euinside

EN | BG

• EN | BG
• Subjects
• About us
• Projects
• Copyright

Първата седмица на промяната в ЕС вече е факт. От 1 декември начело на Европейския съвет - най-мощният законодателен и политикоопределящ орган в ЕС - застана бившият полски премиер Доналд Туск. Още първите му изяви задават тона на значителна промяна на този пост, заеман досега от доста обрания, предпазлив и изтънчен бивш белгийски премиер Херман Ван Ромпой, станал популярен в началото със своята страст към хайку-поезията. Г-н Ромпой, често наричан от журналистическата колегия "Мишока" заради асоцииращата форма на главата му, беше първият европейски президент след влизането в сила на Лисабонския договор, който сложи край на ротационните председателства на най-високото равнище, създавайки постоянен председател на срещите на върха на страните-членки. След избухването на дълговата криза в еврозоната правомощията на европейския президент съвсем естествено се разпростряха и върху срещите на върха на страните от зоната на общата валута. 

Именно в тези най-трудни моменти, когато ЕС реформираше икономическото си управление и когато се провеждаха денонощни срещи на върха в надпревара с настроенията на пазарите, присъщата сдържаност на Херман Ван Ромпой изигра своята роля. Той рядко се отклоняваше от предварително подготвените изявления, независимо колко упорито е провокиран от медиите. И все пак той имаше няколко запомнящи се излизания извън сценария. Доналд Туск е различен. И времето, в което застава на поста е различно. Новата политика изисква да не се следват събитията, а да се изпреварват. Туск показа, че е различен още по време на церемонията по предаването на звънеца, когато след внимателно изчетената от Херман Ван Ромпой приветстваща реч, която същевременно беше и реч за сбогуване със служителите, той говори без лист в ръцете си.

Не се смути да разкрие притеснението си, както и да разкритикува плахите си опити да каже нещо на френски. И макар да е все още начинаещ с френския, по отношение на английския език Доналд Туск демонстрира, че държи на обещанията си. Около избора му беше силно критикуван за лошото владеене на английски език, но обеща, че до 1 декември ще "изглади" английския си. Той използва игра на думи, като използва думата polish на английски. Написана с малка буква тя означава "гладя, лъскам", но написана с главна буква означава поляк. 

Когато Херман Ван Ромпой беше избран в съвсем различна геополитическа ситуация, той по-скоро разочарова, защото беше илюстрация на преобладаващата тогава традиция, че европейските лидери са силни на думите, но когато дойде до делата, гледат да заобиколят договореностите. С втория поред европейски президент имаме шанс да получим точно това, което някои са влагали в Лисабонския договор - силна политическа фигура, която няма да се притесни да заеме позиция без да се налага да я консултира предварително с всички страни-членки. Разбира се, че европейският президент не може да действа самоволно, но има въпроси, по които той трябва да е подготвен да реагира много преди да се е наложило и без да трябва да стикова думите си с 28-те столици. 

Първите думи [на английски език] на Доналд Туск показват къде точно той няма да има нужда от многодържавно суфлиране. А изборът му, станал по настояване на германския канцлер Ангела Меркел, доказват, че този път президентът е избран с конкретен мандат. "Идвам тук със силно чувство за мисия. В тези трудни времена Европа се нуждае от успех. А успехът за Европа в следващите години, според мен означава четири неща", каза Туск. На първо място той постави защитата на европейските фундаментални ценности, които според него са: солидарност, свобода, единство срещу заплахите за Съюза и неговото единство, идващи както отвън, така и отвътре. Много силно послание, насочено към евроскептичните, националистични и ксенофобски сили в Европа и към Русия, която Доналд Туск нарече в първото си голямо интервю [на английски език] за The Financial Times "стратегически проблем" за Европа. 

На второ място Доналд Туск постави "безмилостните усилия за прекратяване на икономическата криза". Сред приоритетите му е завършване на "истинския" Икономически и паричен съюз (еврозоната), за който той припомни, че е преимущество, не недостатък. Третата централна тема на новия европейски президент е да превърне ЕС в значима сила в глобален план. На четвърто място той постави отношенията между Европа и САЩ, които нарече "гръбнака на нашата общност от демокрации". Не случайно първият му телефонен разговор след встъпването му в длъжност беше с американския президент Барак Обама. "Този телефонен разговор се състоя в първия ми ден като председател на Европейския съвет, което подчертава значението, което придавам на нашите отношения със САЩ".

Г-н Туск постави специален акцент в изявлението си след разговора върху преговорите по търговското споразумение със САЩ, което е обект на остри критики и силни противоречия в ЕС, отразяващи все по-напрегнатата геополитическа ситуация, превърнала се отново в сблъсък между Русия и САЩ. "Това споразумение не е просто за свободна търговия. То е израз на нашето геополитическо партньорство", заяви бившият полски премиер, който по време на 7-годишното си управление превърна Полша във водещ и незаобиколим фактор в европейската вътрешна и външна политика. Това са едни от най-трудните преговори по търговско споразумение досега и макар че Доналд Туск се позиционира като силен американски съюзник, това няма да помогне особено. Едно е сигурно обаче, че той ще влее силна доза енергия в твърде протоколните досега срещи на върха ЕС-САЩ. 

Също в самото начало на мандата си Доналд Туск проведе телефонен разговор и с украинския президент Петро Порошенко. Докато Туск беше премиер, Полша беше двигател на търсенето на силна европейска подкрепа за проевропейския бунт на Украйна заедно с балтийските републики. Около избора му се говореше интензивно, че това е била една от основните причини Ангела Меркел да настоява точно той да поеме поста от Херман Ван Ромпой, независимо че Полша не е страна-членка на еврозоната, което критиците посочваха, че може да се окаже проблем. Още в първата си работна седмица обаче, той проведе и продължителна среща с шефа на Европейската централна банка Марио Драги. Връзката на Доналд Туск с г-жа Меркел досега не е влизала в медийното полезрение за разлика от връзката й с президента Путин или с бившия френски държавен глава Никола Саркози.

Доналд Туск говори за нея с много лична емоция, като казва, че и двамата произхождат от едно място - Данциг (Гданск). Според Туск, дядото на г-жа Меркел е бил сенатор в Гданск по времето, когато и неговият дядо е живял там. "Ако може да се говори за приятелство в политиката и особено в дипломацията, тогава мисля, че можем да кажем, че това е дълбоко и уникално приятелство". Двамата ги свързва и специфичното за Източна Европа разбиране към региона, тъй като Ангела Меркел произхожда от Източна Германия. 

Новият шеф на Европейския съвет се чу по телефона в първите дни от мандата си и с китайския президент Си Дзинпин, с когото обсъди и ситуацията в Украйна. Изобщо Украйна беше централна тема в първата работна седмица на Доналд Туск, което доказва очакванията, че през него ЕС ще формулира по-често ясни и твърди позиции спрямо Украйна и Русия. В календара му в първите му работни дни бяха и срещи с лидери на страни-членки на ЕС. Подредбата на срещите подсказва и приоритетите. Сред първите бяха финландския премиер Александър Стуб, латвийската премиерка Лаймдота Стройма и генералния секретар на НАТО Йенс Солтенберг в един ден. А на следващия той се срещна с българския министър-председател Бойко Борисов - среща, която имаше огромно геополитическо значение. 

При предаването на звънчето Херман Ван Ромпой подчерта, че председателството отива в ръцете на лидера на страна, която е била от другата страна на Желязната завеса. Едва ли към този момент има човек с по-подходяща биография за този пост. Доналд Туск е виден активист срещу комунистическия режим и бивш журналист. В интервюто си за The Financial Times казва, че най-големият проблем на живота по време на комунизма не е бил страха или бедността, а монотонността. "Това, от което страдахме беше монотонността, скуката. Никаква надежда за никаква промяна. Премахването на монотонността беше желание, изкушение". Със сигурност срещите на върха на ЕС никога вече няма да бъдат монотонни и скучни. Не само заради геополитическата обстановка, а и заради новия председател на Европейския съвет. Първият му тест ще бъде на 18 и 19 декември, когато ще се проведе заключителната среща на върха със силно натоварена програма. 

Тогава лидерите трябва да обсъдят инвестиционния план на Юнкер, новата пътна карта за еврозоната, ситуацията в Украйна и съответно отношенията с Русия. Неизбежно ще стане дума и за голямата геополитическа изненада - отказът от строителството на "Южен поток". По традиция това е и срещата, по време на която лидерите отчитат напредъка в процеса на разширяване. Сега обаче контекстът е различен - новата Комисия има различно виждане за разширяването, но страните-членки настояват за промени, особено по отношение на проблемните държави като Босна и Херцеговина. Доналд Туск ще трябва да се справи с всичко това, включително и с все по-осезаемата промяна на икономическата политика в ЕС - от буквализъм в прилагането на правилата за фискална дисциплина в предпазливата им трактовка, така че хем да не бъдат попарени усилията за реформи, хем да се вдигне и инвестиционният статус в ЕС. Доналд Туск беше премиер на единствената страна-членка в ЕС, която не изпадна в рецесия в годините от началото на кризата и която преодоля спада на инвестициите като превърна еврофондовете в основен източник на инвестиции. Очакванията към него са високи и той го знае. Справи ли се обаче, подборът на кандидатите за този пост ще бъде още по-внимателен.