Преговорите по следващия бюджет на ЕС в надпревара с времето
Аделина Марини, March 21, 2018
Противно на очакванията, първият разговор за следващия многогодишен бюджет на ЕС (2021-2027-ма година) премина изненадващо мирно и сговорно. Срещата на върха на 23 февруари беше първата възможност, когато лидерите на 27-те страни-членки размениха позициите си за бъдещия вид, размер и условия на многогодишната финансова рамка (МФР). "Доволен съм да кажа, че всички лидери подходиха към проблема отворено, вместо да поставят червени линии", оповести председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) след края на еднодневната неформална среща на върха в Брюксел. Изненада от мирния тон на дебата изрази и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП). "Дебатът не беше толкова конфликтен, колкото очаквах", сподели той.
Повечето страни-членки са се съгласили, че размерът на бюджета трябва да се увеличи, като г-н Юнкер преброи 14 или 15 страни, които са заявили ясно намерение да вдигнат вноските си. Съгласие има и по промяната на приоритетите. Мирният тон обаче е затишие пред буря. Фокусът на срещата всъщност беше друг - лидерите обсъждаха доста по-подробно следващите европейски избори, тъй като изчакват по изключително важната тема за общия многогодишен бюджет Европейската комисия да публикува окончателното си предложение, за да може да започне големият пазарлък за всяко евро. Това ще стане в началото на май (2 май). Освен че тепърва предстои борбата за запълването на дупката от 10 милиарда евро, която ще остави Великобритания, след като напусне, но и преговорите са в директна надпревара с времето.
Предишните преговори по сегашната МФР (2014-2020-та година) са отнели 29 месеца, 20 от които са преминали в преговори в Съвета и Европейския съвет. Преговорите с Европейския парламент, който има право на вето, са отнели 4 месеца и половина, а за да бъде изгласувано предложението, на парламента са му трябвали още четири месеца и половина, показват изчисленията на Доналд Туск. Това нямаше да е проблем от гледна точка на самия бюджет, ако догодина не предстояха избори за Европейски парламент, който заради това настоява преговорите да приключат до края на мандата му (април 2019-та). Това означава преговорите в Съвета и Европейския съвет да отнемат не повече от 7 месеца, за да може на Европейския парламент да му останат 3 месеца за преговори и гласуване. Макар че държавните и правителствени ръководители като цяло са склонни да побързат, общото мнение е, че това е нереалистично.
Според Доналд Туск, по-вероятно е да се постигне колкото се може повече напредък през 2019-та година, а окончателното решение да се остави на новия Европейски парламент. Само че, това крие сериозни рискове, тъй като съставът му все още не е ясен. Изборите в Италия показват, че евроскептичната и популистична криза ни най-малко не е отминала. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни (ЕНП, Италия) настоя МФР да се гласува преди европейските избори, а Жан-Клод Юнкер предупреди, че забавянето може да има и други последици: "Ако не договорим финансова перспектива до декември 2019-та, няма да имаме основание да обсъждаме и да гласуваме по бюджета за 2020-та година и какви ще бъдат последиците от това? Ще губим по 5000 работни места в научноразвойната дейност на месец".
А преговорите никак няма да лесни
Освен битката с времето, договарянето на приоритетите и конкретните суми за финансирането им също няма да е лека задача. В подготовка за срещата Европейската комисия публикува съобщение [на английски език], в което излага колко ще струва всичко, което страните-членки са заявили до момента като приоритет. На първо място е охраната на външните граници. Заради миграционната криза, през 2016-та година беше решено да се създаде Европейската гранична и брегова охрана. До 2020-та година тя ще има 1 015 служители плюс още 1 500 национални служители, които ще бъдат на разположение в случай на нужда. За тази цел годишният бюджет на агенцията трябва да се увеличи от 292 милиона евро на 335 милиона.
Освен това ЕС съфинансира страните-членки за охраната на европейската външна граница, в която участват 96 000 национални граничари. Общата сума на дейностите по охраната на външните граници възлиза на 4 милиарда за 7 години, което е 0.4% от общия бюджет на ЕС. Ако страните-членки искат да продължат да развиват общата си охрана на външните граници, каквато амбиция има, това означава бюджетът за това перо да се увеличи. ЕК предлага няколко сценария. Двойно увеличение на сегашния бюджет - 8 милиарда или 0.8% от сегашния размер на МФР, срещу което страните-членки ще получат доразвиване на размяната на информация помежду им и осигуряване на необходимото оборудване за европейската гранична и брегова охрана.
По-амбициозният вариант е разширяване на мандата на агенцията, което означава служителите й да се увеличат с най-малко 3 000 души, увеличаване на финансовата подкрепа за най-уязвимите страни, по-добро оборудване. При този сценарий бюджетът скача на 20-25 милиарда евро за 7 години, което отговаря на около 1.8%-2.3% от сегашния размер на МФР. Има и още по-амбициозен вариант, при който европейската система за управление на границите ще разполага със 100 000 души персонал и значителен резерв от оборудване, сравнимо с това, с което разполагат САЩ и Канада. Цената за това "удоволствие" скача на 150 милиарда за 7-годишен период или 14% от сегашния размер на МФР. За сравнение агенцията на САЩ за митническа и гранична защита има годишен бюджет от 13.56 милиарда долара и разполага с повече от 62 000 служители. Канадската агенция за гранични услуги е с годишен бюджет от около 2 милиарда канадски долара и над 14 000 служители.
Страните-членки започнаха дълбока интеграция и в сферата на отбраната, което също ще изисква значителни средства на наднационално ниво. Миналата година беше създаден Европейският фонд за отбрана с първоначален бюджет от 90 милиона евро за отбранителни изследвания и 500 милиона за промишлено развитие за периода 2017-2020-та година. Това прави около 0.05% от сегашната финансова перспектива. Според ЕК, ако ЕС иска да постигне амбицията си, бюджетът на фонда трябва да се увеличи на 7 милиарда евро в следващия 7-годишен период. Това ще съответства на 14% от националните разходи за отбранителни способности. ЕК припомня, че договорите на ЕС не позволяват европейският бюджет да покрива всички сфери на дейности, които страните-членки вече смятат за нужно да се покрият, и затова предлага да се създаде отделен механизъм за финансиране на стойност 10 милиарда за периода 2021-2027-ма.
Единодушие цари в ЕС и за увеличаване на бюджета на програмата за обмен на студенти и преподаватели "Еразъм+". Размерът й в сегашната рамка е 14.7 милиарда, което представлява около 1.3% от МФР. Ако се удвои броят на младите хора, участващи в програмата, така че да достигне 7.5% от младото население в Европа, ще са нужни инвестиции от 30 милиарда евро в следващата рамка. А ако се премине към още по-амбициозния вариант - всеки един на трима младежи да участва в "Еразъм+", това вдига сметката до 90 милиарда евро за 7 години.
Друг приоритет, който изплува като основен през последните години е цифровизацията. В момента ЕС инвестира в инфраструктура за данни, свързаност и цифрови умения около 35 милиарда евро (2014-2020). Ако запази или намали сегашния размер, ЕС ще изгуби конкурентоспособността си, която и сега не е много висока. Недостатъчни инвестиции в цифрови умения ще увеличат още пропастта между търсенето и предлагането на квалифицирани кадри. Това означава по-ниско платени работни места, по-слаб растеж, обществени услуги с ниско качество и висока уязвимост на системата за киберсигурност, предупреждава ЕК.
По същия начин стои въпросът и с развойната дейност. В момента ЕС харчи близо 80 милиарда евро по научноразвойната си програма "Хоризонт 2020", но ако остане на сегашното си ниво или пък програмата бъде намалена, това ще се отрази негативно на заложените в 10-годишната стратегия "Европа 2020" цели да се инвестират 3% от брутния вътрешен продукт в научноразвойна дейност. Ако се увеличи Рамковата програма за научна дейност с 50% - на 120 милиарда евро, ще се създадат допълнително 420 000 работни места до 2040-та година, а БВП 
ще се увеличи с около 0.33% за същия период. Удвояването на Рамковата програма на 160 милиарда ще създаде 650 000 работни места до 2040-та година и ще добави още 0.46% към БВП.
В своето съобщение до лидерите ЕК напомня и плановете за развитието на еврозоната, което включва няколко финансови линии: за подкрепа на структурните реформи; за улесняване на икономическото сближаване на страните, желаещи да приемат общата валута; създаване на финансова подпора за банковия съюз; развитие на стабилизираща функция, която да помага за запазване на нивото на инвестициите в случай на големи асиметрични шокове. ЕК предвижда обем на финансиране на инструмента за реформи и средството за икономическо сближаване от 25 милиарда евро за 7-годишен период от време.
Всичко това в допълнение към старите програми
Най-обемните програми в общия европейски бюджет са Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика (КП). Размерът на ОСП в сегашната рамка е 400 милиарда евро, а на КП е 370 милиарда. Комисията смята, че и двете трябва да претърпят съкращения, а ОСП трябва да бъде и цялостно реформирана, докато КП трябва да бъде обвързана с върховенството на закона и европейските ценности като цяло. Ако Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд спрат да подкрепят по-развитите и преходни райони, това ще намали общия бюджет на КП с около 95 милиарда евро. Това означава да спре подкрепата за райони в Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Холандия, Швеция и много райони в Италия и Испания.
Възможно е и по-драстично орязване на КП със 124 милиарда, което означава от инвестиции да бъдат лишени и по-малко развитите райони във Франция, Италия и Испания. ЕК и няколко страни-членки настояват също така парите от КП да се отпускат само при условие, че се уважава върховенството на закона и европейските ценности. Все още обаче няма точна формула как да стане това. Френският президент Еманюел Макрон беше категоричен, че механизъм трябва да има. "Европейският бюджет не трябва повече да финансира правителства, които не уважават ценностите, заложени в нашите договори. Не бива да финансираме и правителства, които правят данъчен или социален дъмпинг", каза г-н Макрон след срещата на 23 февруари. "Ако парите се използват за продължаване на социалния дъмпинг, тогава тези, които плащат за солидарност излиза, че са идиоти", добави френският президент.
Призивите за намиране на връзка между отпускането на европари и върховенството на закона идват на фона на все по-честите разследвания на големи международни, а също и локални медии за обогатяването на антилиберални режими като този на унгарския премиер Виктор Орбан с помощта на еврофондове. Най-новото разследване по този въпрос е на Reuters от март, в което се представят [на английски език] доказателства как най-близките около Виктор Орбан, включително и роднините му се обогатяват с помощта на еврофондовете. Съмнения за злоупотреби има и в Словакия.
ОСП може да се намали с 30%, което прави около 120 милиарда евро. При такова намаление средният доход на фермерите ще падне с повече от 10% в много страни-членки, което може да доведе до спад в доходите и в други свързани сектори. Ако ОСП се намали с 15%, тоест 60 млрд. евро, това ще ограничи намаляването на доходите на земеделските стопани, но пак може да има забележим ефект върху определени сектори.
Според ЕК, следващата финансова рамка трябва да бъде достатъчно голяма като размер и достатъчно гъвкава, за да има ефект. Освен ангажимента за по-високи вноски от страните-членки, ЕК предлага и други мерки за увеличаване на бюджета. Една от тях е да се прекрати практиката на анулиране на неизползвани бюджетни пари. Вместо това, непохарчените пари може да се събират в резерв. По груби сметки неизползваните средства са между 21 и 28 милиарда евро за 7-годишен период от време.
Друг източник на финансиране на МФР може да бъдат така наречените собствени ресурси като например дял от приходите от търговията с въглеродни емисии, което може да допринесе с приходи между 7 млрд. и 105 млрд. евро; ДДС; обща консолидирана основа на корпоративния данък, който би могъл да донесе между 21 и 140 милиарда евро в рамките на 7 години; сеньоражът - приходите на централните банки от издаването на пари - може да донесе между 10.5 млрд. и 56 млрд. евро за 7 години.
Представените от Комисията приоритети и предложените съкращения или увеличения са само условни, но със сигурност ще се съдържат в една или друга форма в бъдещото предложение. Това означава, че преговорите съвсем няма да бъдат леки. Германската канцлерка Ангела Меркел иска реформа на ОСП, която в момента й се струва твърде бюрократична. Тя иска също така бюджетът да бъде много по-гъвкав и да покрива приоритетите на ЕС в сферата на научноразвойната дейност, изкуствения интелект, цифровизацията, външната политика, защитата на външните граници. Еманюел Макрон смята, че бюджетът трябва да покрива всичко от сигурността, развитието на Африка, стимулиране на икономиките, инвестиции в цифровия сектор, изкуствен интелект и развойна дейност. Франция иска запазване на ОСП и КП.
Макрон подкрепя голяма част от идеите на ЕК за собствени приходи в бюджета като предлага също и цифров данък за големите корпорации. Преди срещата лидерите на Балтийските държави излязоха с обща позиция, настояваща бюджетът да се концентрира върху по-добра свързаност, регионално развитие и благосъстояние, по-справедливо разпределение на подкрепата за земеделските стопани, миграция и сигурност. Латвия, Литва и Естония са за запазване на сегашния размер на бюджета като за целта са готови да увеличат вноските си. Хърватският премиер Андрей Пленкович добави и образованието към приоритетите, които да се финансират от европейския бюджет и също обеща увеличаване на вноските. Шефът на ЕП предлага бюджетът да бъде увеличен на 1.3%.