Юрий Вълковски: Европейска столица на културата не е "един изстрел"
Ралица Ковачева, May 29, 2011
На 27 май в София се проведе Софийската конференция за европейските столици на културата*. euinside подкрепи събитието като медиен партньор, заради убедеността си, че България трябва да използва всички възможности за пълноценно осъществяване на европейското си членство, особено в културен, духовен и ценностен план. Най-интересното от дискусиите по време на форума можете да прочетете тук. 
Какви са основните предизвикателства, които стоят пред българските градове-кандидати за Европейска столица на културата 2019 - вижте мнението на г-н Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондацията за градски проекти и изследвания и член на Стратегическата група на „Душа за Европа”:
Инфраструктурата: По време на дискусията много от експертите отбелязаха нуждата да се избегне фалшивото противопоставяне между съдържание и инфраструктура, защото тя не може да е празна, а трябва да се мисли през нещата, които ще се случват вътре. Освен това, трябва да мислим за различни видове нифракстурктура - това не са само сгради, това е информационна инфраструктура, това е инфраструктура за разпределение на средства. В този смисъл, София и другите градове тепърва трябва да се развиват.
Няколко наши изследвания показаха, че има голям дисбаланс в културните събития в центъра на София и в периферията. Ние се запитахме защо е така - дали защото никой не иска да ходи в крайните райони, дали защото хората, които живеят там, нямат нужда от разнообразен културен живот или е защото няма подходяща инфраструктура. Започнахме едно проучване, от което ще дам само един пример – в район Връбница, който обхваща районите Обеля, Обеля 1 и Обеля 2, има само една функционираща зала и тя е в село Мрамор.
Ако София иска да подготвя своята кандидатура, това е едно от нещата, които трябва да се променят. Един от добрите примери в това отношение е Лил (Франция), който създава специални културни центрове в периферията на града, където кани международни артисти, които работят с местните артисти и местните публики. Разбира се, това не става отведнъж. Това е процес, който изисква промяна на нагласите и дори промяна на вкусовете. Защото културните вкусове и интереси са нещо, което бързо се губи, но много дълго и трудно се създава отново.
Столицата vs. останалите: Преди няколко години, когато ЕСК трябваше да бъде в Словакия, столицата Братислава не попадна дори в „краткия списък” (първоначалната селекция). Братислава е била изключително арогантна, мислейки, че всичко е там и непременно ще бъде избрана и ситуацията е била столицата срещу другите градове. В крайна сметка е избран Кошице, защото е показал по-силна воля да се развива. ЕСК се дава не затова което си, а за това, което ще бъдеш - ясната посока, която си избрал, за да се развиваш. В този смисъл, не мисля, че София е естественият кандидат, тя трябва да преодолее предразсъдъка, че всичко е тук.
Устойчивостта: Има две теми, които са много важни и са взаимно свързани. Едната е как да развиваме един процес отсега за 8 години напред като ние дори не знаем какви ще са публиките на тези проекти, каква ще е актуалната ситуация тогава, т.е. как да се справим с този дълъг процес на подготовка, който създава проблеми. И от друга страна - как да запазим тази инерция и тези възможности след актуалната година.Това важи за всичко - и за артистичните проекти, и за въвличането на гражданите, и за инфраструктурата.
Има градове, които са се провалили в това отношение и най-често споменаваният пример е Ливърпул (Великобритания). Градът изразходва толкова много средства в процеса на подготовка за ЕСК 2007, че след това културният живот замира. Властите изгонват от центъра местните артисти, за да поканят международните, развиват една инфраструктура, която след това не се ползва достатъчно, изразходват всички средтва за култура за години напред, режат местните бюджети, за да поканят големи артисти.
Затова е важно да мислим за ЕСК не като „един изстрел”, а като един много дълъг процес на подготовка и на поддържане на тези ефекти. В крайна сметка, тя е свързана не само с финанси, инфраструктура, туризъм и т.н., а с европейска отговорност.
*Организатори на Софийската конференция за Европейските столици на културата са Столичната община, Асоциацията за развитие на София, партньорската инициатива “Душа за Европа” и Фондацията за градски проекти и изследвания.