English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Можем ли да се доверим на страните-членки за европейската прокуратура?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Колкото повече се задълбочават дискусиите в различните формати в ЕС на предложението на ЕК за създаването на единна европейска прокуратура, толкова повече стават неяснотите и несъгласията. Италианското председателство си е поставило за цел да ускори преговорите в Съвета, по всичко личи обаче, че те ще вървят бавно, но за сметка на това в посока радикално изменение на първоначалното предложение. Още в самото начало обсъжданията в Съвета показаха, че това ще е едно от най-трудните досиета в ЕС. А в Европарламента цари несигурност и разногласие по различни компоненти от предложението. В този случай ЕП не играе ролята на съзаконодател, но консултациите с него са задължителни. Крайният срок за започването на работа на европейската прокуратура е 2016 г. Той беше потвърден и от новия шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер, но на този етап това изглежда доста трудно. Това е от онези предложения, които правят голяма крачка напред към изнасянето на досега национални компетенции на централно европейско ниво, което поражда силна съпротива. 

Според първоначалното предложение, което ЕК представи през лятото на 2013 г., новият европейски орган ще се занимава само и единствено с наказателно преследване на измами с еврофондове. В него се предвижда националните съдилища да нямат повече компетенции по съществото на делото. Прокуратурата да има правото да поиска или да разпореди извършването на мерки по разследване, с което се превръща в "прокурор" пред съответните съдилища на държавите-членки. Предвижданата структура се състои от десетчленен колегиум от делегирани прокурори, в който ще участват европейски главен прокурор, четирима негови заместници и петима делегирани прокурори, които ще работят в страните-членки, за да разследват и образуват наказателни производства за нарушения на финансовите интереси на ЕС. 

Съветът обаче върви към "национализиране" на органа. През март министрите на правосъдието се обединиха около идеята колегиумът да се състои от прокурори от всяка страна-членка, което означава 28 души. Освен това министрите поискаха националните власти да си запазят основните компетенции, като осигурят на Европейската прокуратура приоритетна компетентност да разследва и преследва нарушения. Това породи силни притеснения от страна на докладчика по досието в Европарламента Моника Маковей (Румъния, ЕНП) и на ЕК, че така органът ще загуби своята независимост. От ключово значение е процедурата по назначаване на прокурорите да бъде открита и европейска, призоваха те. От разговорите досега става ясно, че това не е единственият проблем и че все повече се трупа нежелание да се върви към създаването на нов орган. На 10 октомври в Люксембург се състоя публично обсъждане в Съвета на министрите на правосъдието, което обаче завърши без да е постигнато съгласие по някои от висящите въпроси. Дори бяха изказани позиции, че все още е рано да се върви към истинска наднационална европейска прокуратура. 

Сред отворените въпроси, освен независимостта на органа, са още статута на единно правно пространство. Мнозина от министрите поискаха по-точна дефиниция на правното пространство. Според италианското председателство, единно правно пространство означава, че прокуратурата няма да се налага да прибягва до инструменти, които улесняват правната взаимопомощ или взаимното признаване на съдебни решения. Тя ще работи като единен офис, като цялото сътрудничество и взаимодействие между централния офис и делегираните прокурори ще се организира на базата на този принцип. 

Словения смята обаче, че е необходима по-точна дефиниция, защото в някои страни-членки има просто различни названия. Така например някои имат съдия-следователи, докато в други държави няма такава категория. Хърватия е на мнение, че липсата на по-точна дефиниция може да създаде повече проблеми, заради разнообразни интерпретации. Друг нерешен въпрос е дали прокуратурата да бъде единен офис или не, а също и доколко той да бъде силен и ефективен. Страните, които се застъпват за силен наднационален орган определено не са мнозинство. Според Австрия европейската прокуротура трябва да е наднационален орган, който да може да изпълнява европейски заповеди за арест и да действа напълно самостоятелно. България също се застъпва за силна европейска прокуратура и то от самото начало на разговорите в Съвета. Страната беше представена от тогава служебния министър на правосъдието Христо Иванов, който отхвърли притесненията на колегите си за единното правно пространство като заяви, че вече има единно криминално пространство, което може да послужи за основа. 

Унгария и Гърция обаче са на мнение, че Съюзът все още не е узрял за подобна структура. Мнозина застъпиха тезата, че трябва да има единен европейски офис, но той трябва да работи по националните правила, което Германия смята за абсурдно. Вече бившият еврокомисар на правосъдието Мартин Райхертс (Люксембург) настоя в реч в Италия на 27 октомври, че Съветът е избрал да се отклони от предложението на ЕК в полза на колегиум, състоящ се от по един прокурор от всяка страна-членка. Тя подчерта, че бъдещата прокуратура не трябва да бъде място само за координация, а място, където се взимат истински решения. Независимостта на институцията трябва да бъде гарантирана чрез процедура на селекция и назначение извън страните-членки. Тази процедура трябва да е отворена, конкурентна и европейска. 

Г-жа Райхертс предупреди също, че ако се допусне компетентността на органа да се припокрива с тази на националните власти, това ще е за сметка на ефективността й. Това, което се гледа от европейската прокуратура, трябва да се гледа само от нея, заяви тя. Моника Маковей също застъпва тезата, че европейската прокуратура трябва да е силен, независим, наднационален орган. Всякакво слабо решение ще е неспособно да отговори на очакванията на данъкоплатците. Тя изрази съмнения, че проектът ще бъде ефективен във вида, в който се намира в момента. Докладчикът в сянка Силвия-Ивон Кауфман (Социалисти и демократи, Германия) повдигна няколко въпроса по време на обсъждане на досието в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 20 ноември. Тя каза, че това е едно от най-сложните досиета, но Съветът не работи достатъчно прозрачно и не предоставя навреме документи от най-новите обсъждания. Според нея структура, базирана на колегиум и камара няма да осигури необходимата независимост.

Изказалите се депутати от евроскептичните групи - Европа на свобода и демокрация и Европейските консерватори и реформисти - бяха на мнение, че е по-добре вместо нова институция, да се подобри работата със съществуващите инструменти за взаимна правна помощ. Някои от тях бяха доста по-крайни в изказванията си. 

Неправителствената организация за борба с корупцията на глобално ниво Transparency International призова италианското председателство на Съвета да упражни натиск върху страните-членки европейската прокуратура да бъде независима от страните-членки. За да се засили ефективността на разследването и преследването на злоупотреби с еврофондове в ЕС мандатът на прокуратурата трябва да бъде непоклатим и да включва сериозни трансгранични случаи на корупция. Точно това обаче изглежда все по-трудно постижимо, особено предвид нарастването на влиянието на евроскептичните политически партии в цяла Европа. Макар да нямат все още достатъчно влияние в Европарламента, изказванията на техни евродепутати дават доста добра представа за ситуацията на национално ниво. 

По време на дебатите в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 20 ноември Кристина Винберг, евродепутат от шведската крайно дясна партия Шведски демократи, заяви, че "контурите на европейска свръхдържава стават все по-ясни и по-ясни. Шведските власти са напълно способни да се справят дори и с трансгранични престъпления. ЕК може да остави своите инквизитори в Брюксел". Шведските демократи заеха сериозна политическа територия по време на парламентарните избори тази есен в Швеция. Вики Майер, независима евродепутатка от националистичната партия на Геерт Вилдерс в Холандия, се изказа в подобен дух като заяви, че страните-членки са напълно способни да извършват разследването и преследването на финансови престъпления, дори и когато става дума за европейски измами.

Според Европейската комисия обаче, това не е точно така. Към момента съществуващите органи на ЕС - Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Eurojust) и Европейската полицейска служба (Europol) - не са компетентни да извършват наказателни разследвания или да преследват по наказателен ред случаите на измама. OLAF може само да предава резултатите от административните си разследвания на компетентните национални органи, които след това решават самостоятелно дали да образуват наказателно производство въз основа на констатациите на службата.

Средната успеваемост при наказателното преследване на подобен род престъпления за ЕС е 42.3%. По данни на ЕК за делата в периода 2006-2011 г., приключили с решение на съда, най-малък е делът на осъдителните присъди в Гърция (19.2% или 5 присъди при 86 предадени дела, от които 26 са приключили с решение на съда); Румъния (23.4% или 30 присъди при общо 225 дела, от които 128 завършват с решение на съда) и Обединеното кралство (23.1% или 3 присъди при общо 19 предадени на съда дела, от които 13 са приключили със съдебно решение). Амбицията на новата европейска прокуратура е да гледа по 2500 дела годишно. Председателството е включило за ново обсъждане темата в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през декември. 

Друг отворен въпрос, възникнал по време на дискусиите по предложението на ЕК е дали компетентността на новата прокуратура няма да се дублира с тази на OLAF или Eurojust. Председателството призна по време на обсъждането на 20 ноември в Комисията по граждански свободи, че на този етап липсва окончателен отговор на въпроса как може да се избегне конфликта на компетентностти, тъй като тази тема все още не е обсъждана подробно. Дефинициите в директивата трябва да са зиключително ясни, заяви Лоренцо Салазар от името на председателството. Без съмнение на много от отворените въпроси ще бъде намерено решение. Най-важното е обаче дали ще се запази тенденцията да се върви към междуправителствена структура, защото това повдига въпроса дали можем да се доверим на страните-членки, особено като имаме предвид, че някои от тях все още не са довършили обещаните реформи в съдебната система и не отбелязват напредък в борбата с корупцията, като България например в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка

Някои страни може и да се справят чудесно сами дори и с трангранични престъпления, но всичко опира до националните власти, а някои от тях не само не се справят добре, а и нямат желание за това. Въпросът не е маловажен, защото, по данни на докладчика Моника Маковей, през 2013 година докладваните измами в ЕС са над 300 милиона евро. Корупцията е с размер на над 20 милиарда евро. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required