euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Да започнем да назоваваме проблемите с истинските им имена

Аделина Марини, August 11, 2011

На 5 февруари 2011 година британският премиер Дейвид Камерън каза на годишната конференция по международната сигурност в Мюнхен: "Под доктрината на държавния мултикултурализъм поощрихме различни култури да живеят различни животи, отделно една от друга и отделно от общото течение. Не успяхме да предоставим визия за общество, към което те да почувстват нуждата да принадлежат. Ние дори толерирахме тези сегрегирани общности да се държат по начини, които са изцяло против нашите ценности". Контекстът на този цитат е тероризмът в собствените ни общества като най-голяма опасност в нашето съвремие.

Британският министър-пресдедател едва ли е предполагал, че само половин година по-късно ще му се наложи да каже друго: "На всички ни вече е твърде ясно, че имаме голям проблем с бандите в нашата страна. Твърде дълго не беше обръщано внимание на тоталната липса на уважение, демонстрирана от тези престъпни групи. Наясно съм, че те по никакъв начин не представляват голямата част от младежите в нашата страна, които ги презират, честно казано толкова колкото и ние, но има джобове в нашето общество, които не са просто продънени, а са болни. Когато виждаме деца на по 12-13 години да плячкосват и да се смеят, когато виждаме отвратителната гледка на ранен младеж с хора, които се преструват, че му помагат, а всъщност го ограбват, е ясно, че има неща, които никак не са наред в нашето общество".

В първия случай г-н Камерън говореше по принцип за най-голямата опасност пред националната сигурност, която се намира вътре в самите национални граници. Във втория думите му са предизвикани от бунтовете, започнали от един от най-бедните квартали в Лондон и разпространили се из цяла Англия.

Поводът

Бунтовете се възпламеняват от една полицейска случка. Специалното поделение на полицията СО19 провежда операция в Тотнъм. Марк Дугън, който е израснал и живее във фермата Broadwater се прибира в къщи с такси в четвъртък вечерта (4 август). Полицаи от поделението приближават автомобила, чуват се изстрели и Дугън е убит. Според първоначалните съобщения, за които британските медии твърдят, че са обичайна практика (у нас също впрочем, както стана ясно наскоро), се твърди, че по полицията е стреляно, с което се прави опит да се намекне, че Дугън може би някак си сам си го е търсел. Същевременно, полицай е представен като герой на съвремието, тъй като е прихванал потенциално фатален куршум с радиостанцията си по време на размяната на огън.

По-късно обаче, след многото експертизи и шум в обществото става ясно, че това е по-скоро "вътрешнополицейска работа" и че май Дугън не е стрелял по полицията.

Бунтът

Липсата на информация веднага след инцидента принуждава около 200 души роднини и близки на убития Дугън да се съберат около полицейското управление в Тотнъм, за да протестират срещу недостига на данни. Оттам нататък събитията се развиват с неподозирана скорост и приемат неочакван обрат. Из северен Лондон (по-бедната част на града), под зоркото око на хеликоптерите на медиите, предаващи на живо всичко, се виждат увеличаващите се огнища на запалени сгради, автомобили, плячкосване на магазини, трошене на витрини, публична собственост от групи откровено пропаднали и нереализирани представители на британското общество.

Първоначално беше направен опит този бунт, плячкосване и трошене на публична и частна собственост да бъде обяснен като бунтът на младите бедни, които кризата и ужасните бюджетни съкращения са изправили пред невъзможността да си намерят работа и съответно са доведени до глад и мизерия, но продължаващите кадри, предавани пряко по телевизионните канали, разкриваха една все по-грозна картина, която ще изкристализира в следващото голямо признание на британския премиер от 10 август: "Гледката на тези млади хора, търчащи по улиците, трошащи витрини, крадящи собственост, плячкосващи, смеещи се през цялото време, проблемът на това е пълната липса на отговорност, на подходящи родителски грижи, на подходящо възпитание, на подходящ морал, на подходяща етика. Това трябва да променим. Няма само един начин да променим тези неща. Става дума за родителски грижи, за дисциплина в училище, за това да гарантираме, че имаме социална система, която не възнаграждава бездействието. Всичко това".

Човекът се учи от грешките си, само когато те доведат до големи последици. Твърде скоро беше друг случай, показващ многото грешки от същия тип, трупани твърде дълго без да им се обърне подходящото внимание - терористичният акт в Норвегия, при който норвежецът Андерс Брейвик застреля десетки млади норвежци заради нерешаването на проблема с интеграцията на имигрантите в страната. Убитите са бъдещите политици, които са щели, според Брейвик, ще продължат да работят за интеграцията на чужденците.

Също тази година пък Дания възстанови граничния контрол в рамките на свободната зона Шенген, за да спре притока на имигранти, засилил се значително заради Арабската пролет. Преди това пък Италия и Франция навлезнаха в дипломатическа схватка, отново предизвикана от имигрантите.

Освен Дейвид Камерън, за провала на концепцията за културното многообразие говориха още германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози. Последният, ако си спомняте, беше вътрешен министър по времето, когато във Франция избухната бунтове, много аналогични на ставащото в Лондон и други градове на Англия. Тогава той взе строги мерки като използва сила, които пък доведоха до остри критики от страна на правозащитни организации.

Кой е врагът?

Ситуацията става още по-неприятна заради факта, че вече не можем с лека ръка да кажем - ето онзи черният там е виновен. Не можем да посочим с пръст нито мюсюлманина, нито азиатеца. И това стана отново изключително ясно по време на предаваните на живо кадри от събитията във Великобритания, когато срещу покритите с качулки, с неприятни физиономии младежи от всякакъв цвят се изправиха също толкова цветна група, но доста приятно изглеждащи граждани с метли, които казаха "Стига!". "Вие сте боклуци и ние няма да ви търпим повече!" Гражданското общество във Великобритания се оказа силно и се изправи срещу безобразието.

Врагът са всички онези, които смятат, че някой им дължи нещо. Всички онези, които смятат, че тъй като не го получават имат пълното право да трошат чужда собственост. Онези, които законът не обхваща, защото са избрали да се крият от него. И изобщо врагът са всички онези, чиято духовна еволюция не е надскочила простата нужда от храна и вода. Този враг поставя на изпитание развитите общества, тъй като врагът е трудно разпознаваем.

Силните граждански общества обаче, в комбинация със силни лидери може и да намерят бързо правилното решение. Вече се полагат усилия в тази насока и без претенциите това да е правилното решение има пример, който заслужава да му се обърне внимание.

Също на 4 август, британското правителството пусна в действие уебсайт за онлайн петиции. Интересът към сайта е толкова голям, че той не можа да издържи на наплива и се срина. Според медии във Великобритания обаче, до вечерта на 10 август над 78,000 души са успели да подпишат петиция, която настоява бунтарите да изгубят всички държавни плащания, които получават. Ако броят на подписалите петицията достигне 100,000, това ще предизвика дебат в долната камара на парламента, според онлайн изданието на таблоида Mirror.

На 11 август пред парламента, премиерът Дейвид Камерън заяви: "А на беззаконното малцинство, на престъпниците, които взимат, каквото могат ще кажа: ние ще ви проследим, ще ви открием, ще ви повдигнем обвинения, ще ви накажем. Вие ще платите стореното". Премиерът беше подкрепен от лидерера на опозиционната Лейбъристка партия, Ед Милибанд: "Независимо, че имаме несъгласия всяка седмица, всеки месец, днес ние сме единни като осъждаме насилието и вандализма, на който сме свидетели по нашите улици. Жертвите са невинните хора, които живеят в много от нашите градове, чиито домове и бизнес бяха унищожени, чиито общности пострадаха и тяхното доверие за собствената им сигурност излъгано. Не може да има извинение, нито оправдание. Това поведение ни отврати всички нас. Това не трябва да продължи. Ние няма да допуснем то да продължи", заяви г-н Милибанд.

Със сигурност проблемите във Великобритания ще нажежат допълнително дискусията за проблемите на имиграцията, залегнала изначално на грешна основа. Сред имигрантите има такива, които споделят ценностите на приемните общества и се интегрират успешно. Други обаче, предимно се възползват от социалните системи и остават капсулирани, като по този начин дават обилна храна на популистите из цяла Европа, за което euinside писа многократно.

Тази есен предстои Европейската комисия да предложи реформа на Шенгенското пространство. Очаква се да бъде изработен и цялостен подход спрямо имиграцията. Всичко това обаче няма да реши проблема с поведението на ромите в центъра на Париж, нито пък проблема с имигрантите в Холандия, в Германия или Великобритания. Още по-малко пък ще реши проблема с неинтегрирането на ромите в България и Румъния и дори с интегрирането на голяма част от българите в европейската общност на споделени ценности. Единственият начин да решим проблема е първо като си го признаем и след това като спрем да се обвиняваме в расизъм, когато отнемаме на представител на малцинството социалните придобивки.

"Така че, когато бял човек поддържа осъдителни виждания, например расистки, ние правилно го осъждаме. Но когато също толкова неприемливи виждания или практики идват от някой, който не е бял, ние сме твърде предпазливи, честно казано дори боязливи да им се противопоставим. Провалът, например, на някои да се противопоставят на ужасите на принудителния брак, практиката, при която млади момичета биват принуждавани и дори изпращани в чужбина да се омъжат за някого, за когото не искат, това е проблем", каза на 5 февруари британският премиер Дейвид Камерън. Трябва да признаем, че е прав и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. В противен случай, може да стане твърде опасно. Повече от това, което в момента става по улиците на Великобритания.