euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Роденият в Сараево сръбски президент Борис Тадич, който неведнъж е бил упрекван в толериране на босненските сърби, стъпи за първи път в босненската столица от пет години насам едва вчера. Визитата, която протече при голям медиен интерес, целеше да засвидетелства приятелското отношение към Босна и да излекува някои стари рани.

Посещението дойде в период на обтегнати отношения между Белград и Сараево заради издадени от Сърбия заповеди за арест на босненци по обвинения във военни престъпления, извършени по време на войната от 1992-1995 година. Тадич беше категоричен, че престъпленията трябва да бъдат разследвани и извършителите им наказани независимо от тяхната националност.

Той добави, че е предложил обвиненията да бъдат праразгледани, за да се установи доколко са обосновани. Процесът на разследване на военните престъпления е важен не само заради помирението в региона, но и заради установяването на върховенството на закона, подчерта Тадич.

Тази негова теза намери потвърждение и в неотдавнашния арест на бившия военен лидер на босненските сърби Ратко Младич. Задържането на генерал Младич, който е смятан за отговорен за най-жестокото клане след Втората Световна война, беше приветствано от международната общност, но предизвика смесени чувства в Република Сръбска (РС) (част от тринационалната федерация Босна и Херцеговина).

Именно заради ареста, окачествен от някои като предателство, се заговори, че отношенията между Белград и Баня Лука са охладнели - теза, която сръбският призидент отхвърли. Той освен това посочи, че Сърбия иска да има паралелни връзки не само с Република Сръбска, но и с другата съставна единица на Босна - Мюсюлманско-хърватската федерация.

Борис Тадич повтори добре познатата теза на официален Белград, че Сърбия зачита териториалната цялост и суверенитета на Босна и няма да се меси във вътрешните работи на своята съседка. Той напомни още, че членството в ЕС налага извършването на реформи и страните трябва да се подкрепят в евроинтеграционния процес.

През последните години Тадич предприе редица инициативи за намаляване на враждебната реторика, с което показа, че е проевропейски политик с визия за бъдещето, който не робува на националистическото минало, а работи за помирението на Балканите. В Сараево той заяви, че ще поеме риска да бъде обвинен от националистическите кръгове в предателство в името на решаването на общите проблеми и прояваването на "регионална отговорност".

Подобна отговорност, но на национално ниво би трябвало да поемат и босненските политици, които вече 10 месеца не могат да се разберат как да си поделят властта на централно ниво, с което започват да догонват политическата криза в Белгия.

Политическата безизходица ще се задълбочи, ако на 14 юли централният парламент отхвърли кандидатурата на босненския хърватин Славо Кукич за министър-председател (което се очаква да стане). Босненските сърби и представителите на двете основни босненски хърватски партии ХДЗ БиХ и ХДЗ 1990 отказаха да го подкрепят на първия тур на гласуването и настояват, че премиерският пост трябва да бъда даден на кандидат на двете ХДЗ.

Разногласията между трите етноса пречат на страната не само да извърши важни реформи, свързани с евроинтеграционния процес, но се отразяват негативно и на икономиката. Бюджетът за 2011 така и не мина на първо четене, а МВФ отложи отпускането на нови траншове до формирането на централното правителство.