English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

По жицата: WikiLeaks

Published on , , София

След неколкодневно четене на документите, които WikiLeaks пуснаха в пет международни медии, стигнах до извода на Конфуций, според когото колкото повече научаваш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш. Стигнах и до още един извод - в политиката приятелство няма. За източник на четене използвах един от петте вестника, на които WikiLeaks са се доверили - британският "Гардиън"*. Избрах него по няколко причини. Първата е заради езика - английски, което не налага документите да се превеждат или адаптират. Втората е, че изданието е умерено. Наложи се да избера вестник, след като сайтът wikileaks.org беше затворен (затова малко по-надолу).

Не претендирам, че изчетох всичко, няма и как, след като тепърва ще се публикуват още и още документи от общо 250,000, които WikiLeaks са предоставили на петте издания. Но мога твърдо да заявя, че вместо да ми се изясни картинката, тя се замъгли още повече. И вместо да намеря отговори, в главата ми заваляха още и още въпроси.

Кои са WikiLeaks?

Това беше основният въпрос, който ме мъчи от доста време, откакто наглеждам какво публикуват през последните две години. Уебсайтът е създаден от китайски дисиденти с участието на журналисти, математици и специалисти по създаване на фирми в САЩ, Тайван, Европа, Австралия и Южна Африка. За лидер на обявената като международна медийна организация с нестопанска цел се смята австралийският интернет активист Джулиан Асандж.

Сайтът е създаден през 2006-та година и вече притежава база-данни от над един милион документа. Идеята му е да бъдат публикувани тайни документи, събирани от анонимни източници и изтичане на информация. Оттам и името, което впрочем е доста интересно като етимология. Wiki е сравнително нов термин, който означава уебсайт, в който може да пишат всички. Такъв сайт, например, е Wikipedia - свободната световна енциклопедия, в която всеки може да пише, да допълва, да редактира.

Leaks означава изтичане на информация. Съчетанието е изключително емблематично за последиците, които предизвиква този уебсайт (но, затова също малко по-нататък). Първоначалният замисъл наистина е бил за wiki - всеки да може да качва документи, да коментира, да редактира. Впоследствие обаче, сайтът се затваря и преминава към чистото публикуване на документи. Именно след научаването на тази информация започнах да си задавам още един въпрос - кой и по какви причини би давал на този сайт секретни документи с толкова сериозно глобално значение? Първоначално, когато WikiLeaks стартираха с разкритие на документи от войната в Афганистан, а след това и за Ирак, си мислех, че идеята наистина е добра - да се знае истината за тези две войни.

Тогава не би било трудно човек да намери хора от ниските нива на американската администрация и военно командване, които да предоставят документи, до които имат достъп, само защото не са съгласни с това, в което висшата администрация въвлича държавата им.

След неделя обаче, когато бяха пуснати в обращение стотици хиляди нови документи, изтекли от поверителната кореспонденция между американския Държавен департамент и посолствата на САЩ по света, започнах да се питам - добре, с войните работата може някак да мине за пробудена съвест, но това? Кой е този чиновник, имащ достъп до тази кореспонденция, който би жертвал кариера и бъдеще, за да пусне такъв тип документи в глобалното публично пространство? И защо би го направил? И тук единственият сравнително смислен отговор е за пари, тъй като става дума наистина за посолства по целия свят, откъдето трудно може човек да хване нишката на някаква тайна конспиративна организираност, чиято цел би могла да бъде дискредитирането на настоящата американска външна политика.

Ако е пари, тогава кой и защо ги дава? Естествено, въпросите са много само в тази нишка и опасността да навлезем в теории на конспирациите става много голяма.

Какво пише в документите, публикувани досега?

Към момента изтеклите в "Гардиън" документи преобладават онези, свързани с политическата, икономическата и социалната ситуация в Пакистан, както и с всички останали държави, имащи отношение към ставащото в Пакистан и Афганистан. Втората група документи, често срещана сред публикуваните в последните 4 дни са свързани с Иран. Има и трета разнородна група, в която са включени жици (да ги наречем грубо по термина, използван в тази кореспонденция cables) за отделни политически лидери по света, насоки за допълнително наблюдение (каквито има на този етап само две - за ООН и за България), личностни характеристики, вътрешнополитически оценки и прочие.

Бързите електронни медии вече разкриха голяма част от написаното, особено по отношение на личностните характеристики на водещи глобални фигури като френския президент Никола Саркози, германския канцлер Ангела Меркел, британския премиер Дейвид Камерън и неговия финансов министър Джордж Осбърн, италианския премиер Силвио Берлускони, либийския лидер Муамар Кадафи, руското държавно ръководство, британското кралско семейство и още доста други.

Именно тези квалификации предизвикаха най-острите реакции по света, а също и фундаменталния въпрос - какви последици може да има публикуването на тази кореспонденция? Няма да се спирам много подробно на всички документи, а само на онези, които засягат пряко държавата ни и Европейския съюз.

България излезе на сцената

Много е интересен документът, подписан лично от американския държавен секретар Хилари Клинтън и адресиран до американската свръзка в София. Интересен е първо, защото, по всичко личи, за първи път се изисква събирането на цялостна, ама наистина цялостна информация за страната ни - от политическите лидери и правителството до демографските тенденции и малцинствата. Пълен разбор, напречен и надлъжен разрез - това се изисква от агентурата, разположена в България. Това означава, че по някакви причини страната ни се е превърнала в любопитен обект при формирането на американските външнополитически приоритети.

На второ място е интересен, защото всъщност този документ е изпратен на 16 юни 2009 година - малко преди смяната на властта в България. И третата причина, поради която ми стана интересен, е публикуването на този документ на фона на понякога хистеричната хиперактивност на новия американски посланик у нас Джеймс Уорлик, който впрочем дойде в България през есента на 2009 година. С други думи, след спускането на директивата на Държавния департамент. Той, освен това, дойде у нас, тъй като мандатът на предшественичката му Нанси Макълдауни беше прекратен предсрочно заради покана да заеме по-висок пост в Държавния департамент.

Основните приоритети, по които директивата изисква да бъдат събирани данни са просто смазващи:
- върховенство на закона, корупция и престъпност;
- национално ръководство;
- политическа еволюция и демократична реформа;
- енергийна сигурност и външни отношения, която съдържа и подгрупите енергийна сигурност, Русия, ЕС, Черноморието, Балканите и други регионални съседи, САЩ, международни организации и други външни отношения;
- финансова стабилност, икономическо развитие и обществени предизвикателства, което също е разделено на подгрупи: финансова стабилност и икономическо развитие, пране на пари, демография, малцинства и човешки права;
- национална сигурност, включваща: НАТО, структура на силите, модернизация и готовност, въоръжаване и контравъоръжаване, антитероризъм и тероризъм, информация в подкрепа на американското военно планиране;
- телекомуникационна структура и информационни системи.

По-нататък в документа всички тези теми са разгледани още по-подробно и създават впечатлението, че очевидно САЩ искат да разберат откъде произлизат политическите лидери и партии, как се финансират, това как се отразява на общото състояние на държавата както икономическо, така и политическо, социално, в областта на националната сигурност. Прави впечатление искането на подробности за организираната престъпност (включително лидери, връзки с правителството и чужди единици, трафика на наркотици и на хора, измами с кредитни карти и други). Подробности се искат и в областта на кибер-престъпността и плановете на правителството за борба с нея.

И още един любопитен елемент - иска се оценка за уязвимостта, личността, финансовото и здравното състояние, както и биометричните данни на настоящи и новопоявяващи се лидери и ... съветници.

Очевидно на Държавния департамент му е трудно да категоризира страната ни, поради което изисква информация под графата "Политическа еволюция и демократична реформа" за общите нагласи относно еволюцията на българската политическа, философска и регионална идентичност. Както и информация за опозиционни и екстремистки групи, включително вътрешни и такива, ползващи се с външна подкрепа.

Изключително провокираща е и инструкцията за получаване на повече информация в сферата на енергетиката. Там буквално се иска следното: политики, планове и усилия за диверсифициране на енергийните източници и за развитие, рехабилитация или разширяване на енергийната инфраструктура, включително инвестиции в капацитет, ефективност, складиране, ядрена енергия и други източници на алтернативна енергия. Искат се подробности за стратегиите за финансиране и отвореност към чужди инвестиции. Готовност, планове и усилия за разработване и прилагане на единна европейска стратегия за енергийна сигурност. Обявени и тайни енергийни споразумения с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн.

Искат се и данни за отговорните за взимане на решения на национално ниво в областта на енергетиката, ключови търговски фигури в този сектор и техните отношения с националните ръководители. Иииии не на последно място - участието на организираната престъпност в енергийния сектор!

Тук неизбежно човек си задава въпроса - за какво ли са им на американците всички тези данни? И още по-важният въпрос - как ли успяват да ги съберат, след като настоящото правителство сутринта казва едно, на обяд намеква, че няма да е точно така, а вечерта обръща позицията на 180 градуса? И след като Съединените щати толкова се интересуват от тези данни, дали българските власти проявяват същия интерес към описаните проблеми и дали събират аналогична информация? И ако да, за какво служи тя?

Изключително интересни са исканията на Хилари Клинтън да разбере през България накъде върви Европейският съюз. В директивата е записано в подраздела "Европейски съюз": "философии и мотиви зад ръководните цели, стратегии и усилия, свързани с Европейския съюз. Ръководство и обществени гледни точки за нивата на влияние сред европейските държави, включително отношения между страните и институциите на ЕС, както и появата на върховна държава или съюз-ядро в Европа. Доказателства за лошото управление на еврофондовете в България и правителствените усилия за гарантиране на прозрачно управление на финансовата помощ.

Подробности относно официални и неофициални съюзи между България и други страни от ЕС, включително планове и усилия за сътрудничество по въпроси от взаимен интерес. Планове и усилия за сътрудничество с регионалните съседи, членки на ЕС, недържавни актьори с влияние върху политиките на ЕС. Отговор на руските усилия да влияе върху политиките на ЕС през България. Планове и усилия, включително инвестиционни стратегии относно Европейската политика на сигурност и отбрана. Планове и усилия относно разширяването на ЕС. Планове и усилия относно специфични политики и решения на ЕС", гласи още директивата. Важно е да се отбележи, че засега не се намират документи, които да подскажат как върви изпълнението на тази заръка, както е в случая с другите, публикувани от "Гардиън".

Френско-германският мотор на ЕС

Друга важна тема за нас като Европейски съюз, наблюдавана изкъсо от Държавния департамент, е развитието на френско-германската ос. Документът, публикуван от британския всекидневник, свързан с тази тема, се спира на информацията на човек, чието име е скрито и не става ясно какъв източник е - дали е част от агентурата на САЩ или е местен, който е решил да сподели впечатленията си с американските власти. В грамата се засяга френско-германска среща, на която френският президент Никола Саркози търси германската подкрепа за иницативата си за създаване на Средиземноморския съюз. Документът е от 14 декември 2007.

Основният акцент в него е описанието на изтощителния и стресиращ стил на управление на френския лидер. Източникът споделя, че срещата между германския канцлер Ангела Меркел и Никола Саркози на 10 декември е била сблъсък между две трудни личности, които били като "огън и вода". Въпреки че срещата е била като цяло продуктивна, "напрежението се усещаше в цялата стая, когато двамата бяха заедно, но самото присъствие на Саркози в стаята е достатъчно да накара стрес-нивата на всеки да се увеличат".

Източникът отбелязва още, че макар и трудни, отношенията между Франция и Германия се задълбочават в подготовката за френското председателство на ЕС във втората половина на 2008 година. Германия подкрепя част от френските приоритети като имиграцията и интеграцията, а също и в енергетиката и околната среда. Париж и Берлин работят също така тясно и по третия френски приоритет, който се оказа по-горе от интерес и за САЩ - Европейската политика за сигурност и отбрана.

Много документи от досега публикуваните са свързани с личностните качества на Никола Саркози, определян като авторитарен и всяващ страх у сътрудниците си. Негови служители са споделяли с американски партньори, че той по-скоро се държи като император, отколкото като президент (впечатление, което човек може да добие дори наблюдавайки Саркози по телевизията, впрочем).

Добрата новина

Всъщност, колкото и да са противоричеви, тези документи в известна степен са много полезни, защото разкриват неща, които така или иначе сме си мислили. Освен това, те дават ясна представа за приоритетите на американската външна политика. Нещо повече, специално за демократичния и развит свят, изтичането на тези документи може да покаже на обществата, чиито лидери са особено изложени, една доста по-реалистична картина, отколкото те самите я виждат в страната си. Разбира се, това може да отприщи отново леко затихналите с избора на Барак Обама за президент на САЩ антиамерикански настроения.

Лошата новина

Всъщност, лошите последици от публикуването на документите на WikiLeaks са доста повече. От една страна, личните впечатления на американските дипломати за световните лидери може да бъде използвано от политическите им врагове, от медиите или просто хора с лоши намерения с цел уронване на престижа. От друга, публикациите може сериозно да обтегнат и без друго трудно поддържаните отношения на САЩ (и не само) с проблемни държави като Иран, Северна Корея, Либия, дори и Китай. Най-общо казано, сериозно влошаване може да се очаква в отношенията с онези държави, определяни като авторитарни, със затворени общества, с никакви наченки на демокрация или свобода на словото и гражданството.

Що се отнася до традиционните партньори на САЩ - е, както е известно в политиката приятелства няма, а предимно интереси, така че както е видно и от реакциите до момента, партньорите ще продължат да са партньори. Въпросът е доколко ще продължат досегашния си начин на работа и дали няма да се поддадат на параноя и презастраховки.

И накрая отново възниква въпросът - на кого и защо е необходимо публикуването на тази информация? И с риск отново да наведа към конспиративни размисли, случайно ли е това предвид времето, в което тези документи изтичат - време, когато има сериозни глобални размествания, осите на влияние се изместват, а светът още не е много сигурен кой ще излезе сух от финансовата и икономическата криза? Отговор засега нямам на тези въпроси, продължавам да чета документите. Но си заслужава да се запитаме и още нещо - кой и защо затвори сайта WikiLeaks? Още повече, че според част от информациите, сайтът е затворен от ... Китай.

*останалите четири са американският "Ню Йорк Таймс", испанският "Ел Паис", германското списание "Шпигел" и френският "Монд".

comments
веско
1 декември 2010 19:15
Не знам на кого и за какво е всичко това, нито кой плаща. Намирам че единственото което е важно, е факта че се получава нещо като "запалена свещица" в меандрите на геополитиката. Което чоже да бъде от полза за загрижени за собственото си оцеляване нации и хора !

Това са и "наръчници по политика" за млади и стари занимаващи се с политика!
 Това е и...начин да се освети БЕЗХАБЕРИЕТО и продажността на хишман политици у нас! 
Мунчо
1 декември 2010 19:38
Отличен анализ! Лично аз не се бях замислял за етимилигията на думата wikileaks. В някаква степен исканата информация за България може да се тълкува и като пълно пренебрежение на предишните американски администрации към нас. В професионалните кръгове отдавна се говори, че се правят психопрофили на политици, особено преди важни преговори.
Ако не друго, поне това се вижда пределно ясно от документите, публикувани в Wikileaks.
Левскар
2 декември 2010 16:49
Ей ся си е*а майката :D Едва ли тоя сайт ще съществува още дълго време, особено след като погнаха здраво австралиеца. Като прибавим и оповестяването, че догодина започват да публикуват банкови тайни... не вярвам да живее дълго. А аз се чувствам изключително притеснен от интереса на американците към нас, защото смятам, че зад него стои желанието им да бъдем използвани за нещо, т.е. пак ще сме прее*ани.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required