English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Журналисти на лизинг

публикувано на , , София

Един сюжет от последните дни извади българските медии от състоянието на будна кома, в което те доброволно тънат: сблъсъкът между радиоводещата от БНР Диана Янкулова и лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Подробностите са без значение, важното е, че политикът обвини журналиста в липса на обективност, като се позова на вярна биографична справка. Диана Янкулова беше началник на пресцентъра на МВР при предишния министър (Михаил Миков, БСП).

От просто воленсидеровски, скандалът стана политически, когато лично премиерът Бойко Борисов определи назначаването на Янкулова в БНР като „явен конфликт на интереси”. Според Борисов има конфликт на интереси, „когато началникът на пресцентъра на едно министерство, който е правил политиката му и е обслужвал министерството и министъра, след това става репортер в същия ресор и по същите теми“.

Париран от парламентарни репортери, че Никола Николов от пресцентъра на партия ГЕРБ води предаване по BBT, премиерът Бойко Борисов отговори в характерния си стил, цитиран от агенция БГНЕС:
-Кой ПР?
-Никола Николов води предаване по ТВ ББТ.
-Той какъв ПР е, аз не го познавам!
-Той е в ПР в ПГ на ГЕРБ.
-Кой си, бе, Никола, я да го видя къде е Никола? Ти ли си? Ами махайте го от парламентарната група щом пречи на журналистите!

Малко по-късно пресцентърът на ГЕРБ съобщи официално, че „ТВ BBT е частна медиа, за разлика от БНТ и БНР. В този смисъл сравнението за конфликт на интереси и паралел със случая с назначаването* на Диана Янкулова (бивше пресаташе в МВР по времето на министър Михаил Миков) в БНР е пресилен. За да няма спекулации по темата Ви информирам, че по настояване на премиера, Никола Николов прекрати гражданския си договор с частната медиa ТВ BBT незабавно.”

Въпреки че, според ГЕРБ, няма проблем, когато медиата е частна, този фактор е без никакво значение, когато се накърнява обществения интерес, към който е отговорна всяка медиа, независимо от собствеността си. Защото зрителят (респективно слушателят и читателят) има право (и медиите са длъжни да му гарантират това право) да знае кой му говори.

Всичко това нямаше да се случи, ако българските журналисти и медии, подобно на колегите си по света, имаха истински етичен кодекс за поведение. Разполагаме само с Етичен кодекс на българскиите медии, който е пределно схематичен и, освен това, говори от името на медийните организации, а не на журналистите. В него е записано, че „не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.”

Подобна формулировка, обаче, не може да бъде пряко отнесена към журналистите, защото е твърде обща. Именно затова уважаващите себе си медии са си изработили етични кодекси, в които работата на журналистите е подробно описана, с всички рискове, възникващи на всеки етап - от събирането на информация до контактите на близките и роднините. Такова нещо у нас няма, дори и в БНР и БНТ, където, според нас, е абсолютно задължително.

Според кодекса на ВВС (всепризнат като библия на журналистическия труд), организацията „търси необходимите гаранции, че всички нейни служители, свързани по някакъв начин с програмите, няма да приемат неподходящи задължения или връзки извън организацията.” В кодекса изрично е записано, че всеки продуцент задължително търси предварително одобрение от своя шеф на отдел за всяка предложена му работа, която може да влезе в конфликт със задълженията му към програмата. И колкото по-високо е нивото на отговорност, толкова по-важно е да се избягва всеки възможен конфликт на интереси.

Всички морални норми важат с обосена сила за новинарските екипи, защото върху безпристрасността им „не бива да пада и сянка на съмнение”. „Информационните и актуалните програми, предназначени за международно, национално, регионално и местно излъчване, се подлагат на най-строгите тестове за безпристрастност.”

Голямата цел на всичко това е само една: нищо не трябва да е „в състояние да затъмни репутацията на Би Би Си или да постави под съмнение доверието, което съществува между Корпорацията и нейната аудитория, изградено въз основа на принципите на безпристрастността, справедливостта и морала.” И, тъй като хората отдавна са разбрали, че говоренето по принцип не върши работата, защото хората винаги мислят, че това не се отнася за тях, в етичния кодекс на ВВС пише: „Периодично на всички тях се представят примери от живота, за да може винаги да им е пределно ясно докъде всъщност се простират външните им интереси.”

Няма пречки за онези, които желаят да се занимават с политическа дейност и в този смисъл те са свободни да се включат в политиката като частни лица винаги, когато това е в съгласие с обществените задължения на Би Би Си. Но участието в политическата дейност е неприемливо, ако застрашава безпристрастността на Корпорацията или подкопава доверието към нея.”

Кодексът на вестник "Ню Йорк Таймс" е още по-безпощаден: „Никой член на персонала не може да се стреми към каквато и да било публична длъжност. Да се стреми или да заема публична длъжност нарушава професионалната безпристрастност, която се очаква от един журналист. Активното участие на един от нашите подчинени би посяло съмнение за фаворитизиране в отразяването на политиката”.

В България, обаче, има практика журналистите не само да се стремят към публични длъжности, ами и да си осигуряват възможността да се върнат в уютните държавни медии. Този проблем, особено изразен за БНТ и БНР, болезнено лъсва в скандала Сидеров-Янкулова. Случаите на журналисти, гастролиращи в пресцентровете на институциите или политическите партии, които безпроблемно се завръщат "от другата страна", са не един и два. Единствената причина да не ги изреждаме, е че не можем да предоставим изчерпателна статистика, а не е редно да споменем едни, но да пропуснем други. Това, обаче, не е от значение за принципния проблем: доколко може да е обективен (или аудиторията да приема за обективен) журналист, обслужвал интересите на една власт или една партия.

Въпросът е сложен и не може да се реши еднозначно. Може ли изобщо един журналист да минава от едната и от другата страна на бариерата и ако може - при какви условия, след колко време, на какви длъжности. Ако се върнем към кодексите на цитираните медии, там потенциалните случаи на конфликт на интереси са описани в детайли, с изричната уговорка, че всеки един се преценява поотделно, но винаги спрямо един критерий: ще навреди ли по някакъв начин биографията на човека и неговите връзки на образа на медиата пред нейните зрители. Както пише BBC, трябва да се изключи съществуването на обстоятелство, което ”да затъмни репутацията на BBC или да постави под съмнение доверието, което съществува между Корпорацията и нейната аудитория, изградено въз основа на принципите на безпристрастността, справедливостта и морала.”

Нашата категорична позиция e, че журналист, избрал да работи като PR и особено за властта, няма път назад. Всеки трябва сам да прецени накъде ще поеме, след като мандадът на правителството, за което работи приключи или ако съдбата на партията, за която работи, не се развие в благоприятна за него посока. Защото няма как да вярваме на журналист, обвързал името и лицето си с определена политическа сила, че би бил магически безпристрастен, разделяйки се с нея по едни или други причини.

Това е нашата позиция. Вероятно има и други мнения по въпроса, но те си остават в рамките на частните разговори и така и не набраха силата, за да се превърнат в етични норми. Въпросът няма как да бъде решен веднъж завинаги и еднозначно, но трябваше да бъде поставен. И медиите трябваше да бъдат принудени да му отговарят всеки път, когато такъв казус възникне.

Ако българските медии бяха решили този проблем сами и за себе си, нямаше да дадат на политиците възможността да спекулират с политическите зависимости на журналистите и така да създават нови. Защото продължението на скандала Сидеров-Янкулова, което е и по-съществената част от проблема, са думите на Волен Сидеров: "В това радио няма никаква промяна от 10 ноември насам, но тази промяна ще настъпи, уверявам ви, следващите месеци, може би до края на годината с приемането на новия Закон за радиото и телевизията, защото крайно време е радиото и телевизията, които са на държавен бюджет, както сте вие, вашата медия, да бъдат обективни и да служат на истината, а не на поръчки."

Смразяваща закана, нали?! Дори не искаме да знаем какво разбира бившият журналист Сидеров под „обективност” и „служене на истината”, платени с държавния бюджет. Тези думи провокираха обяснимата и достойна за уважение реакция на колегите от БНР, според които „подобни изказвания ни връщат към вече видяно и преживяно през изминалите 20 години – уволнения, политическа цензура и кадруване в националната медия.” И тъй като изказването на Сидеров съвпадна с първата публична дискусия по бъдещия медиен закон, с основание колегите питат: „Дали мрачното откровение на политически лидер не компрометира изцяло замисъла за нов медиен закон?”

Колегите от БНР, обаче, щяха да имат още по-голямо право да кажат това и гласът им щеше да звучи още по-силно, ако не бяха направили компромис и бяха настоявали за ясно разписан етичен кодекс. Тогава ние щяхме да ги подкрепим още по-твърдо, а и те щяха да си вярват повече. Сега има неизречени неудобни истини, които превръщат позицията в хленч. А точно сега всички толкова имаме нужда от позиция!

Докато ние, журналистите, не вземем в собствените си ръце инициативата за приемане на общи морални стандарти, докато продължаваме да търпим неетични и дори обидни прояви на отделни колеги да уронват престижа на всички ни, докато не направим веднъж завинаги избора на кого служим - на обществото или на интереси, винаги ще има някой Волен Сидеров, който да ни заплашва, изнудва, употребява. Защото проблемът с морала е, че никога не знаеш дали го има. Затова трябва да сме подготвени. И с чиста съвест.

*Диана Янкулова не е напускала БНР за времето, докато е била шеф на пресцентъра на МВР (в продължение на 1 година), тя е била в неплатен отпуск

коментари
Гошо
31 юли 2010 08:49
Кой се интересува от мнението ви?
Комплексарки!
Адаш на Гошо
31 юли 2010 08:53
Гошо, така и не разбрахме твоето.
Тъпанар!
С мнение
31 юли 2010 10:07
Браво, че говорите за това малко парченце от Огромната ни Трагедия. Трагедията от Имитации - Имитации на журналистика, Имитации на политика, Имитации на морал..., Имтации, които се приемат вече като Норма.Крайно време е "застиналото блато" на Гошо, да се разтръска....
Гого
31 юли 2010 10:41
Гошо ти да не живееш с мама, та си токлова склонен да поставяш етикети. Пък и си прочел статията, като гледам. Поздрави майка си. 
Владо
31 юли 2010 13:10
Епа точно от това активно мероприятие да се говори за посягане на свободата на словото е смешно. Публикувайте текста от записа, за да може всеки да си направи извода - има, или няма престрастност при отразяването на случая. Неприятно впечатление прави, че и Хелзинкският комитет, и всички застъпници за свободна журналистика не потърсиха отговорност за многото пребити из Борисовата градина преди 2 години и 8 месеца, ама сега вият като сирени на 2 юни. И да се не объркате, нямам симпатии към лицето Сидеров, зад думите му този път има много верни неща.
хроникьор
31 юли 2010 21:28
Политически ПР да стават журналисти е масова практика  - Поля Станчева беше шеф на пресцентъра на Йордан Соколов в парламента и оттам бе назначена за шеф на БНР, Дим Цонев от ПР на Сакскобургготски - кстава голям програмен шеф в БНТ и водещ на огромно предаване, Еди Емирян като главен редакторна Хоризонт /в едномесечен отпуск/, отговаряше за радиопропагандата на президенската кампания на Маразов,Валентин Стоянов от президентски ПР стана директор в БНТ, а от години вече е директор на Радио България в БНР. ПР на правителството беше Ясен Инджев и е пак в бНР, Емилия Антова от Хоризонт беше ПР  Министерството на просветата при Фандъкова.... още да изброяваме ли??? Няма етични и професионални правила - и за това е виновна самата овчедушна колегия, която е напълно сляпа за стандарти. Затова има явления като г-жа В, г-н Гарелов /като водещ в БНТ той имаше ПР агенция, също и Цонев /и десетки  още. Сега са се вторачили в най-безобидния казус, за да се замъглят истинските скандални случаи на фрапантни конфликти на интереси. Във вестниците нямат чет и също е нередно, нищо че били "частни"
фалшименто
31 юли 2010 21:45
А защо се замръчка гигантският скандал със СЛОБОДИЯТА на словото Волгин. Този във всяка друга страна , където медиите не са хем под контрол, хем на самотек и пълна безотговорност, шеше да му е бит ШУТА същия ден след гаврата с аудиторията.
А той продължава да бълбука глупащини. И не му е за пръв път!!! СЕМ пък чака радиото да се самосезира, демек саморегулация. Ами за какво ни е регулатор тогава? Пълен театър - декларацията на журналистите от хоризонт , които бранели свободата на словото , е писана от ген. директор. В БНР няма никакви журналистически организации. Само назначени от шефа бутафорни и комични фигури, които се "възмущават" когато и както им каже. Защо не са се подписали "журналистите"? Да видим кои са. Страх или гузност??? Да не би възмутените да се неколцина угодници, начело с Маринкова?
Колчо Слепеца
31 юли 2010 22:33
При всички случаи трябва да се разрият медиините авгиеви обори. Ама яко. Щото иначе са само поредните продажни проститутки пък било то и виртуално(електронни медии)-хартиени(вестници)
anonymous
1 август 2010 01:09
Сравнението с Би Би Си е много романтично. Защо не прочетете и как се финансира тази велика медиа? Като българския порочен кръг няма - БНР и БНТ са си държавни медии и това автоматично ги прави пристрастни, несправедливи и неморални. Само парламентът може да ги направи обществени с един истински нов закон. Но тези, които сега и през последните 20 години са били вътре, просто нямат и нямаха интерес от това. Какво по-хубаво от това да си имаш безплатна радиоточка за предизборните заклинания и законът да ти гарантира правото да предаваш (лъжи), но не и да приемаш (въпроси)?
В този смисъл скандалът "Сидеров-Янкулова" е смешка. Нито Сидеров е политик, нито Янкулова - журналист. А Борисов да си помисли дали всички генерални директори на държавните медии досега не са били политически назначения, включително последно избраните. Както и "независимите и безпристрастни" смешници в СЕМ.
Ралица
1 август 2010 10:12
Романтично е, да, сравнението с ВВС. Но нямаме български аналог. Романтично е да вярваме във високия морал и чистата съвест. Но това е единственият начин да си вършим работата. Както е посочил Хроникьор, сегашният случай е само капка в морето от подобни практики. И не зависи от финансирането на медиатата журналистите да имат волята да спазват високи морални стандарти. А всяка медиа, която държи на лицето и името си, да държи на професионализма и морала на хората, които наема. Да, звучи утопия сега. Но от нас зависи да започнем да говорим за това и да го променяме. Защото влизат млади колеги, учат се на приетите практики и ги приемат като нещо нормално и приемливо. А не е така.  
Колчо Слепеца
1 август 2010 10:15
Или казано по-просто - НЕ ЧАЛГАЗИРАЙТЕ медиите.
Не правете от журналистите по-фолк силиконови звезди.
А изисквайте от тях да са журналисти преди всичко.
Баба Ви
22 август 2010 19:11
Мдааа...
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.