English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено

публикувано на , , Загреб
Последна промяна на:

От 5 ноември шефът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой започва обиколка из страните-членки за последно консултиране с националните позиции преди ключовата и извънредна среща на върха на ЕС на 22 и 23 ноември, посветена изцяло на преговорите по Бюджет 2014-2020 на съюза, в момента изцяло блокирани и без изгледи за сближаване на позициите между отделните групи страни. Темата за многогодишната финансова рамка за следващия 7-годишен период ще бъде обсъдена и на съвета, който започва в четвъртък, но предвид темите, свързани с кризата в еврозоната, тя едва ли ще бъде основна. Независимо от това обаче кипърското председателство се очаква да представи ревизирана "преговорна кутия", както е известен пакетът от позиции по отделните компоненти на преговорите.

И вълкът сит, и агнето цяло

Отделно от общите обсъждания се провеждат интензивни преговори и по групи. Двете основни групи страни в преговорите са "Приятели на кохезията" и "Приятели на по-доброто харчене". Обединение обаче се забелязва по много точки от преговорите в рамките на Вишеградската четворка, която все по-често излиза с общи декларации. Към уравнението трябва да прибавим и Европейския парламент, който Лисабонският договор натовари с по-отговорна роля в обсъждането на европейския бюджет. Парламентът е и един от най-силните гласове в преговорите. Наред с дискусиите в рамките на Съвета на ЕС, вече започна и обсъждането на доклада на двамата докладчици на Страсбург по рамката - българският евродепутат от левицата Ивайло Калфин и германският Раймар Бьоге от групата на Европейската народна партия.

Техният доклад вече беше приет от Комисията по бюджети, но предстои още обсъждането му и в пленарна зала, което ще стане в края на месеца. В общи линии от текста на документа става ясно, че Европарламентът иска да постигне невъзможното - и вълкът да бъде сит, и агнето цяло в преговорите. От една страна се посочва, че наистина преговорите протичат в много труден икономически контекст и затова се отчита необходимостта от овладяване на разходите, но същевременно бюджетът на ЕС представлява само около 2% от общите държавни разходи в съюза, което го прави 45 пъти по-малък от общата сума на разходите в страните-членки, е записано в текста. Парламентът повтаря своето настояване, че бюджетът на ЕС е за инвестиции и че 94% от общите приходи се инвестират в самите страни-членки.

Докладът не приема предложението на ЕК за замразяване на таваните на равнището от 2013 г., тъй като това няма да бъде достатъчно за финансирането на политическите приоритети, основно свързани със стратегията "Европа 2020". Ако не бъде осигурено адекватно увеличение над предложението на ЕК, тогава някои приоритети и политики ще трябва да отпаднат, което обаче няма да доведе до желания резултат, както обясни в интервю за този сайт единия от докладчиците, г-н Ивайло Калфин. Парламентът е скептичен и по отношение на предложението за въвеждане на предварителна условност, чиято цел е да се гарантира ефективното усвояване на еврофондовете, особено от Кохезионния фонд, структурните фондове и фондовете за развитие на селските райони и рибарството. Според ЕП няма пряко отношение между изпълнението на регионалната политика и макроикономическите резултати, каквото е предложението на ЕК - страните, чиито макроикономически резултати не са добри, да не получават европейски пари. ЕП за пореден път подчертава, че това ще бъде наказание за регионите.

Кохезионната политика

Това е най-спорната част в преговорите по МФР 2014-2020, тъй като обхваща и сериозна сума от предложението на ЕК, а покрива и няколко европейски фонда: Фондът за европейско регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Фондът за европейско земеделие и развитие на селските райони, Фондът за рибарството. Към пакета за кохезионната политика са и още няколко програми, по които текат спорове, сред които е Европейският глобализационен фонд, Програмата за териториално сътрудничество и др. Преговорите по "кутията" на председателството се водят на принципа "нищо не е договорено, докато всичко не е договорено". Основният проблем, който блокира преговорите е сумата.

Независимо от това обаче, преговори вървят по отделните елементи. В навечерието на Европейския съвет на 18 и 19 октомври беше обсъден третият пакет елементи на кохезионната политика в Съвета по общи въпроси. Този пакет покрива 7 тематични блока: информация и комуникация, и техническа помощ; европейско териториално сътрудничество; териториално развитие; финансови въпроси, които не са част от преговорите по МФР; препоръките по страни; управление и контрол. По всички тях изказвания в публичната част на дебатите имаше от 9 страни - трите балтийски страни, Италия, Унгария, Полша, Словения, Малта, Великобритания. Повечето повдигнаха различни теми.

Балтийските страни например - Латвия, Литва и Естония - се изказаха по точката за информация, комуникация и техническа помощ, чиято цел е да рекламира кохезионната политика и да информира бенефициенти за възможностите за финансиране, както и да предоставя помощ за подготовка на проекти и това да става за петте фонда, като обаче се сложат ограничения. Представителят на Литва изрази притеснение от поставянето на 7% граница за техническа помощ по фондовете за кохезия, тъй като това е по-малко от 10-те процента предвидени за другите фондове. Според него е нужно еднакво третиране на фондовете. Той подчерта, че не става дума за получаването на допълнително финансиране, а за избягване на излишна административна тежест.

Той беше подкрепен от колегите си от Естония и Латвия със същия аргумент, че е важно да се избегне излишна бюрокрация и административни пречки. Естонският представител беше дори емоционален в изказването си като отправи молба председателството и ЕК да осъзнаят, че разграничение между фондовете не е необходимо. "Няма да спестим пари по този начин, само ще създадем нови излишни правила и ограничения. Много ви моля, проявете известна гъвкавост", завърши естонският постоянен представител в ЕС Мати Маасикас.

На тази молба еврокомисарят на регионалното развитие Йоханес Хан откликна като заяви, че разбира желанието за общо процентно ниво за техническа помощ, вместо да се поставят множество изключения. Той обаче подчерта, че има значение дали се предоставя техническа помощ по кохезионния или по социалния фонд. "Ние нямаме интерес да се използват твърде много средства за техническа помощ, а това ще означава повече пари за администрация, което не е в интерес на европейските граждани и данъкоплатци".

Полша говори от името на страните от Вишеградската четворка, която включва още Чехия, Словакия и Унгария. Четирите страни и Словения са провели среща в полския град Катовице преди заседанието на Съвета по общи въпроси, за да координират позициите си. Полският държавен секретар в Министерството на външните работи Пьотр Сарафин обяви подкрепата на петте страни за всички механизми, насочени към подобряване на политиката на сближаване (кохезионната) и повишаване на ефикасността, като се отбелязва значението на териториалния подход (да се концентрират средства в по-слабо развитите райони). Г-н Сарафин каза още, че дискусията по бюджета за следващия период трябва да продължи в контекста на по-доброто харчене. Това е любопитно изявление като се има предвид, че страните от Вишеградската група и Словения участват в другата група - "Приятели на кохезията", въпреки че последната група заявява многократно, че е приятел и на доброто харчене.

Италия изрази резерви по друг блок от пакета - финансовите въпроси. Става дума за възможността да се прехвърлят ресурси от една категория региони в друга и за условието за допълняемост, което означава, че подкрепата от ЕС не може да замества националните разходи. По този въпрос италианският министър по европейските въпроси Енцо Миланези заяви, че се чувства самотен на тези преговори. Страната му не е в нито една от групите, образували се в хода на преговорите досега. Понякога е приятелка на кохезията, но същевременно другарува и с привържениците на по-доброто харчене, които, както става ясно, доста често включват и феновете на кохезията. Най-близка Италия е с Европейската комисия, както обясни г-н Миланези. Той заяви, че се предлага твърде голяма гъвкавост - вместо 5%, 10 на сто от средствата да може да се прехвърлят от една категория в друга.

Италия изразява резерви и по отношение на допълняемостта, тъй като смята, че председателството отстъпва от вече договорени позиции. По думите на министъра има региони, които трябва да получат повече финансови средства, отколкото в миналото. Такива са например преходните региони - тези, които са излезнали от равнището на бедността, но все още не са толкова развити, че да останат без подпомагане. По този въпрос комисар Хан отговори, че допълняемостта не бива да се възприема като бреме, а като стимул за допълнителни инвестиции от държавите-членки.

Малта пък изрази възражения по отношение на баланса препоръки по страни и националните програми за реформи. Споровете са за това дали националните програми за реформи, които се изготвят от страните-членки, или препоръките по страни, изготвяни от ЕК, да имат превес в гарантирането на връзката между стратегията на ЕС за растеж и заетост и кохезионната политика са на пръв поглед дребни, но има страни, които държат на тях. Малта е на мнение, че превес трябва да имат националните програми, защото те са по-целенасочени и отчитат по-конкретно положението в страната-членка. По този въпрос Унгария заяви, че приема компромисното предложение на председателството за баланс между двата типа програми, но изрази опасения, че предвид публикуването на тези програми всяка година това може да се отрази и в промени в програмите за сближаване, което би било в противоречие с многогодишността на бюджета.

Комисар Хан увери няколко пъти, че Комисията няма никакво намерение да променя ежегодно нещата, но се застрахова, че все пак 7 години е голям период от време, което трябва да даде възможност за дребни промени.

Както обикновено, изказването на Великобритания беше интересно и различно. Представителят на страната Дейвид Лидингтън, държавен министър в Министерството на външните работи, заяви, че за страната основен приоритет си остава размерът на бюджета и именно това ще води всички останали позиции на Великобритания. Той изрази разочарование, че няма по-амбициозен подход по отношение на общите индикатори за фонда за развитие. Това е седмия блок в пакета обсъждан на 16 октомври в Съвета по общи въпроси и се отнася до предоставянето на инструменти за оценка на ефекта от европейската подкрепа. Според Лидингтън за социалния и земеделския фонд има точни индикатори за ефективност, докато за Европейския фонд за развитие няма. Той заяви, че ЕК притежава нужните умения и фантазия да предложи подходящи индикатори и за териториалното сътрудничество.

България

Тя не беше сред страните, които се изказаха. На този съвет тя беше представена от външния министър Николай Младенов. Според източник на euinside, запознат с преговорите, България е предложила нова позиция във връзка с тавана върху разходите по кохезионната политика от 2.5%. Това е нововъведение в преговорите по многогодишната рамка, чиято цел е да спести пари на базата на наличните данни за усвояемостта на средствата през този рамков период (2007-2013 г.). Формулата за изчисление на тавана предвижда от общата сума, която страната ще получи за периода 2014-2020 г. да се извадят 2.5% от брутния вътрешен продукт на страната за периода 2008-2010 г. на глава от населението и на база покупателна способност, който за този период за България е 44%. По принцип страните, които имат по-малък брутен национален доход от 75% от средното за ЕС, са допустими да получават подкрепа по кохезионната политика и това са повечето нови страни-членки на ЕС и отделни региони в старите.

Наскоро в интервю за euinside министърът по усвояване на еврофондовете Томислав Дончев заяви, че България се застъпва за диференциран подход, но не посочи повече подробности. Според източника ни обаче страната ни е подала доста конкретно предложение - за страните с БВП на база покупателна способност под 50% да отпадне таванът от 2.5%. На този етап не разполагаме с официално потвърждение, извън напомнянето, че България поддържа диференцирания подход. На конференция днес в София, организирана от Европейския институт, министърът на външните работи повтори това като напомни, че този диференциран подход трябва да е в зависимост от икономическото развитие на отделните страни. Той подчерта обаче, че това разграничаване трябва да стане на база точен и ясен анализ как това да бъде направено.

От своя страна министър Дончев изрази убеденост, че България ще успее да усвои една трета от средствата, предвидени за страната в сегашната финансова рамка. Тази позиция повдига два въпроса. Първият е допуска ли правителството, че в следващите 7 години, тоест до 2020 г. страната няма да премине нивото от 50% БВП на база покупателна способност при положение, че то в момента е 55% от средното за ЕС или около 45 на сто? Смята ли България, че може да осигури по-висока усвояемост при очакван "най-слаб резултат", по думите на министър Дончев, от една трета, за да настоява толкова силно за премахване на тавана, който не би достигнала със сегашната степен на усвояване?

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.