия - "Пътят към правителството минава през Моста". 

Важно е да се отбележи, че черноризците от HDSSB, основана от Бранимир Главаш, който беше осъден за военни престъпления, успя да вземе само две места. На предишните избори те вкараха 7 депутати. Това показва ясно, че хърватите не са склонни да подкрепят екстремистки политически сили. Антисистемната партия "Жива стена" на младия Иван Вилибор Синчич, която се застъпва за излизането на Хърватия от ЕС и НАТО, успя да вкара само 1 депутат, но за сметка на това моментално започна да разчиства сметките си с неудобни медии. В края на предизборната кампания миналата седмица избухна голям скандал заради последния предизборен дебат, който се организираше от хърватската национална телевизия. Няколко партии, сред които и Жива стена, не бяха сред поканените. Аргументът на телевизията беше, че са поканили само онези, които имат шанс да влязат в парламента. След намесата и на ЦИК, телевизията отмени дебата. 

Днес сутринта хората на Иван Вилибор Синчич изгониха екипа на телевизията. Вестник Vecernji list съобщава, че екипът на Синчич е разпитвал всеки журналист от коя медия е. Вестникът написа, че Синчич моментално се е заел с въвеждането на диктатура.

Тези избори белязаха и края на няколко видни политически фигури. Коалицията "Успешна Хърватия", която събра на едно място бившия президент Иво Йосипович, бившата премиерка Ядранка Косор, бившия вицепремиер Радимир Чачич и бившия финансов министър Славко Линич успя да вземе само едно място. В парламента не успя да влезе и една много силна жена - Мирела Холи, лидер на зелената партия "Орех". Миналата година нейната партия достигна до трета политическа сила в социологическите проучвания и ако изборите бяха тогава, тя вероятно щеше да има сходен резултат като Мост. За сметка на това обаче в парламента с две места влиза новата партия на загребския кмет Милан Бандич. 

Резултатите от тези избори създават широко поле за интерпретации. Ако се каже, че всички са победители, ще бъде вярно. Истина е обаче и че двете големи коалиции са губещи. За да се разбере наистина кой печели и кой губи, е важно двете политически сили да анализират честно и откровено резултатите от изборите. Дано да проявят и зрялост в преговорите за сформиране на правителство, тъй като пред Хърватия има прекалено много предизвикателства, които не могат да чакат. Освен икономическите проблеми, страната има нужда от стабилност и заради бежанската криза, която няма да приключи скоро.