English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Съдът: няма престъпление без доказателства

Published on , , София

Решението на Софийския апелативен съд да освободи четирима от 5-та задържани при т.нар. операция „Килърите” отвори нов фронт на войната между изпълнителната и съдебната власт. Вътрешният министър Цветан Цветанов нарече решението на съда „безобразие”, а премиерът Бойко Борисов „провокация към държавата”. И заплаши, че ще изпрати доказателствата по случая на Европол и на ФБР за мнение. Премиерът намекна, че действията на съда не са ръководени от професионални мотиви, защото той още преди десетина прочел, че има нагласа да се бойкотират дела. И тъй като единственият начин да преценим доколко тежат позициите на двете страни в спора са фактите, предлагаме ви основните моменти от мотивите на съда. От страна на изпълнителната власт имаме думата на премиера и на вътрешния министър.

Из мотивите на решението на Софийския апелативен съд за мерките за неотклонение на „Килърите” (euinside е запазил оригиналния правопис):

...Принципите на демократичната държава, каквато претендира, че е Република България, изискват спрямо едно лице да бъде взета мярка за неотклонение "задържане под стража" ако подозрението, че е извършило престъпление е обосновано, т.е. ако по делото са събрани достатъчни, макар и понякога в минимален обем доказателства, за неговото участие в деянието, за което е обвинен. При това изискването на закона е обоснованото предположение да се извлича от годни доказателствени източници, а не от докладни записки, справки и кореспонденции, съдържащи информация от оперативно естество.

Съгласно доказателственото право предмет на доказване в наказателния процес е съвкупността от тези факти и обстоятелства, които трябва да бъдат установени, за да се реши правилно разглежданото дело. Тези факти и обстоятелства следва да бъдат установени по реда и способите, предвидени в НПК, за да бъдат годни за оценка, при извършването на съответните фактически изводи относно авторството на деянието, механизма и начина на извършването му.

Необходимо е също така да се отбележи, че още в ІІІ курс в Юридическия факултет, студентите по право учат основните форми на съучастие и от този момент натам дори за тях е ясно, че подбудителството и помагачеството са особени форми на съучастие, при които подбудителят и помагачът отговарят само за това, за което умишлено са склонили или подпомогнали извършителя и то само ако е установено, че той е осъществил деянието, за което те са го подпомогнали или подбудили.

Относно автомата „Калашников”:
Особено важен факт се установява от заключение на същата експертиза, а именно, че с намереното в дома на обвиняемия М.И. оръжие не е извършено престъпление, регистрирано на територията на страната, включително и това, че намерените на мястото на покушението на Ю.Г. и Б.В. гилзи не са изстреляни от това оръжие. С други думи, в дома на обвиняемия И. автомат не е оръжието, с което са били простреляни Г. и В.

СИМ- картите:
Установено е чрез тези справки от какви номера на такива карти са провеждани разговори и SMS-кореспонденция от клетките на мобилните оператори, намиращи се в района на извършване на престъплението спрямо пострадалите Ю.Г. и Б.В. Установени са изходящите и входящите обаждания и съобщения от тези номера към номера на други мобилни телефони, намиращи се в други клетки на мобилните оператори в страната. Установено е също така, че нито един от тези номера, съответно предплатени карти, не се води на името на някой от обвиняемите.

Следва да се отбележи, че една част от номерата, за които са приложени справки са на карти, регистрирани на имената на лица, които по някакъв начин са свързани с обвиняемите. По отношение на тези връзки е изготвена подробна докладна записка, в която е анализирана цялостната информация, постъпила от мобилните оператори. Макар и изключително подробна, посочената докладна записка не е писмено доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК. Информацията, която се съдържа в тази докладна записка има единствено оперативен характер и може да бъде само насочваща по отношение на органите на досъдебно производство, които са длъжни да събират годни доказателства, чрез доказателствени средства такива, каквито са предвидени в НПК.

Разговорите, засечени между тези номера в нощта на извършване на покушението над Ю.Г. и Б.В. са осъществени от клетки, в района на които са се намирали съответно обвиняемите М.И., В. К. и П. С. Липсват доказателства обаче, че по същото време предплатените карти са използвани именно от обвиняемите, а не от други лица. Освен това, посочените разговори не са единствените проведени в района на клетката на съответния мобилен оператор, в посочения отрязък от време, за да се твърди, че само свързаните с покушението върху Ю.Г. и Б.В. лица са се намирали в посочените райони.

Установено е също така, че по време на покушението срещу Ю.Г. и Б. В. обвиняемият П.С. се е намирал в гр. Варна, а обвиняемия К. - в гр. София, в ж.к. „Младост-3”. Тези обстоятелства се извеждат от показанията на свидетели и справки от мобилните оператори, за проведени разговори от карти, регистрирани на имената на обвиняемите С. и К.

Дори да се приемат за достоверни показанията на свидетелите Б. и К. Й., че през 2008 г. обвиняемият П. е поръчал убийството на Ю.Г., от тях не може да се направи извод, че същият има някакво участие в престъплението, извършено 2 години по-късно.

Липсват каквито и да било доказателства по делото, че обвиняемият П. е подбудил обвиняемият С. да осъществи престъплението по чл. 116 от НК. Следва да се отбележи, че на С. не е повдигнато дори обвинение за извършителство, за да се преценява доколко е осъществено склоняване от страна на П. спрямо С.

Действително обвиняемите П. и С. са се познавали и са се срещали в гр. София, в гр. Самоков и в к.к. Боровец, което се установява от разпита на различни свидетели, депозирали показания по делото. Само от това познанство обаче не може да се направи извод за авторството на деянието. Не е установено по делото преди, по време и непосредствено след извършване на деянието между двамата да са провеждани разговори било лично, било по мобилни апарати, ползвани от тях, а още по-малко доказателства, от които да е направи извод, че П. умишлено е склонил С. да извърши престъпление спрямо Ю.Г. Нещо повече, от нито едно от доказателствата не се установява между обвиняемия П. и пострадалия Г. да е имало някакви конфликти, противоречия, конкурентни икономически интереси или други проблеми, които да мотивират обвиняемия П. да извърши такова престъпление. За такива не говорят дори близките на Ю. Г.

Всичко изложено се отнася и за обвиненията, повдигнати срещу обвиняемия П.С. И по отношение на него не са установени факти, от които да се направи извод, че е познавал лично Ю.Г. и че са имали неразрешими конфликти помежду си, които да го мотивират да извърши престъпление спрямо него. В деня на извършване на престъплението по чл. 116 НК обвиняемият С. се е намирал в гр. Варна. По делото отсъстват годни доказателства, че по някакъв начин той да е подбудил обвиняемия К. и обвиняемия И. да подпомогнат, а обвиняемия П. да извърши престъпление по чл. 116 от НК. Такъв извод не може да бъде направен само въз основа на разпечатките от разговори, проведени между няколко номера на мобилни телефони. Тези разпечатки не са доказателство, че именно посочените четирима обвиняеми са се обаждали от тези номера и са говорили помежду си. Следва да се отбележи, че у тях не са намерени предплатени карти с посочените номера. Но дори и да се приеме, че именно обвиняемите са говорили от предплатени карти с посочените номера, само това не е достатъчно, за да се приеме, че те са осъществили вмененото им деяние.

От обвиненията, повдигнати срещу обвиняемите и от всички материали, събрани по делото, не става ясно как и с какво обвиняемите К. и И. са подпомогнали обвиняемия Г. П. да осъществи деянието. Липсват от друга страна каквито и да било доказателства, че именно Г.П. е прекият извършител на престъплението по чл. 116 от НК. Органите на досъдебното производство не са се постарали да установят къде се е намирал по време на престъплението обвиняемият Г.П. По делото липсват веществени доказателства, свидетелски показания или експертни заключения, които да сочат обвиняемия Г.П. като пряк извършител на деянието. Не е немерено оръжието на престъплението, от мястото, където е стоял стрелецът, установено по делото, не са иззети биологични следи, които могат да бъдат свързани с обвиняемия Г.П. Всичко това не само, че разколебава обвинението, което е повдигнато конкретно срещу обвиняемия Г.П. но и това, повдигнато срещу останалите обвиняеми, тъй като при липсата на доказателства, че именно той е физическият извършител на престъплението не може да се направи извод, че другите трима обвиняеми съответно са го подбудили или подпомогнали да го осъществи.

Тук следва да се отвори една скоба, за да се обсъди представеното в днешното съдебно заседание заключение на съдебно-психологична експертиза. Прави впечатление формулировката на задачата, поставена на експерта, а именно : „ Да се извърши психологично изследване на лицето Г.П.П., при което да се установи съпричастността му към извършено престъпление по досъдебно производство № 429/10 г.”. Прави впечатление също така и заключението на тази т.нар. експертиза: „С много голяма степен на вероятност може да се твърди, че описаните в експертизата емпирични наблюдения и данни от психологичното изследване на Г.П. свидетелстват за съпричастността му като пряк извършител на убийството на Ю.Г., отговарят на истината. С голяма степен на вероятност може да се твърди, че споделената и потвърдената в реакциите и отговорите на П. информация, свързана с престъплението – убийството на Ю.Г., е достоверна”. Макар информацията, съдържаща се в т.нар. психологична експертиза да е представена във вид на експертно заключение, то същото няма характер на такова, защото в него не се съдържат констатации, направени въз основа на специални знания, каквито съдът не притежава, а единствено личните впечатления на експерта за поведението на обвиняемия и предположението му на какво се дължи това поведение. Следователно в цитираната експертиза е направен опит по недопустим начин чрез едни, всъщност свидетелски показания да се обоснове едно съмнително поведение на обвиняемия, а оттам и съпричастността му към разследваната престъпна дейност. Поставената задача на експертиза поначало е недопустима, тъй като не може да бъде предмет на експертна оценка, понеже не се изискват знания от областта на психологията, за да се установи дали определено лице е извършител на престъпление. Това е правен въпрос, отговор на който може да бъде даден единствено и само от съда.

Следва да се отбележи, че по делото са представени и писмени материали, озаглавени „Справка относно получена информация при прилагането на СРС”. В тази справка са преразказани в сбит вид част от разговорите между различни лица. Тези материали нямат характера на веществени доказателствени средства, събрани чрез СРС по реда на НПК, поне във вида, в който са приложени по делото, поради което настоящият съдебен състав не намира за нужно да ги обсъжда.

По отношение на обвинението по чл. 321 от НК, повдигнато срещу обвиняемите С., К., И. и П., за това, че първият е организирал и ръководил, а другите трима са участвали във въоръжена престъпна група, изобщо не са събрани никакви доказателства, даващи основание да се направи извод в тази насока. Единствените доказателства, които свързват четиримата обвиняеми са свидетелски показания, както беше посочено по-горе, от които се установява, че М.И. е кръстник на детето на Г.П., че П.С. се познава с В.К. и т.н. Липсват обаче доказателства за наличието на какъвто и да било общ умисъл у тези четирима обвиняеми за извършването на каквото и да било престъпление. Не са налице доказателства не само, че съществува такава група и че обвиняемите са участвали в нея, но и че тази група е била въоръжена.

Настоящият съдебен състав, с оглед изложеното намира, че по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието по чл. 115 от НК, в което е обвинен Я.П. и авторството на деянията по чл. 116 и чл. 321 от НК, в които са обвинени К., С., И. и П.

comments
anonymous
5 август 2010 08:00
Според мене вместо да се дават грешни пари за всевъзможни обучения на полицаи и следователи, тези хора трябва да се съберат в една кинозала и в продължение на няколко дни да изгледат епизодите на сериалите "От местопрестъплението" и "Закон и ред". Белким им светне, как се събират доказателства, как се работи със съда и прокуратурата и каква отговорност носят следователите, ако доказателствата не са събрани както трябва. Не вярвам нашите следователи да не ги знаят тези неща, но много от това, което чета по-горе, говори за небрежност, немарливост и преднамереност.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required