English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

НАТО търси пътя си в 21 век

публикувано на , , София

За първи път от 1999 година насам НАТО преразглежда стратегическата си концепция. И за първи път България има възможността да участва в предефинирането на целите, стратегиите и функциите на организацията.

Ключова реч произнесе американският държавен секретар Хилъри Клинтън на 22 февруари пред участниците в семинар, посветен на новата стратегическа концепция на НАТО, организиран от Атлантическия съвет. Тя очерта подробно новите, нетрадиционни заплахи и предизвикателства, на които трябва да отговори трансатлантическата организация: тероризмът, киберпрестъпленията, пиратството, несигурността на енергийните доставки. Това са заплахи, които не признават границите и произходът им не винаги е ясен, подчерта Клинтън. Особено важен елемент от новата стратегическа концепция за НАТО е системата за противоракетна отбрана:

ПРО може да нпарави континента по-сигурен и тази сигурност да стигне до Русия, ако тя иска да си сътрудничим. Това е изключителна възможност да работим заедно за взаимната си сигурност в 21 век ... Трябва да направим Русия партньор в усилията ни да предотвратим ядреното въоръжаване и в противоракетната отбрана. Ние каним Русия да се присъедини към НАТО в разработването на система за противоракетна отбрана, която може да защити всички европейски граждани, както и Русия. Ако Москва среща заплахи за сигурността си, НАТО не е сред тях. Ние искаме сътрудничеството НАТО-Русия да даде конкретни резултати и да сближи двете страни.”

Хилъри Клинтън даде пример за новите предизвикателства пред Алианса с енергийната сигурност:

"Енергийната сигурност е особено неотложен приоритет. Държавите, уязвими от спиране на енергийните доставки, са изложени не само на икономически трудности, а и на стратегически риск. Затова приветствам наскоро основания Евро-американски енергиен съвет. Ние сме решени да подкрепяме Европа в усилията да разнообрази енергийните доставки".

Именно този акцент от речта на госпожа Клинтън повтори американският посланик в София Джеймс Уорлик по време на форум за енергийната сигурност в Черноморския регион, организиран от Атлантическия съвет в София на 2-ри март. Може би, защото България е именно една от страните, за които говори американският първи дипломат - енергийно зависими от един източник и в този смисъл изложени (заедно с партньорите си) на стратегически риск.

Хилъри Клинтън даде да се разбере, обаче, че новите предизвикателства не променят основополагащите принципи на Алианса:

"Искам да потвърдя твърдия ангажимен на САЩ към член 5-и от Договора за НАТО. Нито един наш съюзник - или противник - не бива да поставя под въпрос нашата решимост в това отношение. Също така потвърждавам и ангажимента ни към член 4-и, в който съюзниците се задължават да се консултират по политически въпроси и въпроси на сигурността".

НАТО има нужда от реформа, защото не може да се осъществи нова концепция със старите структури, смята г-жа Клинтън. И обръща внимание, че този въпрос, макар и на вниманието на военните министри, не е във фокуса на външните, а би трябвало.

В този смисъл, българският първи дипломат има уникалния шанс, че (макар и само за няколко месеца) беше и министър на отбраната. Може би затова беше сред поканените в дискусията за бъдещето на НАТО в рамките на престижния Брюкселски Форум, организиран от German Marshal Fund на 26 и 27 март. Виждането си за бъдещето на пакта споделиха и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и бившият американски държавен секретар Мадлин Олбрайт, която ръководи експертния екип за новата Стратегическа концепция на пакта.

Тезите, развити от българския първи дипломат не се различават много от вижданията на госпожа Клинтън. Той постави акцент върху системата за противоракетна отбрана, която да покрива всички европейски държави, да възвърне доверието на гражданите към НАТО и да ги убеди, че организацията не се занимава само с операции на другия край на света, а реално се грижи за сигурността им. Министър Младенов също смята че разговорите по новата Стратегическа концепция на НАТО не трябва да се съсредоточават само върху Член 5-и от Договора за НАТО, но и върху Член 4-и, който се занимава с политическите консултации между страните по превенция на заплахите. Обсъждайки как Алиансът да се справи с предизвикателствата при свитите средства за отбрана, Николай Младенов каза, че „балансът между начина, по който харчим парите си и връщането на общественото доверие в член 5-ти е начинът да решим проблемите си”.

Генералният секретар на организацията Андерс Фог Расмусен заяви, че системата за противоракетна отбрана трябва да бъде изградена, защото Иран вече разполага с ракети, които могат да достигнат до държави членки на НАТО като Гърция, Турция, Румъния и България. Според Расмусен новата система за противоракетна отбрана да включва и Русия:

Имаме нужда от система за ПРО, която включва не само страните от НАТО, но и Русия. Един покрив на сигурността, който ще построим, ще подкрепяме и ще използваме заедно. Един покрив на сигурността, който да пази всички. На следващата среща на върха на НАТО през ноември трябва да имаме решение, че изграждането на система за ПРО за защита на населението на нашата територия е цел на Алианса и че ще използвавме всяка възможност за сътрудничество с Русия. Но също така, Русия трябва да вземе решение, че приема системата за ПРО като възможност за защита, а не като заплаха.”

Дискусията за бъдещето на Алианса, макар и в по-камерен вариант, се пренесе в София, с участието на двама от членовете на експертния екип на Мадлин Олбрайт по новата стратегическа концепция на НАТО - професор Адам Ротфелд, бивш външен министър на Полша и изследовател в сферата на международната сигурност, и посланик Янис-Алексис Зепос, генерален секретар на МВнР на Гърция и бивш постоянен представител на Гърция в НАТО.

В резултат от дискусията с политици, неправителствени организации и медии, България ще предостави неофициален документ по приоритетните въпроси, който ще представлява българския принос към новата стратегическа концепция. Приоритетни, според България въпроси са намирането на стратегически баланс между операциите по чл. 5 от Вашингтонския договор и тези извън него; активна политическа роля на НАТО по въпросите на енергийната сигурност; продължаване на курса на отворени врати на Алианса; възприемане на региона на Черно море като неделим компонент от евроатлантическата общност; продължаване на ангажиментите на НАТО на Балканите.

На въпрос на euinside Балканите не трябва ли да са приоритетна зона за действие на ЕС, говорителят на МВнР Весела Чернева отговори, че ролята на двете организации се допълва. НАТО има несвършена работа в Западните Балкани, каза госпожа Чернева. И това се отнася както до разширяването на пакта, така и до адекватното му присъствие в региона. НАТО е гарант на сигурността - присъствието му на Балканите и включването на голям брой страни като членки е едната страна на евроинтеграционния процес, другата страна е членството в Европейския съюз, смята говорителят на Външното министерство.

Дискусията за бъдещето на НАТО в 21 век, след Студената война и пред лицето на новите глобални предизвикателства, ще продължи. Единственото сигурно до тук е, че все по-малко става въпрос за оръжия и все повече за ценности. Защото в един свят на несигурност и амбивалентност, ценностите ще са тези, от които ще зависи натискането (или не) на спусъка.

коментари
мишо
1 април 2010 11:15
Докато Западна Европа и САЩ не се разберат с Русия нещата няма да вървят в правилната посока. Постоянното залитане от едната в другата посока и меренето на мускули между тъй наречените велики сили, води до изтощаването на европейската цивилизация, която за съжаление се е вгледала прекалено много в себе си и изпуска важни неща, които ще доведат до преместване на акцента в друга посока.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.