Шенген, Набуко и медиите са топлата връзка между България и Унгария
Аделина Марини, Ралица Ковачева, January 10, 2011
Енергетиката и Шенген - по тези теми има пълно припокриване на интересите на България и целите на унгарското председателство на ЕС. Приоритетите на Будапеща в следващите 6 месеца бяха представени пред журналисти от унгарския посланик в София г-жа Юдит Ланг, в присъствието на посланиците на другите две страни от председателското трио - Луис Кановас дел Кастильо Муноз, временно управляващ посолството на Испания в България и бегийския посланик Марк Михелсен.
Унгария подкрепя искането на България банковите гаранции, които държавите-членки на Европейския съюз ще трябва да вземат от европейските финансови институции за реализирането на проекта „Набуко”, да не бъдат изчислявани при определянето на бюджетния им дефицит. Това каза г-жа Юдит Ланг в отговор на въпрос на euinside и обясни, че като страна по проекта „Набуко” Унгария също е заинтересована от осъществяването му.
Както знаете от предишни наши публикации, тази българска инициатива стана известна по доста странен начин - от официално съобщение на правителствената пресслужба за срещата на премиера Бойко Борисов с посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия Ричард Морнингстар през октомври 2010 година. Интересно е, че откакто беше споделена за първи път във Вашингтон (не в София и не в Брюксел) тази инициатива така и не придоби по-завършен и формален вид от неофициални консултации със страните-участнички в проекта. Унгарската подкрепа е първата, обявена официално досега. В интервю за euinside миналия месец заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева обясни, че на този етап това е чисто политическа позиция и не е обсъждано на конкретно икономическо ниво.
Създаването на „наистина обща” енергийна политика е един от приоритетите, записан в програмата на унгарското председателство. Неслучайно през февруари Будапеща организира първия Европейски съвет, посветен изцяло на енергийната тема. Г-жа Ланг не обясни дали въпросът за „Набуко” ще бъде поставен фициално за обсъждане по време на срещата на лидерите на ЕС. „За нас тази среща на върха е твърде важна, тъй като искаме да положим усилия за засилването на енергийната сигурност, намирането на нови ресурси и диверсификация на енергийните доставки”, подчерта г-жа Ланг.
По отношение на Шенген, българските журналисти не успяха да изкопчат 
от нито един от тримата дипломати прогноза дали и кога България ще бъде приета в зоната за свободно придвижване. Търпеливо и неколкократно дипломатите обясниха, че това ще стане когато бъдат изпълнени техническите критерии и изразиха надежда това да е скоро. На едно от поредните питания, г-н Луис Кановас дел Кастильо Муноз отговори доста рязко, че никой не може да предполага кога България ще се присъедини към Шенгенското пространство и това не е и работа на дипломатите.
Белгийският посланик г-н Михелсен обясни, че има три аспекта, които трябва да се отчитат по отношение на Шенген. Първо, резултатите от последната експертна мисия в България все още не са обсъждани на европейско ниво - това ще стане през януари и трябва да се изчака резултатът от обсъждането. На второ място идва мнението на Европейския парламент, а на трето - политическите решения на отделните страни-членки. „Ние не можем да надникнем в главите на депутатите в ЕП, нито на управляващите в 27-те страни-членки и да предположим какво ще бъде тяхното решение”, коментира г-н Михелсен.
За огромна наша изненада (а може би и на г-жа Ланг), темата за новия унгарски медиен закон не предизвика бурен интерес у българските журналисти. Законът, който влезе в сила едновременно с поемането на председателството на Съвета на ЕС от Унгария, предизвика остри международни реакции и обвинения на новото десноцентристко правителство на Виктор Орбан в опит да сложи хомот на медиите.
Интересен елемент от биографията на унгарския посланик у нас е, че г-жа Юдит Ланг е била колега-журналист: работила е като кореспондент на Унгарската телеграфна агенция в Прага от 1986-1990 г. Тя е посланик в България вече две години. Затова я попитахме дали е възможно да се направи паралел между случващото се в областта на медиите в Унгария и в България, още повече, че у нас също се прави опит за ремонт на медийния закон. Нейно превъзходителство отговори, че не може да сравни двата закона, защото конкретните условия в дадена страна са различни.
По отношение на унгарския медиен закон тя се ограничи с коментара, че в момента той се разглежда от експертите на Европейската комисия и Унгария ще съдейства напълно. По думите й, при създаването му, законът е бил базиран на законодателството в други европейски държави като Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Швеция и Словения.
Новият закон е бил необходим, защото предишният е бил създаден в началото на прехода при смяната на системата и то след доста бурни спорове. В него напълно са отсъствали например интернет-медиите, което е наложило сега да бъде приета такава регулация, както и да се хармонизира унгарското законодателство с европейската аудиовизуална директива. Юдит Ланг описа закона като комплексен и всеобхватен, защото третира както всички видове медии, така и за първи път въпроси като човешките права, човешкото достойнство и защитата на децата.