euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Според доклад на Националната академия на науките на САЩ, публикуван в понеделник и цитиран от вестник "Ню Йорк Таймс", близо 20,000 души умират годишно от усложнения, предизвикани от замърсяването на въздуха. Най-честите причинители на ранна смърт са малките прахови частици, които причиняват заболявания на белите дробове, азотните окиси, които допринасят за градския смог, както и серния двуокис, причинител на киселинния дъжд.

Авторите на доклада са установили също така, че горенето на изкопаеми горива в САЩ струва около 120 млрд. долара годишно допълнителни разходи за здравеопазване. Щетите се поделят почти по равно между въглищата и петрола. Идеята на доклада, поръчан от американския Конгрес, е да се установи стойността на щетите, която не е включена в цената на киловат-час електроенергия или на галон бензин или дизел. В документа не са включени щетите от глобалното затопляне, което често се свързва с газовете, произведени от горенето на изкопаеми горива. Причината е, че е твърде трудно да бъдат оценени щетите в определен период от време.

Както пише "Ню Йорк Таймс", докладът подкрепя с аргументи тезата, че обществото трябва да плаща допълнително за енергия от възобновяеми източници, тъй като техните косвени щети са твърде малки. Учените са установили обаче, че биогоривото от царевица има малко по-лоши показатели от бензина по отношение на влияние върху околната среда.

12:14 В България такъв доклад не е правен, показа проучването на euinside. У нас се правят всекидневно замервания на състоянието на въздуха от Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Тези замервания се пращат в Изпълнителната агенция за опазване на околната среда. Когато даден замърсител премине пределната граница, определена от критериите на Световната здравна организация и европейското законодателство, тогава се провеждат допълнителни изследвания за това как се отразява това върху здравето на хората в определен район.

В София за последен път е правена подобна връзка в началото на 90-те години. Оттогава обаче индустриалният и автомобилен пейзаж в столицата са се променили драстично. От Националния център за опазване на общественото здраве и от РИОКОЗ София обясниха за euinside, че подобни изследвания се правят много трудно, екипите са малко, а и засега следенето на състоянието на въздуха не налага допълнителни проучвания, които да обвържат конкретен замърсител с увеличаването на определен тип заболявания.