English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кризата – плацдарм за сепаратистите

Published on , , София
Last change on

Традиционно местните избори в Белгия не привличат кой знае какво внимание. Тази година обаче нещата са по-различни. Кметските избори в Антверпен спечели Барт Де Вевер, лидер на Нов фламандски алианс, който призовава за превръщането на страната в конфедерация*. Отправената заявка срещна съпротивата на премиера Елио Ди Рупо, но несъмнено следващите федерални избори там през 2014 г. ще бъдат особено интересни. Финансовите проблеми пък станаха повод за поредно надигане на сепаратистки вълнения и на Пиренейския полуостров. Президентът на Каталония Артур Мас се зарече на 25 ноември да проведе референдум сред жителите на областта за независимостта на най-богатия район на Испания, въпреки неодобрението на централното правителство.

Вестник „Ел Паис” цитира проучване на общественото мнение, проведено от Центъра за изследване на обществените нагласи в Каталония, според което 74.1% от местните жители подкрепят провеждането на гласуване за самостоятелно бъдеще на североизточната автономна област. На 11 септември те "отпразнуваха" своя "национален празник" на района с мащабна демонстрация в Барселона под мотото "Каталония – следващата държава в Европа". Дали тя ще бъде следващата не е съвсем сигурно, особено след последните новини около Шотландия. На 14 октомври премиерът на Великобритания Дейвид Камерън и Алекс Салмънд, лидер на Шотландската национална партия (SNP) и пръв министър на Шотландия, сключиха дълго уговаряна сделка за провеждането на референдум за независимостта на северозападната страна в Обединеното кралство.

Споразумението, подписано в Единбург, легитимира правото на Холируд да проведе национално допитване сред петмилионното местно население. Той ще се състои през есента на 2014 г. Както самият Салмънд го определи, постигнатото съгласие с Лондон е „огромна стъпка по пътя на Шотландия към самоуправление”. В последните месеци пътят й определено криволичеше. Управляваща партия в Шотландия предложи няколко възможности на британското правителство за решаване на неудовлетворяващото сецесионистите и техните поддръжници статукво. На масата на преговорите беше поставен вариантът за пълна независимост, но до него като алтернативи стояха и две отделни платформи за по-голяма автономия. Една от най-спорните точки обаче беше какъв въпрос да бъде поставен. По настояване на Лондон въпросът ще бъде един и ще изисква отговор да или не.

Камерън също отстъпи в преговорите за провеждането на референдума. Шотландският пръв министър издейства възможността навършилите 16 години граждани, възприемани като радикален електорат, също да могат да упражнят правото си на глас. А какъв ще е изходът от референдума е въпрос, с отговора на който малко анализатори се ангажират. 29-ият доклад на Националния център за социологически проучвания, оповестен на 17 септември 2012 г., заключи следното по въпроса за шотландската дилема:

1. В момента шотландците, които подкрепят напускането на Обединеното кралство са малцинство, поради съмненията им за материалните ползи, които независимостта би донесла на страната.
2. Въпреки че гражданите, които сега изглеждат не особено склонни да гласуват за излизането от Великобритания, са мнозинство, значителна част от тях все пак биха искали Шотландия да поеме управлението на вътрешните си работи, включително на данъчната система и социалните привилегии. Това показва, че една по-различна схема на децентрализация би задоволила тази група.
3. Макар знаците, свидетелстващи за подкрепа на децентрализацията от самите англичани да са малко, проучването показва, че недоволството им от цялостното управление нараства. Това отношение лесно може да предизвика и загуба на досегашната подкрепа към Съюза. Иначе казано - негодуванието у англичаните срещу финансовата политика на Лондон към Единбург може да намери своето изражение в съгласие за по-голяма децентрализация на Шотландия.

Независимо че в последната година-две темата присъства на водещо място в дневния ред на обществения живот във Великобритания, социолозите отчитат, че в годините от 1997 г. досега подкрепата за независимостта не е претърпяла забележителни промени и към днешна дата не е събрала повече поддръжници, дори напротив. Най-висок процент одобрение (37%) идеята за пълно отделяне на страната е имала през 1997 г., когато се провежда и референдумът за частично прехвърляне на правомощията по управлението на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Следващият й пик е през 2005 г. – 35%, а пет години по-късно пък достига най-ниското си ниво – 23%. Спадът се възстановява с втората поредна, но този път и много по-категорична изборна победа на SNP през 2011 г. Сега 32% от шотландците подкрепят независимостта, а 51 на сто от гласувалите за националистите на Алекс Салмънд през 2011 г. днес са склонни да кажат „да” за напускане на съюза на Острова.

Не на последно място са и изводите за мотивите на гражданите да изберат пътя на самостоятелното бъдеще. Според проучването зад желанието на шотландците да подкрепят идеята за независимост стои не толкова националното им самосъзнание, а по-скоро дали тя ще се отрази благоприятно на икономиката на страната. И ако все пак независимостта стане факт, какво предстои? Членство в Европейския съюз или следване на примера на Норвегия? Намеренията на Шотландия като самостоятелна държава, макар този статут да е все още несигурен и дори далече във времето, трябва да започват да се изясняват. И плана за развитие може би вече му е време да се появи.

*В предишна версия на този текст Барт Де Вевер беше некоректно изписан като вече заел кметското място в Антверпен. Той спечели изборите за кмет в града, но все още не е заел този пост.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required