Тристепенното меню на Холируд за Уестминстър
Жанета Куюмджиева, Аделина Марини, April 20, 2012
Всичко започна наново през май 2011 г., когато Шотландската национална партия (SNP) спечели мнозинство в шотландския парламент с обещание да проведе референдум за независимостта на автономната британска област. Още с избирането си лидерът на партията и първи министър на Шотландия Алекс Салмънд се придържа твърдо към обещанието си и от началото на 2012 започна същинското обсъждане на перспективите и правните възможности за провеждането на референдума, какъв да бъде въпросът и какво може да донесе отделянето на Шотландия.
Определено Великобритания има нужда от добър диджестив, за да преглътне което и да е от блюдата с опции, сервирани в последните месеци от „нейната” Шотландия. Менюто се състои от три блюда: предястието може да се нарече „Независимост”, основното – „Devo Max”, а десертът – “Devo Plus”. И ако можем да се досетим за рецептата за първото, то съставките на останалите две са малко по-специфични.
Devo Mаx (максимално отделяне) е вариант, предложен от управляващата националистическа партия и служи като алтернатива на независимостта. Той предполага Шотландия да има пълна фискална автономия, но да остане в рамките на Великобритания. Уестминстър ще продължи да ръководи въпросите на отбраната и външната политика, за което ще получава определени средства от Шотландия. Докато в момента Холируд* ползва само 6% от данъчните приходи, а на местно ниво се правят 60% от разходите, при този сценарий приходите от данъчното облагане ще останат изцяло в Шотландия.
Devo Plus е опция, която дойде от движението „Reform Scotland” и също предлага реформи във фискалната политика, но не изключва Уестминстър от сметките. Администрацията във Великобритания ще събира национални осигуровки, ДДС и някои малки такси като телевизионните лицензи, например. Холируд обаче ще се разпорежда с подоходния и корпоративния данък и ще запази географския си дял върху приходите от петрола.
Може ли Шотландия да проведе референдум?
Извън кулинарната образност, проблемът с бъдещето на Шотландия е от 
изключително политическо значение, но той надали ще се реши преди 2014 г., тоест преди замисления от Алекс Салмънд референдум. Освен казуса дали националното допитване да постави единствено въпроса за независимост на Шотландия или да включи и опцията „Devo Max”, съществува и още един проблем – дали изобщо шотландското правителство може да проведе референдум. Съгласно законодателството в момента, местният парламент не би могъл да проведе легитимен референдум. За да не бъде оспорвана валидността на подобно допитване в бъдеще, ще бъде необходимо да се направи поправка в Конституцията на Шотландия.
Това е едно от заключенията на проведената от правителството на Великобритания консултация, чийто доклад беше оповестен в началото на април 2012 г. Тя получи 2 857 писмени отговора от физически лица, организации и институции. В увод към заключенията, премиерът Дейвид Камерън и заместникът му Ник Клег посочват, че искат да запазят Обединеното кралство цяло, но признават, че шотландското правителство е на обратното мнение. Лондон смята, че отделянето на Шотландия не е в нейн интерес, но обещава, че няма да стои на пътя на провеждането на референдум. Като приложение към доклада от консултацията е публикуван проект за изменение на основния закон на Шотландия в частта й за провеждане на референдум. В черновата са посочени някои условия, по-важните от които са: да се зададе само един въпрос с възможност за избор от два отговора и референдумът да се състои в срок до определена дата.
Ако Шотландия се отдели, ще стане ли автоматично член на ЕС?
Ако приемем, че гражданите отговорят с „ДА” на въпроса дали искат Шотландия да бъде независима от Обединеното кралство, ще трябва да се реши какъв курс ще поеме страната във външната си политика. И по-конкретно дали бидейки самостоятелен субект, новата страна ще стане членка на ЕС; дали веднъж разтрогнала съюза с британския паунд, ще се обвърже с еврото; дали е възможно да последва пътя на Норвегия и клубните й участия да се изчерпят единствено с членство в Европейската икономическа зона.
Очевидно изпитанията за ЕС съвсем не са свършили. Освен дълговата криза и политическите въпроси около Западните Балкани, съюзът трябва да отправи поглед и към Албиона. Случаят с Шотлания е безпрецедентен. Досега ЕС не се е сблъсквал с разпадане на страна-членка и съвсем естествено няма готови отговори и юридически становища. Възможностите, които предлага международното право, са три:
1. Само държавите, останали в рамките на Обединеното кралство да се считат за правоприемници на сегашните споразумения, договорни задължения и членства в международни организации;
2. Англия, Северна Ирландия, Уелс и Шотландия да запазят тези ангажименти поотделно;
3. Всички споразумения и членства да бъдат прекратени и за Обединеното Кралство, и за Шотландия.
Последната възможност изглежда невeроятна, въпреки че въпросът се поставя редовно в британското публично пространство. Логични са и очакванията присъединяването на Шотландия към Съюза да протече по традиционния начин, а не да стане автоматично. И макар членството в ЕС на независима Шотландия да е все още в сферата на хипотезата, Испания съвсем не чака хипотезата да се превърне в реалност, за да демонстрира отношение по въпроса. Неодобрението й, разбира се, почива на вътрешнополитическите й проблеми с Каталонската и Баската област. Предприетата политика за отделяне на Шотландия от Великобритания биха дали тласък на подобни иницативи и в Испания.
Отделянето на Шотландия точно в този момент е последното нещо, което може да иска Испания, а също и целият Европейския съюз, опитващ се да оцелее под натиска на дълговата криза в еврозоната и периодично подновяваните разговори за разделяне на съюза "на няколко скорости", а практически на няколко съюза.
*Шотландският парламент, наричан така по името на района в столицата Единбург, където се намира.