Тройната коалиция отчита сериозни икономически успехи, но не иска да бъде питана
Аделина Марини, June 10, 2009
В добро настроение, със сериозно самочувствие и с поглед, фокусиран върху предстоящите парламентарни избори, премиерът Сергей Станишев, заедно със своите вицепремиери, представи отчет за свършеното от правителството през последните 4 г. Представянето трая повече от час, поради което не беше дадена възможност за многото въпроси, които ние журналистите имахме. Имаше време само за 2 въпроса, тъй като всички вицепремиери, начело с министър-председателят били заети. Отново да го кажем - 4 г. отчет на правителството, предизвикали множество спорове, стачки, протести, демонстрации, но без възможност за конкретни въпроси, за дълъг разговор на свършеното. За сметка на това представянето на отчета беше постоянно съпътствано от призиви към опозицията, вметки по отношение на липсата на управленска алтернатива и изобщо пъстра предизборна реторика, премесена с положителни новини, за които премиерът обяви, че знае, че не са новини.
Затова euinside, реши да ви предложи отчета, заедно с въпросите, които не успяхме да зададем.
Интересен факт в цялата презентация беше честата употреба на думата поминък по отношение на постиженията в областта на борбата с безработицата, създаването на нови работни места и увеличаването на производителността. Обръщам внимание на този факт, тъй като думата е твърде остаряла и се използва вече само за исторически анализ на общества, живели преди стотици хиляди години. Отделно от това, липсата на модерна лексика може да е признак и на липса на модерни виждания, но това ще видите сами от отчета.
В икономическата сфера, представена частично от самия министър-председател, а след това и от вицепремиера Ивайло Калфин, който отговаря за икономиката, отчетът ни казва, че средногодишният темп на растеж на БВП за периода 2005-2008 г. е 6.2%, докато средното за ЕС-27 за същия период е 2.2%. Естествено, тук не се уточнява фактът, че за същия период България е с двуцифрена инфлация и икономиката й се базира предибно на притока на чужди инвестиции. Не се спомена и фактът, че от гледна точка на нуждата от догонване на размерите на повечето развити икономики в ЕС, 6% е слаб растеж, предвид нивото, от което той е тръгнал.
По отношение на високата инфлация, правителството обяснява, че тя се е дължала на 
ускоряващата конвергенция (израняване) на българската икономика с икономиките на ЕС, както и многократното повишаване на цените на петролните продукти през годината. Конвергенцията принципно е процес, който трябва да приключи с членството на България в Еврозоната, но именно високата инфлация е една от пречките за това.
Реалният БВП през първото тримесечие на тази година е отрицателен, пише още в отчета -3.5%, което се дължало на новото развитие в българската икономика вследствие на външния и вътрешния шок.
Правителството се похвали още и с привлечените над 23 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Според Ивайло Калфин, БВП се е увеличил почти двойно за годините на управление на тройната коалиция или по-точно със 70% от 38 млрд лв. на 66, 7 млрд лв. в края на миналата година. Износът също е отбелязал двойно увеличение, отчете още Калфин, което в условия на криза обаче е върнало индекса на кота нула.
По отношение на повишаване на качеството на живот, Калфин призова Иван Костов да плати 10,000 лв. на кюстендилските пенсионери, тъй като той обеща, че ще плати разликата на всеки, чиято пенсия е намаляла по време на неговото управление. Калфин смята, че въвеждането на точковата система при определянето на пенсиите е довела до реално намаление на някои от тях. Но, като цяло, средната пенсия е 260.97 лв., средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 288.98 лв., минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 136.08 лв., а социалната пенсия за старост е 100.86 лв., пише още в отчета на правителството. Въпреки нуждата от съкрщаване на разходите, което по-малко от месец преди края на мандата, кабинетът обяви, пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли 2009 г. с 9% - само 4 дни преди изборите.
Кабинетът отчете и създаването на Сребърния фонд, захранван с пари от излишъка. Ивайло Калфин, по този повод, напомни на своите критици, че вместо да харчи от хазната, правителството е удвоило нейното съдържание - в момента там има 8 млрд. лв. от 4 млрд. преди 4 г. Той заяви категорично и, че правителството от началото на годината е похарчило по-малко отколкото са приходите, както и че преразпределението през бюджета вече е 37% от БВП при обещани около 40%.
Отчитайки отмяната на 25 административни режима на централно ниво, вицепремиерът Калфин подметна, че има проблеми със закриването на общински режими и една от тези общини е столичната.
Въпросите, на които не получихме отговор, са следните: Защо при тези оптимистични данни на правителството, повечето международни финансови институции продължават да критикуват страната ни заради ниската производителност на труда? Защо правителството отказа да преразгледа бюджета, след като от поне 2 месеца е ясно, че кризата идва у нас, при това със страшна сила и намаляването на заплатите на министри и техните заместници само месец преди изборите, няма да спести кой знае колко пари на фона на увеличението с 9% на пенсиите, както и разходите за два броя избори? Защо правителството не отчете и разходите, направени с разпределянето на част от бюджетния излишък в края на годината?
Междувременно, националната статистика отчете днес, съвпадение или не, че БВП за първото тримесечие възлиза на 13 млрд. и 961 млн. лв. В реално изражение, БВП показва спад от 3.5% в сравнение със същия период на миналата година. Отново според НСИ, един работник създава средно 9.3 лв. БВП на час.
| © Consilium