English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Не е ли време да признаем, че е дръпната ръчната на реформата в еврозоната?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

За по-малко от една година плановете за реформа на еврозоната претърпяха няколко агрегатни състояния. След избора на Еманюел Макрон за президент на Франция в края на миналата пролет закипяха приготовления за почти квантов скок в задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Интеграционисти от всички кътчета на Европейския съюз се насъбраха с големите ножици около кроячната маса и започнаха да чертаят с кредата. През лятото изглеждаше сякаш този път Съюзът ще се откъсне от досегашната си политика на малката крачка и ще отскочи далече напред. Заради проточилото се формиране на правителство в Берлин обаче, ентусиазмът започна да се охлажда и амбицията да се изпарява.

Още неизсъхнало мастилото по списъка с имената на германските министри и ето че дойде ново захлаждане откъм Италия, където победителите от изборите на 4 март са все евроскептични партии в една или друга степен. Ръчната спирачка обаче дръпнаха шест, предимно малки страни-членки на ЕС: Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Швеция, които поискаха успокояване на реформаторските страсти и продължаване с малките и предпазливи крачки. 

От реформата остана само "Р"

Заседанието на министрите на финансите от еврозоната на 12 март показа ясно, че така нареченият прозорец на възможностите е вече затворен. През него успяха да се шмугнат две козметични реформи - довършването на втория стълб от банковия съюз чрез създаване на финансова подпора към Единния фонд за банково преструктуриране и трансформирането на постоянния спасителен фонд на еврозоната - Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) в Европейски валутен фонд. Това е санитарният минимум на реформата, чийто пълен обем в периода на кипене на реформаторските страсти включваше довършване на целия банков съюз със създаването на Европейска схема за застраховане на влоговете; създаване на Европейски валутен фонд, но под европейско законодателство; създаване на фискален капацитет за еврозоната; министър на икономиката и финансите; прехвърляне на фискалния пакт към европейското законодателство. 

От мартенското заседание на Еврогрупата стана ясно, че в момента реализуема е само реформата на ЕСМ и то в сегашната му институционална рамка, а именно под формата на междуправителствено споразумение. Механизмът ще служи като финансова подкрепа за Единния фонд за пруструктуриране. Съгласие има и за идеята ЕСМ да се превърне в Европейски валутен фонд. Дяволът обаче е в подробностите. По думите на шефа на Еврогрупата Марио Сентено (Португалия, непартиен) до юни, когато е крайният срок за договаряне на реформата на еврозоната, е нужно да се работи още по всички елементи от реформата на ЕСМ. Той натърти, че през юни ще бъде представен цялостен пакет, а не само отделни инициативи. 

Довършването на банковия съюз е в застой. Сред министрите преобладава мнението, че е по-добре да се придържат към пътната карта от юни 2016-та година и да не се обсъждат нови мерки. Това означава довършване само на втория стълб на банковия съюз - механизма за преструктуриране на закъсали банки. Последната тухла от него беше намиране на финансова подпора за фонда за преструктуриране, която да поеме настъпили нужди в момент, когато фондът все още не е достигнал пълния си финансов капацитет. Вече има пълно съгласие ролята на тази подпора да се играе от Европейския стабилизационен механизъм. За да бъде довършен банковият съюз обаче, е нужно да се изгради третият стълб. Това е единната схема за застраховане на влоговете (EDIS). 

Тя обаче продължава вече години да е ябълката на раздора между севера и юга в еврозоната. През януари изглеждаше, че има шанс и тази част да бъде отпушена, но на мартенската Еврогрупа си пролича, че няма - разделението между страните, които искат изчистване на рисковете в банковата система преди да се премине към споделяне на риска и онези, които предпочитат паралелния подход (намаляване и споделяне на риска) е непреодолимо. Липсата на напредък по тази толкова важна част от довършването на банковия съюз принуди шефа на ЕСМ Клаус Реглинг за първи път да отправи мощен апел в защита на схемата. 

"Искам да обърна внимание на нещо, тъй като си давам сметка, че има скептицизъм в много държави по отношение на EDIS, и затова искам да обърна внимание върху нещо, което често се забравя: ако имахме обща, заслужаваща доверие схема за застраховане на депозитите в последните няколко години всички наши спасителни програми щяха да бъдат по-малки". Клаус Реглинг обясни, че средно 40% от парите по спасителните програми са харчени за банковите системи. "Затова мисля, че това е важна причина защо EDIS е наистина в интерес на еврозоната като цяло", добави шефът на спасителния фонд на еврозоната. 

В защита на общата схема се изказа и шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард, чието име се завъртя като възможен кандидат за наследничка на Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) на поста председател на Европейската комисия. В реч в Германия в края на март тя заяви, че общата схема за застраховане на влоговете ще позволи разходите по фалита на банка в една страна да бъдат споделени в цялата еврозона. "Това ще намали риска проблемите в банковия сектор да се поемат от данъкоплатците и ще се избегне нова дългова криза", обясни г-жа Лагард. Според нея, в замяна на схемата банките с голямо ниво на необслужвани кредити биха могли да поемат ангажимент за по-агресивно почистване на балансите. Банките биха могли също да натрупат повече капитал, за да си осигурят възможност да абсорбират бъдещи загуби. 

Северното крило на ЕС обаче остана непреклонно. Министрите на финансите на Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Швеция написаха писмо [на английски език] до колегите си, в което заявяват общите си позиции по основните точки от реформата на еврозоната. Те са категорични, че разговорите по EDIS може да започнат, едва когато е достигнат "достатъчен напредък" по мерките за намаляване на риска. Не се посочва обаче какво точно означава "достатъчен". 

Сега не е моментът за фискален капацитет

Въпреки силната съпротива, Марио Сентено все пак реши да подложи на обсъждане една от големите идеи за надграждане на еврозоната - създаването на централен фискален капацитет. Това е на практика зародиш на бъдещ бюджет на еврозоната. Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, СиД) много настояваше да се обсъжда всичко сложено на масата, независимо от скептицизма. "Работата ни се концентрираше досега върху две основни сфери, определени от лидерите през декември като сферите, по които разговорите са най-зрели. Това са реформата на ЕСМ и довършването на банковия съюз. Те са част от пакета предложения на ЕК. Но напредъкът по тези сфери не бива да означава да изгубим от поглед другите аспекти на пакета, които формират едно цяло", призова той след края на мартенската Еврогрупа. 

След дискусиите обаче Марио Сентено обяви, че идеята за фискален капацитет на еврозоната е "дългосрочен въпрос", което означава, че няма да е част от юнския пакет и ще продължи да се обсъжда след срещата на върха през юни. От думите му става ясно, че все още има неизчистени въпроси около концепцията на капацитета. "Ще трябва да обсъдим допълнително какви цели може да се постигнат с централен фискален капацитет и какви различни форми може да има той. Някои от нас подчертаха, че разговорите за фискален капацитет трябва да вземат предвид фискалните правила", каза г-н Сентено, очевидно имайки предвид писмото на шестимата финансови министри, в което те не споменават поименно фискалния капацитет, но подчертават, че е важно усилията да се насочат върху действия на национално ниво и пълно изпълнение на общите правила. 

"Като започнем с изпълнението на структурните реформи и спазването на Пакта за стабилност и растеж, като по този начин се пълнят фискални буфери в националните бюджети, за да се даде възможност на националната фискална политика да изпълнява стабилизиращите си функции, за да облекчи икономически кризи. Това ще гарантира на еврозоната по-добро стабилизиране, устойчивост и солидни структури, както и подобрено приближаване", се казва в писмото на шестимата. 

Темата беше в програмата на твърде вялата среща на върха на еврозоната, която беше част от пролетния Европейски съвет на 22 и 23 март. От думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) обаче стана ясно, че не е имало голям ентусиазъм. "Много от темите, които обсъдихме, като фискален капацитет на еврозоната, бяха спорни, но виждам все още непроучени възможности", каза той след края на срещата, която завърши без заключения. Това е ясен знак, че реформата на еврозоната е достигнала точката на замръзване.

Кристин Лагард посвети значителна част от речта си в Германия именно на фискалния капацитет. Според нея еврозоната се нуждае от централен фискален капацитет, за да се избегне опита с кризата. Този инструмент ще успокои инвеститорите, че еврозоната има по-добри инструменти за спиране на разпространението на следващата криза. Капацитетът може да изглади икономическия цикъл и да подобри функционирането на валутния съюз. МВФ публикува подробен документ [на английски език] тази пролет в защита на инструмента, в който се посочва, че фискален капацитет би могъл да намали отрицателните ефекти от една криза с повече от 50%. 

Фондът има две предложения за преодоляване на различията около изграждането му. Първото е да се гарантира, че всички страни ще изпълняват ангажиментите си като трансферите от фонда се поставят в зависимост от спазването на фискалните правила. Второто предложение е страните да плащат премии в добрите времена на базата на ползите, които ще имат от фонда в лоши времена. Нещо като вдигане на цената на застраховката след катастрофа. Това ще помогне да се избегне проблемът с постоянните трансфери, от което се страхува северната част на еврозоната. 

Спихналият се ентусиазъм за реформа в еврозоната се усети най-силно у дуета Меркрон след срещата на еврозоната на 23 март. Около Нова година се очакваше именно през март германската канцлерка и френският президент ще излязат с общо предложение за бъдещето на еврозоната, но формирането на правителство в Берлин забави това. Еманюел Макрон съобщи, че през следващите седмици ще започне серия от разговори с Германия като крайната цел е двете страни да излязат с обща пътна карта през юни. Междувременно обаче, вакуумът, който оставиха проточилите се коалиционни преговори в Германия се запълни от шесте страни-членки, които все по-активно работят заедно. Това означава, че Франция и Германия вече не са единствения двигател на Европа. 

Холандският премиер Марк Рюте в този смисъл беше безкрайно откровен по време на посещението си в Германия през март. В интервю [на английски език] за Der Spiegel той каза, че когато Германия, Франция и Европейската комисия са в съгласие, тогава останалите страни-членки трябва да бъдат изключително внимателни. Той смята, за да може Европа да се подготви за следващата криза, най-напред трябва да се намери отговор на въпроса как да се създадат стимули за страни като Франция, но най-вече Италия да осъществят структурни реформи. "За това не ни е нужен европейски финансов министър", каза г-н Рюте и отново припомни, че приоритет номер едно е премахването на пречките пред единния пазар. 

"Това, което липсва на Европа не са милиарди ново финансиране, а отдавна чакащите структурни реформи, особено в сферата на услугите. В момента има близо 5 000 защитени професии в ЕС и Германия. Това възпира растежа, както ще ви каже всеки икономист", каза холандският премиер. На същото мнение е и ирландският министър-председател Лео Варадкар, който за пореден път подчерта, че най-добрият начин да се подсили еврозоната са националните политики - държавите да балансират бюджетите си, да намаляват дълговете си, да подобряват конкурентоспособността си. "И това е най-ефективното нещо. То не трябва да бъде замествано с европейски действия", каза той след края на пролетния Европейски съвет. 

Премиерът на Естония Юри Ратас направи специално изявление преди началото на пролетната среща на върха за ползите от единния пазар. "Преди 25 години беше създаден единният пазар. Той стимулира растежа и създаде работни места. Той е необходим и добър за нашата икономика. Днес обаче изоставаме на цифровия пазар. Трябва да наваксаме", каза той. 

През юни ще стане ясно какво точно ще остане от големите реформаторски усилия. Ако се съди по думите на Доналд Туск, че най-спешният политически приоритет е подсилването на банковия съюз (не довършването) и развитието на ЕСМ, не може да имаме големи очаквания за пакета през юни. Изглежда е дошло времето да се признае, че прозорецът на възможностите вече е затворен. Най-важният извод от спихването на балона на реформата е, че чрез промяна на баланса на силите в Европа беше предотвратена многоскоростна Европа. С настояването си във всички планове за бъдещето на еврозоната да бъдат включвани и неевро-страните шестте членки предотвратиха отделянето на свръхкоростна еврозона от ЕС. И това може да е добра новина за ЕС, но не е от най-добрите за еврозоната.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required