euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Механизмът за върховенство на закона е мъртъв. Да живее върховенството на закона!

Аделина Марини, February 27, 2015

Продължава да има съпротива по предложението на Европейската комисия за създаването на общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона. Това ми каза във вторник сутринта българският вицепремиер Меглена Кунева, която отговаря в новото правителство на България специално за прототипа на предложението на ЕК - Механизма за сътрудничество и проверка, с който България и Румъния влязоха в ЕС през 2007-а година. Разговарях с нея преди началото на Съвета по общи въпроси, като една от точките в програмата на министрите беше именно механизмът, предложен от бившия заместник-председател на ЕК Вивиан Рединг миналата пролет. Причината за създаването му беше основно Унгария, но той щеше да бъде особено полезен за всички нови страни-членки, в които на власт се появи тоталитарно и регресивно управление. Такъв механизъм би бил и много необходим в случай, че настъпят обстоятелства, които да наложат отмяната (заслужена или не) на българския механизъм. 

Най-важната част от предложения от Комисията на Жозе Мануел Барозу механизъм е активирането на така наречената "атомна бомба" на ЕС или член 7 от Договора за ЕС, който предвижда суспендирането на правото на глас на страна-членка в Съвета. Освен това в предложението много ясно се дефинират и опасните нарушения на върховенството на закона и се предвижда Комисията да играе централната роля в качеството си на пазител на договорите. Само че точно това е нещото, което страните-членки не харесват. Меглена Кунева смята, че съпротивата не е по самата идея. "Правосъдието, вътрешният ред е сърцевината на една държава, това е самата държава. Съвсем разбираемо е нежеланието да се отдава още порция суверенитет. Затова има голяма предпазливост". Един от неприемливите елементи на предложението е да се разглеждат някои от проблемните случаи на европейско ниво. Представете си, каза бившият еврокомисар за защитата на потребителите, някои от българските случаи или пък някой случай от Германия да се разглеждат от министрите в ЕС. 

Нещата вървят към това Съветът да си запази правото да разглежда всяка година каква е ситуацията с върховенството на закона, но това определено ще отслаби механизма, добави вицепремиерът. Като човек познаващ Комисията отвътре тя смята, че няма нищо лошо в това ЕК да има права в ръцете си, защото "пред ЕК всички сме равни". Комисията е защитник на по-малките страни-членки, добави тя. Поначало европейската политика разчита на еволюцията и на убеждението да се случва стъпка по стъпка това, което е в концепцията за развитие на Европа. Отслабването на механизма за върховенство на закона означава, че тази еволюция ще се забави, вярва г-жа Кунева. Тя изключи на този етап възможността за механизма да се приложи процедурата за засилено сътрудничество, която се организира в момента за данъка върху финансовите транзакции. Според източници на euinside, много по-вероятно е, ако страните-членки не приемат варианта на Комисията, тя да оттегли предложението си. Българският вицепремиер Меглена Кунева е на мнение, че отговорният за механизма първи заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс има много голяма тежест и е доста убедителен. Тя беше умерен оптимист: "Но все още не са приключили нещата".

Уви, заключенията [на английски език] от Съвета на 16 декември показват ясно, че са приключили. Страните-членки се ангажират да работят не с механизъм, а да създадат диалог помежду си, в рамките на който да защитават върховенството на закона, така както е заложено в Договорите. Те твърдят, че този диалог ще се основава на принципа на обективността, недискриминацията и равното третиране на всички страни-членки. Освен това обещават нещо, което изглежда трудно за реализация - диалогът да бъде надпартиен и основан на доказателствата. Кой обаче ще ги събира не става ясно от заключенията. В тях се подчертава, че трябва да се уважават националните идентичности на страните-членки, присъщи на техните политически и конституционни структури, което е точно обратното на това, което предлага ЕК, тъй като не всички членки имат еднакъв подход или тълкуване на фундаменталните ценности на ЕС или пък еднакво разбиране за това що е то върховенство на закона. 

Министрите са се договорили още диалогът да се осъществява веднъж годишно в Съвета по общи въпроси, където заседават министрите на външните или европейските работи. Причината за това развитие е мнението на правната служба на Съвета, според която няма правно основание в договорите да се дават правомощия на институции за създаване на нов надзорен механизъм за спазване на върховенството на закона от страните-членки в допълнение към текстовете на член 7. Правната служба смята, че такъв механизъм може да бъде създаден чрез междуправителствено споразумение. От решението на министрите става ясно обаче, че липсва политическа воля, защото вече има прецедент със създаването на силен механизъм, за който няма правно основание в договорите. Става дума за механизма за преструктуриране на закъсали банки, който представлява сложна комбинация от общоевропейско право и междуправителствено споразумение. 

Очевидно е, че страните-членки виждат много по-голяма необходимост да отдават суверенитет, когато е застрашена общата валута, отколкото когато са застрашени европейските ценности, описани в член 2 от Договора на ЕС. Според Меглена Кунева, България има интерес от този механизъм. Тя обеща да повдигне въпроса в Министерския съвет, за да може да се проведе задълбочена политическа дискусия за позицията на страната.

Липсата на силен общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона ще има сериозни последствия и за процеса на разширяване на ЕС, тъй като това означава, че ще трябва да се правят решения по мярка, както беше направено за България и Румъния, но не и за Хърватия. И все пак, присъединяването на млади демокрации към ЕС не е гаранция, че върховенството на закона е завинаги осигурено. Не е гаранция и за старите демокрации, впрочем. И всъщност странно е, че страните-членки имат повече воля да се борят за опазване на еврото, а нямат за върховенството на закона, след като между двете има пряка връзка, както показват не един или два случая в ЕС и еврозоната в частност.