euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Дипломацията на Баронесата или баронеса на дипломацията

Ралица Ковачева, March 26, 2010

Първият европейски дипломат Катрин Аштън успя да натрие носовете на критиците си, като си извоюва правото да се разпорежда с най-големия бюджет за развитие в света. Според проекта на баронесата за новата Европейска служба за външни действия, тя получава ключови правомощия по отношение на някои инструменти на политиките за развитие и за добросъседство. Службата ще подготвя решенията на Европейската комисия по стратегическите дългосрочни стъпки в програмирането, свързани с националните и регионалните индикативни програми и стратегически документи.

Все пак, правомощията на Дипломатическата служба, са ограничени, доколкото са пряко свързани с тези на комисарите по развитието и добросъседството и Европейската комисия си запазва последната дума. В документа, одобрен от Комисията вчера, изрично е записано, че всички предложения, свързани с Европейския инструмент за добросъседство и партньорство трябва да се подготвят под прекия надзор и ръководство на комисаря по добросъседството, а тези, свързани с Европейския фонд за развитие и инструмента за сътрудничество - на комисаря по развитието.

Самата Катрин Аштън обясни на нарочна пресконференция, че нейната роля ще бъде стратегическото планиране, докато комисарите Щефан Фюле (по добросъседството) и Андрис Пиебалгс (по развитието) имат ключова роля за практическото прилагане на инструментите. Затова ще е ефективно, ако правим общи предложения пред колежа на комисарите, обясни Аштън. Тя каза още, че проектът е обсъден в понеделник с външните министри на ЕС, а във вторник - с евродепутатите.

Вчера Комисията е одобрила финансовата регулация и първата част от правилата за назначаване на персонала на бъдещата Дипломатическа служба. Според проекта на Аштън, тя ще се управлява от генерален секретар, на подчинение на Върховния представител, който ще има двама заместници. Администрацията ще бъде организирана в генерални дирекции. В документа е записано, че, когато Службата достигне пълния си капацитет, в нея ще има поне една трета служители, представители на държавите-членки. Останалите ще са от Комисията и секретариата на Съвета.

На журналистически въпрос за спазването на географския баланс при назначаването на служителите, Аштън отговори, че държи на него, но ще е нужно време, за да се постигне. От документа не става ясно какъв точно ще е механизмът за постигането на баланса, за който толкова настояват новите държави-членки на Съюза. Правилата за назначаването на служителите и целият процес ще бъдат под прекия контрол на самата Аштън, която ще докладва пред Съвета на ЕС за попълването на щатовете.

След продължителна окопна война между Комисията и страните-членки за повече влияние в службата изглежда, че в края на краищата Службата ще бъде доминирана от Европейската комисия. Британският вестник "Гардиън" цитира европейски служители, според които повече от 90 процента от персонала ще бъде от съществуващите в момента органи в Комисията и Съвета, отговарящи за външните отношения и сигурността. Сред евродепутатите пък им недоволство, че службата ще бъде по „френски модел”, с огромен секретариат, който по думите на германския християндемократ Елмар Брок, наподобява огромен паяк, който седи в центъра на мрежата и контролира всичко.

Създаването на Службата върви тромаво и трудно, заради множеството противоречия между всички страни в процеса. От една страна, Европейската комисия не иска да се откаже от контрола върху външната политика и сигурността, както и върху средствата за осъществяването им. Затова се приема като успех за Аштън, че Комисията се съгласи новата Служба да има решаваща роля в стратегическото разпределение на парите за развитие и добросъседство. В същото време, Комисията си запазва последната дума и както изглежда, работните места на служителите, които и досега работеха в ресора на Аштън.

От друга страна, страните-членки имат претенции новата служба да получи повече права, а те, съответно - повече представителство в нея. Особено новите страни членки, които много държат на т.нар. географски принцип, който ще им гарантира постове в службата. От трета страна са евродепутатите, които също искат да се подчертае новата и по-важна роля, отредена им от Лисабонския договор. Макар че не се стигна до там да одобряват шефовете на дипломатическите мисии на ЕС, все пак представителите получиха обещанието на Аштън да имат „неформален обмен на мнения” с тях.

Като цяло, евродепутатите се показват доволни от Аштън и изглеждат готови да я подкрепят.

new 12:02 Няколко часа след представянето на плана, обаче, група евродепутати от всички парламентарни сили го определиха като "неприемлив". Според изявление на евродепутатите, генералният секретар на Службажа и заместниците му нямат необходимата "политическа легитимност", в проекта не се отчита ролята на Европейския парламент и има изкуствено разделяне на компетенциите по отношение на развитието между Службата и Комисията.

Остава да се чуе позицията на лидерите на ЕС, които се събраха в Брюксел. Амбицията е, ако всичко върви по план, правната рамка за новата служба да бъде готова до края на април.

Засега може да се каже, че въпреки трудния старт и противоречивата оценка за първите си 100 дни, баронеса Аштън взе реванш и показа на критиците си, че има от какво да се страхуват. Защото всички сметки, правени за нейна сметка, могат да се окажат без кръчмар.