Първите 100 дни на Румяна Желева: нито външен министър, нито комисар
Аделина Марини, November 12, 2009
Малко повече от 2 часа продължи отчетът на българския външен министър Румяна Желева за първите 100 дни от управлението й. Отчетът беше представен пред журналисти и студенти от специалности "Политология" и "Международни отношения". Акцент беше поставен върху множеството срещи, които тя и премиерът са имали до момента като беше подчертано, че те са единствените, които за толкова кратко време са провели толкова много срещи. Резултатът от тях е "положителният интерес към промените в България", както и "връщането на доверието" към страната ни от нашите партньори в ЕС и НАТО.
Не по-малко внимание беше отделено и на факта, че още в самото начало от работата на новото правителство България е била изведена в центъра на европейската политика, какъвто беше и един от приоритетите на МВнР. Като доказателство за това, външният ни министър посочи деблокирането на спрените пари по няколко програми: по ФАР - 56 млн. лв.; САПАРД - 67 млн. лв.; ИСПА - 113 млн. лв.; по оперативните програми - 130 млн. лв. и 1 млн. лв. по Шенген. И това е станало между 31 юли и 30 октомври. От това доказателство обаче, не става ясно как точно връщането на спрените пари е поставило България в центъра на европейската политика.
Като успех, МВнР отчете и това, че е успяло да предотврати разширяването на обхвата на механизма за сътрудничество и наблюдение в областта на правосъдието и вътрешните работи до еврофондовете и Шенген. По думите на г-жа Желева "с този проблем започна моята кариера в МВнР". Малко преди публикуването на редовния годишен доклад на ЕК по мониторинговия механизъм, съществуваха опасения, отречени от шведското председателството на съюза, че този механизъм може да се разшири и да обхване еврофондовете и Шенген. В документа, оповестен на 22 юли, това не е записано дори като опасност.
През септември Европейският съвет утвърди единодушно докладите по механизма за проверка и сътрудничество на България и Румъния. Преди това обаче, съществуваха опасения, че Холандия, Германия, Финландия и още няколко страни ще поискат този механизъм да обхване еврофондовете и Шенген. В окончателните заключения на Съвета този текст не беше включен. Според българското правителство, това е резултат от интензивните усилия на кабинета.
За малко повече от трите месеца на поста, Румяна Желева отчете и бързата и адекватна 
реакция по два случая с български граждани в чужбина. Става дума за потъването на кораба "Илинден" в Охридското езеро, при който загинаха 15 български граждани и случая със Спаска Митрова в Македония. Адекватно е било реагирано и при нахлуването на милиция в българска сграда в Москва със спорен статут. Именно заради случаи като тези, предишното ръководство на МВнР реши да бъде създаден Кризисен щаб към ведомството, който да реагира незабавно, без да се налага да се чака санкция на министър или друго ръководно лице.
При отчета на мандата си, предишният външен министър Ивайло Калфин обяви, че кризисният щаб ще започне работа през септември. Новият министър г-жа Румяна Желева обясни, че концепцията за кризисния център вече е готова. "Трябва да преценим и ресурсно как можем да го обезпечим, тъй като с оглед на ограничения бюджет на МВнР, трябва да видим кога може да започне работа. С новия устройствен правилник ще разчитаме, че можем да запишем щаба в новата структура". Новият устройствен правилник, от своя страна, ще бъде готов до края на седмицата, съобщи още първият ни дипломат.
Що се отнася до нейната, от вчера официална, номинация за еврокомисаря на България, г-жа Желева обясни, че няма да стане еврокомисар на всяка цена. Ресорите, които са най-подходящи за страната ни, според нея, са външнополитически. На въпрос на euinside как си представя България да поеме, например, ресор "Разширяване" при положение, че страните-кандидатки за членство в момента са от Балканите, а там има доста нерешени проблеми. Не на последно място е и фактът, че България има лоша слава на не особено успешен член на ЕС, а като имаме предвид кои бяха еврокомисарите на разширяването в процеса на присъединяване на България към ЕС - германецът Гюнтер Ферхойген и финландецът Оли Рен, как може България да бъде убедителна при разговорите си с Турция, Хърватия и Македония и да всява респект, когато те не изпълняват ангажиментите си?
На това Румяна Желева отговори: "В ЕК ми казаха, че много повече са нещата, които България не може да получи, ако гледаме нейните проблеми. Ние имахме най-много спрени и блокирани средства от всички държави. Ако гледаме по тази логика, България никога няма да получи ресор, в който има и 1 евро. Знам, че България няма да получи регионална политика, за мое най-голямо съжаление. Знам, че други източноевропейски държави кандидатстват за този ресор, но те имат какво да покажат. Аз гледам на разпределението на ресорите с голямо внимание, това е отговорност, която трябва да поеме председателят на ЕК, независимо от това какво ни се иска и не ни се иска".
Иначе, разширяването и политиката на добросъседство са нейно лично предпочитание. Има и ресори, които не са подходящи за България, но "ние не сме всеядни" и затова ще се откажем от тях, ако се стигне дотам, допълни още Румяна Желева.
Засега се замразява работата по преструктурирането или обновяването на дипломатическите ни мисии зад граница заради сформирането на новата Европейска служба за външни отношения, предвидена в Лисабонския договор. Новата служба ще има дипломатически статут, което означава, че на определени места ще може да представлява целия ЕС, което ще спести на страната ни усилия да поддържа отделно свое представителство. Очаква се новата служба да започне да функционира през пролетта на 2010 г.
За МВнР основен приоритет ще бъде решаването на проблемите около българските имоти в чужбина. Вече е създадена работна група, която ще разглежда проблемите случай по случай. Готвят се промени и в Закона за дипломатическата служба, най-вече в частта му за политическите назначения. В първоначалния вариант на закона, предложен от ведомството, бяха записани 10% политически назначения. При гласуването на проекта в парламента обаче, процентът беше вдигнат на 20%. Според началника на политическия кабинет на външния министър Димитър Кюмюрджиев, "политическото назначение" няма юридическа обосновка и най-малкото заради това трябва да бъдат направени промени в Закона.
За финал, Румяна Желева увери, че няма да има сътресения при евентуална смяна на министъра в случай, че тя замине за Брюксел като еврокомисар. Тя пожела и да бъде максимално откровена като заяви, че съгласието й да поеме поста е било резултат на огромната й отговорност към политическата сила, която я е издигнала. Г-жа Желева отново припомни жертвата, която е направила с това си решение като се е отказала от 5-годишния си мандат като евродепутат и от поста заместник председател на групата на ЕНП (Европейската народна партия) в Европейския парламент - един от общо 9 заместници.