Полша заложи на сигурно като избра Доналд Туск за втори мандат
Аделина Марини, October 10, 2011
Полша беше изправена пред голямо изпитание в неделя, точно по средата на 6-месечното й ротационно председателство на Европейския съюз. На 9 октомври в страната се проведоха общи избори, по време на които поляците трябваше да избират между сигурното, осигурено от досегашния министър-председател Доналд Туск и неговата партия "Гражданска платформа", и Ярослав Качински - добре познат бивш премиер от дясната партия "Ред и справедливост", който е известен със своя националистичен уклон и изолационистки подход. При преброени почти всички бюлетини, партията на Туск води пред "Ред и справедливост" с 38% от гласовете срещу 30%.
Колко е сигурно сигурното?
Откакто на власт е Доналд Туск, чиято партия е определяна като либерална и десноцентристка, Полша успя да си извоюва място сред големите в Европейския съюз. Това е единствената страна в съюза, която по време на рецесията от 2008-а година насам успя да се задържи на повърхността и да генерира икономически растеж, макар и не с тези темпове, с каквито го правеше преди кризата. Страната поведе курс към засилване на влиянието си в Брюксел и към прагматизъм в отношенията с отколешния враг - Русия. Нещо повече, с провелата се наскоро среща на върха с Източното партньорство Полша даде заявка и за своята силна роля във външната политика - не просто полската, а европейската. Нещо, което й се признава на най-високо европейско ниво - като започнем от канцлера Ангела Меркел и президента Никола 
Саркози и стигнем до лидерите на ЕС - Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой.
Според полския журналист Марек Магиеровски, обаче тази сигурност е измамна, защото през последните седем години полският икономически растеж се дължи изцяло на европейските фондове. Полша е шампион по усвояване на еврофондовете и неведнъж е предлагала на една от най-изоставащите страни в съюза по усвояване, България, помощ и експертиза. Според г-н Магиеровски, потокът от средства от еврофондовете ще намалява в бъдеще, тъй като нови страни се нареждат на опашката за помощ от ЕС като Хърватия, която ще се присъедини в средата на 2013-а, следвана от Сърбия. Журналистът цитира данни на Световната банка, според които средният икономически растеж на Полша за последното десетилетие е бил 3.9% на годишна база, което колкото и да е впечатляващо крие други проблеми.
Марек Магиеровски посочва, че макар да има всички налични данни, Полша не е шампион по износ и дори изостава от чехите, унгарците, словаците и словенците. "Така както стоят нещата, нашата страна вероятно е единствената в света, която прекара две десетилетия в отстраняване на бариерите пред предприемачеството, без да се радва на кой знае колко положителни последици", пише журналистът.
Най-голямото предизвикателство за Полша е демографският срив, смята още той, защото само за първите шест месеца на тази година (2011) е отбелязан отрицателен растеж за първи път от шест години насам. По прогнози на ООН, през 2035-та година полското население ще се свие до 34 милиона от малко над 38 милиона по данни от 2011-а година. "Но въпросът, който тази прогноза повдига не се свежда само до проблема с това кой ще ни плаща пенсиите", пише журналистът и продължава: "Ние сме архитектите на егоистично общество от необразовани и несъзидателни хора, с много малко лично мнение, които нямат желание да се възпроизвеждат, но изискват гаранции за бъдещето си от държавата, в която нямат никакво желание да участват, тъй като са твърде заети с нордическото ходене, фитнеса и други подобни дейности", завършва мрачната си картина Марек Магиеровски.
Алтернативата на Доналд Туск е добре познатият Ярослав Качински, който беше министър-председател преди Туск и управляваше заедно със своя брат-близнак Лех Качински, който тогава беше президент. Лех Качински загина през 2010-та година в самолетна катастрофа на път за решаваща среща в Русия, която се очакваше като знак на затопляне на отношенията с големия и враждебен североизточен съсед. Братята Качински поддържаха позиция на съпротива срещу всякаква по-задълбочена интеграция в Европейския съюз и срещу опитите на съюза да създаде някакви партньорски отношения с Русия.
Резултатите от изборите предизвикаха множество въздишки на облекчение, дори и сред новото световно плашило - финансовите пазари, заради избора на поляците да заложат на сигурно. Вероятно защото в тези бурни времена сигурното е за предпочитане пред идеалистичните виждания, 
които впрочем глождят всяко цивилизовано общество. Доколко обаче тази сигурност ще продължи е въпрос, на който не само поляците търсят отговор. Кризата в еврозоната прераства от дългова в банкова, което вече захапа относителната стабилност на Великобритания.
Очакванията са, че и полската икономика ще усети скоро ударната вълна, така че новият стар полски премиер Доналд Туск може и да се почерпи тази вечер за победата, но нека не си гаси телевизора. Особено след като президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обяви този следобед, че пренасрочва октомврийския съвет за 23-ти октомври и го съчетава със среща на върха на еврозоната. Промяната на датата от 17 и 18 октомври на 23-и е сигурен признак, че проблемите тепърва започват.