euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Атомните централи се броят на есен

Десислава Димитрова, August 9, 2010

При отчета за свършеното през изминалата една година, енергийният министър Трайчо Трайков миналата седмица “без да иска” изпусна АЕЦ "Белене" от дневния ред на министерството. По-късно той обясни, че ще глоби с 20 лв. сътрудниците си, заради които е станал пропускът. После в едно изречение заключи, че “след една година "Белене" или ще се е развил, или ще е затворен като тема”.

След срещата си със сръбския президент Борис Тадич няколко дни по-късно (6 юли в Евксиноград) премиерът Бойко Борисов, без да коментира бъдещето на проекта, заяви, че Сърбия е готова да участва в строежа на "Белене", но ще трябва да почака да я поканим, защото, първо трябва да сметнем колко ще ни струва цялото начинание и кой ще заеме мястото на оттеглилата се миналото лято RWE. А цената на "Белене", както е известно, е също толкова неясна, колкото и самото бъдеще на проекта. Проектът не може да се похвали с особен късмет, защото се бави вече две десетилетия. Планираният му капацитет е около 2,000 мегавата, а стойността на инвестицията междувременно се увеличи от 4 на 6-7 млрд. евро, на колкото се оценява в момента.

По думите на Трайков, сръбската страна е проявила интерес към около 1% от бъдещата централа. Според сръбския му колега, Петар Шкундрич, обаче, страната вече е получила предложение за 5% дял в "Белене", който ще струва на Сърбия между 300 и 350 млн. евро. Самият Шкундрич подкрепя проекта, защото по думите му той ще подобри енергийния баланс на Сърбия (в която момента съществува мораториум за строеж на атомни централи) като й осигури евтина и чиста енергия.

Готови сме да обучим специалисти, които в бъдеще да реализират подобни проекти и в Сърбия,” казва Шкундрич пред вестник Novosti. “Токът от АЕЦ е най-чист и най-евтин и с това бихме увеличили енергийния си баланс. С допълнителни количества енергия от "Белене" и изграждането на няколко ТЕЦ-а, Сърбия несъмнено ще стане водеща сила в производството и продажбите на електроенергия в югоизточна Европа".

Позовавайки се на анононимен източник от правителството, Novosti пише, че в края на септември или началото на октомври сръбското правителство ще вземе решение за участието на страната в строежа на АЕЦ "Белене". Според източника на вестника, към момента надделяват гласовете “за” участието в проекта, но трябва да се изчака и официалното предложение от страна на България за това с какъв дял да участва Сърбия и колко би струвало подобно участие.

През пролетта, по време на посещението си в Шанхай, Шкундрич предложи на Китай партньорство при изграждането на Белене, припомня Novosti, като добавя, че официален отговор от там по този въпрос все още няма. От Министерството на енергетиката са обяснили за вестника, че е имало първоначални консултации с китайски компании, но преди да започнат преговори с тях, трябва да има решение на правителството.

Логичният въпрос е как правителството ще вземе решение за подкрепа на енергиен проект с участието на Китай, след като всички важни енергийни проекти в Сърбия бяха официално подчинени на Русия по времето на предшественика на Шкундрич, а сега министър на вероизповеданията в сръбското правителство, Радомир Наумов.

Колегите от Novosti също припомнят този факт, но не във връзка със строежа на "Белене", а по повод думите на Борисов, че газопроводът "Южен поток" вместо при Заечар, ще влиза в Сърбия при Димитровград. Вестникът посочва, че на картата на проекта на сайта на "Газпром" все още като начална точка на сръбския участък стои Заечар и че в крайна сметка решението за трасето на проекта ще се вземе от "Газпром" и италианската компания "Ени", които са основни партньори по "Южен поток".