euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Европейската гражданска инициатива вече е факт

Аделина Марини, February 17, 2011

Дългоочакваната Европейска гражданска инициатива, идеята за която е заложена в Лисабонския договор, вече е подписана официално. Това стана на тържествена церемония на 16 февруари, след като на 15 декември беше постигнато споразумение между Европейския парламент и Съвета. Замисълът на инициативата е европейските граждани да могат също да инициират законодателна дейност като по този начин се засили "гласът на народа". Изискванията обаче са тежки, тъй като инициативата дава възможност да се правят законодателни предложения от гражданите само по теми, свързани с Европейския съюз и основополагащите договори. Това означава, че за организирането на подписка, например, ще е нужна сложна представителност.

За да бъде предложена инициатива на Европейската комисия са необходими няколко неща. Първото е зад всяко конкретно предложение да стои организационен комитет, който трябва да се състои от най-малко седем души от различни (най-малко) седем държави-членки. Това е комитетът, който ще се занимава с цялостната организация на събирането на подписите, които не могат да бъдат под един милион и не могат да бъдат от по-малко от една четвърт от страните-членки на ЕС (не по-малко от 6 страни-членки). В регламента е определен и минималният брой на хората от всяка страна-членка, който е съобразен с броя на членовете в Европейския парламент, избрани от всяка членка и умножени по 750.

Така за България минималният брой подписи е 12,750. Най-голям, очаквано, е минимумът за Германия - 74,250. Минимумът за всяка страна-членка е описан в таблица в Приложение 1 към регламента.

Членове на Европейския парламент не могат да участват в организационни комитети, е записано още в регламента на Европейския парламент и Съвета. Организаторите са тези, които събират декларациите с подписите на хартия или по електронен път като те отговарят и за опазването на личните данни, съгласно националното законодателство във всяка страна-членка. Там, където подкрепата се събира онлайн, данните трябва да бъдат съхранявани на територията на онази страна-членка, в която се намира системата за събиране на данни онлайн.

Важен елемент от инициативата беше да се регламентира удостоверяването на подписите. Тъй като се допуска събирането на подписи и по двата варианта (електронно и на хартия) организаторите ще трябва да ги разделят и предават отделно на компенетните органи, каквито трябва да има във всяка страна-членка на ЕС. Компетентната институция трябва до три месеца да провери декларациите за подкрепа в съответствие с националното законодателство и практика. След това тя трябва да издаде удостоверение на организаторите, в което да упомене броя на валидните подписи.

За да не се използват едни и същи подписи за различни инициативи, регламентът предвижда унищожаването от организаторите на всички подписи и лични данни най-късно до един месец след внасянето на инициативата в Европейската комисия. Изключение ще се прави, когато тези данни са необходими за юридически или административни процедури. На страните-членки се възлага и да гарантират, че организаторите ще подлежат на санкции в случай на нарушение на регламента и особено за подаване на фалшиви декларации и за фалшиви данни.

По отношение на финансирането на инициативите, в регламента е записано, че организаторите трябва да публикуват източниците си на финансиране още при регистрирането на инициативата, която предлагат.

При подписването на Инициативата председателят на Европарламента, Йежи Бузек заяви, че този нов инструмент дава възможност на европейските граждани да бъдат чути. При това, тази възможност се дава на 0.2% от общото население на съюза, колкото представляват 1 милион души. Тъй като това е регламент, той влиза директно и задължително в националното законодателство. Влизането в сила на регламента ще стане на 20-тия ден от публикуването му в официалния вестник на ЕС.

В Приложение 3 и 4 може да се видят и формите за събиране на подкрепа (за подписи), както и особеностите на всяка страна-членка какви точно лични данни се изискват от местните власти. За България това е ЕГН.