Светлана Ломева: Европейска столица на културата означава устойчивост на проектите
Ралица Ковачева, May 29, 2011
На 27 май в София се проведе Софийска конференция за европейските столици на културата*. euinside подкрепи събитието като медиен партньор, заради убедеността си, че България трябва да използва всички възможности за пълноценно осъществяване на европейското си членство, особено в културен, духовен и ценностен план. Най-интересното от дискусиите по време на форума можете да прочетете тук. 
Какви са основните предизвикателства, които стоят пред българските градове-кандидати за Европейска столица на културата 2019 - вижте мнението на г-жа Светлана Ломева, изпълнителен директор на Асоциацията за развитие на София:
Инфраструктурата: Темата за инфраструктурата е много важна от гледна точка на устойчивост на проекта, но тя не може да бъде основна. Иницативата Европейска столица на културата (ЕСК) трябва да обедини усилията на един град да инвестира както в инфраструктура, така и в много други проекти, свързани с културни събития. Аз непрекъснато цитирам опита на Берлин (1988) и на Неле Хертлинг, която толкова години по-късно може да се похвали, че това, което са създали тогава още съществува.
От гледна точка на българските условия, културната инфраструктура е много важна. В София имаме база, която е доста остаряла, а за да говорим за иновативни културни събития е абсолютно необходимо да имаме базата. Сега е моментът да насочим вниманието в тази посока и да бъдат отделени необходимите средства.
Столицата vs. останалите: От гледна точка на практиката, по-скоро столиците имат по-малък шанс и трябва да направят повече неща, за да докажат, че могат да бъдат ЕСК. Когато се създава, инициативата е насочена към подкрепа на по-малки градове, които, използвайки ресурса който тя носи, да получат икономическо развитие. Днес това не е основен критерий, но все още се споделя от определени кръгове на европейско ниво и в останалите европейски държави. Предпочита се по-малък град, за да бъдат видими средствата, които Европейската комисия отделя за тази инициатива.
Така че столиците са в непривилигировано отношение. Имаше дори дебат дали големината на наградата да е обвързана с големината на града и броя на населението, защото в момента тя е една и съща - 1,5 млн.евро. Тази сума в милион и половинен град като София почти няма да бъде видима, за разлика от един по-малък град.
Устойчивостта: Едно от големите предизвикателства и същевременно една от гаранциите за успех на града-културна столица е около тези пари да се мобилизират и други средства, не да се разчита само на наградата. Добрите примери в Европа показват, че някои от градовете са успели да съберат до 35-40 процента от средставата допълнително от частния бизнес. Голяма част от парите идват от националните правителства и местните власти.
Друга добра практика е да има много сериозни планове за всяка една от годините след избора до годината, когато градът е ЕСК - обикновено всяка година се фиксира върху определена тема и така градът планира определени сфери, които иска да развива. Това дава и възможност за устойчивост на цялата инициатива, защото много важно за успеха на един град-кандидат е да покаже, че може да направи това, което е заложил, знае как да го направи и то ще продължава да съществува и след годината когато градът е Европейска столица на културата.
*Организатори на Софийската конференция за Европейските столици на културата са Столичната община, Асоциацията за развитие на София, партньорската инициатива “Душа за Европа” и Фондация за градски проекти и изследвания.