English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Началото на сезона с много зелен икономически растеж и още повече работа за вършене

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

С две много ключови послания започна есента в ЕС. Вече се отдалечаваме от кризата и преминаваме към обсъждане на структурните въпроси е първото, отправено от шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум по време на изслушването му в икономическата комисия на Европарламента на 5 септември. Растежът е много много зелен и промяна в подхода не бива да има, заяви шефът на Европейската централна банка Марио Драги на пресконференция след седмичното заседание на управителния съвет на банката, също на 5 септември. Но въпреки че и двамата бяха крайно предпазливи (г-н Дайселблум определено излъчваше повече оптимизъм), все пак има и една безспорно добра новина, артикулирана от г-н Драги - растежът вече е движен повече от вътрешното потребление, отколкото от износа. На фона на крайно зеления растеж обаче, както и на предизвикателствата, с това се изчерпват добрите новини. Водещи теми и тази есен ще бъдат Гърция, строителството на банковия съюз, мерките за бюджетна консолидация, безработицата. Единственото допълнение към вече до болка познатите теми ще бъдат европейските избори през май догодина.

Трети сезон на драмата "Гърция в еврозоната"

Въпреки всички досегашни заклинания, че няма да се налагат повече финансови инжекции на Гърция, допълнителни отписвания на дълг и изобщо още проблеми с адрес в Атина, вече не е тайна необходимостта от трета спасителна програма. Това, което предстои да се изясни е само какъв вид ще има тя. Темата за финансовите затруднения на гръцкото правителство заемаше новинарското внимание през цялото лято с най-различни спекулации, но на официално ниво бомбата хвърли германският министър на финансите Волфганг Шойбле точно в разгара на предизборната кампания в Германия в края на август. Той заяви, че няма никакво съмнение, че Гърция ще се нуждае от трета програма, което е чувствителна тема за германските данъкоплатци и гласоподаватели, както личи и от социологическото проучване на Open Europe от началото на септември.

Йерун Дайселблум, холандският министър на финансите, който от началото на годината седна в горещия стол на председателя на Еврогрупата, не чака да бъде питан от евродепутатите по въпроса и заяви, че Гърция ще се нуждае от допълнителна помощ. По-нататък в изслушването му обаче той се опита да използва брюкселски лингвистични похвати, за да не каже директно думата "заем". Той уточни, че не става дума за трета спасителна програма, а че след изтичането на текущата (края на 2014 г.), Гърция може би ще има нужда от допълнителна помощ. Причината, според него е, че в Гърция общо взето върви добре изпълнението на бюджетните цели на фона на всички трудности и проблеми. Това, което куца обаче е реализацията на структурните реформи. Той не отправи критика към гръцкото правителство, дори напротив - усещаше се разбиране към ситуацията в страната.

Според него е много трудно да се прокарват необходимите реформи без съответната политическа подкрепа. Г-н Дайселмбулм отказа да спекулира по въпроса дали евентуална помощ за Гърция може да дойде под формата на отписване на още дълг. Министърът подчерта неколкократно, че анализ на устойчивостта на дълга ще бъде направен през април и чак тогава ще стане ясно какви мерки може да бъдат предприети. Готови сме да направим повече, при условие че Гърция изпълнява програмата, каза още холандският финансов министър. Марио Драги обаче категорично отхвърли възможността за отписването на дълг като се има предвид, че ЕЦБ е един от големите държатели на гръцки облигации. "Отговорът е не. Минахме вече през това, когато обсъждахме Гърция преди близо година или година и половина. Повече от ясно е, че не можем да предприемем парично финансиране. Член 123 от Договора забранява на ЕЦБ да предприема парично финансиране", припомни Драги.

Той каза също, че ако се стигне до разширяване на сегашната програма на Гърция, то тя със сигурност ще е отново с условия. Според вестник The Wall Street Journal [на английски език], дупката, която се нуждае от финансиране е между 10 и 15 млрд. евро. За тази година недостигът на пари е 4 млрд., като основната причина са разочароващо ниските данъчни приходи и вялата приватизация. Повече яснота за гръцкото финансово състояние се очаква през ноември, когато ще излезе докладът на тройката, чиято мисия започва този месец в Атина. Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че някои членки на Международния валутен фонд, който съфинансира гръцката програма, вече заявиха, че на Гърция повече не бива да се помага. След влизането в сила на тупак (пакета от две законодателни предложения за затягане на европейския контрол върху страните-членки на еврозоната), ЕС вече има възможност да продължи и сам. Въпросът обаче е дали ще му стигнат наличните средства. 

Думата "фрагментация" най-често споменаваната в началото на сезона

Една от темите, по които Йерун Дайсеблум трябваше да отговаря пред евродепутатите, а Марио Драги пред журналистите, е за фрагментацията на финансовите пазари - един от източниците на напрежение в пика на дълговата криза в еврозоната, когато за едни страни лихвите бяха непоносимо по-високи, докато за други бяха комфортно ниски. Този въпрос в Брюксел повдигна френската либерална депутатка Sylvie Goulard като попита какво конкретно смята Еврогрупата да направи, за да се справи с фрагментацията особено по отношение на лихвите. Според Дайселблум фрагментацията е структурен проблем, който трябва да бъде решен, за да се възстанови доверието между банките, към банките и за стабилизирането на пазарите. Това е и един фундаментите на банковия съюз, който трябва да бъде изграден спешно, каза още холандският министър на финансите.

Важно е кредитирането да се отпуши, защото в противен случай това ще задуши и без друго слабия икономически растеж, добави той. Банковият съюз е ключа за преодоляване на фрагментирането на финансовия пазар. На същото мнение е и шефът на ЕЦБ, който отбеляза, че връщането на парите по дългосрочните операции за финансиране, известни като LTRO са довели до значително намаление на пазарната фрагментация, но все още има още какво да се направи. От миналото лято насам е отбелязан значителен напредък за подобряването на ситуацията с финансирането на банките като е подсилена депозитната база на национално ниво в много от най-тежко засегнатите страни. Следващи решителни стъпки за изграждането на банковия съюз ще помогнат за постигането на значително намаляване на фрагментацията, е заключението на Драги.

По думите му, в момента излишъкът на пари в обръщение е адекватно, но банката е готова да действа. В резултат на намесата на банката миналата година излишъкът е смален от 800 милиарда на 250 милиарда евро, което е много добра новина, тъй като означава, че фрагментацията намалява, изтълкува европейският централен банкер. Колкото по-малка е фрагментацията, каза той, толкова по-малък ще е излишъкът на ликвидност. Темата беше включена и в своеобразния отчет на Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу, подготвен за срещата на върха на Г20 в Санкт Петербург на 5 и 6 септември. Пред ръководителите на двайсетте най-големи и влиятелни икономики в света, шефът на Европейския съвет г-н Ромпой наблегна именно на факта, че е постигнато намаление на фрагментацията, което е довело до значително намаление на цената на заемите за повечето крехки икономики. "Екзистенциалната заплаха за еврозоната я няма вече близо година", добави той.

През пролетта вицегуверньорът на ЕЦБ Витор Констансио заяви на конференция за финансовата интеграция, че независимо от подобрението, все още климатът на финансовите пазари си остава нестабилен. Нивото на фрагментация продължава да е високо на паричните пазари, а подобрението на финансовите условия не се е отразило подобаващо на реалната икономика. Затова ключова роля имат структурните реформи на национално ниво, а на европейско е необходимо да се върви към изграждането на по-силен Икономически и паричен съюз.

Истински ли?

Колко истински обаче ще бъде този съюз и най-вече кога, са двата въпроса, които ще занимават европейските институции в следващите месеци. От една страна има окуражаващи новини, но от друга все повече се усеща охлаждане на ентусиазма за задълбочаване на интеграцията и за предприемане на по-смели стъпки. Една от причините е очакването на развръзката от федералните избори на 22 септември в Германия. От друга обаче центробежните сили в ЕС все повече се засилват заради гигантската безработица в някои от най-засегнатите страни-членки на Съюза и опасността от десетилетие на безработицата. Амбициозните планове от миналата година, изкристализирали в пътната карта на Херман Ван Ромпой за "истински паричен и икономически съюз" изглеждат изоставени, въпреки че Йерун Дайселблум посочи, че пътната карта все още е на масата и се обсъжда на всички срещи на лидерите, а и на Еврогрупата (която подготвя лидерските срещи).

Той обаче посочи, че за него приоритет ще бъде прилагането на практика на вече договореното. Новите идеи са на заден план, стана ясно от отговора му в икономическата комисия в четвъртък. Дайселблум отбеляза, че в пътната карта има елементи, чието изграждане е с различна скорост. Най-належащи са надзорният механизъм и механизма за оздравяване на закъсали банки. По първото беше сключено споразумение между Европарламента и Съвета, но в момента текат разговори в Европарламента с Европейската централна банка. Марио Драги увери обаче, че до няколко дни предстои да чуем добри новини. Следващата седмица предстои надзорният механизъм да бъде обсъден и гласуван в пленарната зала в Страсбург.

Вторият елемент от банковия съюз е изграждането на механизма за оздравяване на банките, по който има голямо разделение най-вече по въпроса кой трябва да вземе решението дали една банка трябва да бъде спасена или не. В предложението на ЕК беше предложено тази роля да бъде поета от самата Комисия, но Германия е на мнение, че такова решение трябва да вземе орган, съставен от съответните национални институции. Преди дни беше цитирано изказване на германския член на УС на ЕЦБ Йорк Асмусен, че то трябва да бъде взето от ЕЦБ. Според Марио Драги обаче, това е невъзможно и става дума за грешна интерпретация на думите на Асмусен. Няма как надзорникът да вземе решение какво да се прави, защото той прави оценката напълно независимо и след това я предава на оздравителния орган, който в момента, обясни Драги, в много държави е правителството.

Безработицата също ще продължи да бъде сред водещите теми в европейския дневен ред и тази есен, а още от септември ще бъде лансирана и кампанията за евроизборите догодина, от които важен елемент ще бъде избора на нов шеф на Европейската комисия. В този смисъл с голямо внимание се очаква годишната реч на Барозу за състоянието на съюза на 11 септември, която вероятно ще му бъде последна. До момента той се фокусираше основно върху задълбочаването на европейската интеграция като дори разчупи табуто "федерализация", но засега има подкрепа единствено от големите европейски политически партии на фона на нарастващ евроскептицизъм и национализъм в много страни-членки. Така че, предстои поредна гореща есен в Европа, която ще премине и под сянката на събитията в Сирия и последиците от тях върху периферните страни-членки.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required