Николай Младенов пред euinside: Не може да се прехвърля на Брюксел отговорността, когато тя е на страните-членки
Аделина Марини, Ралица Ковачева, September 10, 2010
Вместваме се точно за 20 минути в натоварения график на външния министър Николай Младенов. Той излиза от среща, която е продължила повече от очакваното и вече бърза за следващия си ангажимент. Затова се възползва от разговора си с euinside, за да изпие едно късно кафе и да запали цигара. Видимо удоволствие му доставя да говори за неща, различни от рутинните му ежедневни задължения и злободневните български теми. Възползваме се от това, за да разберем какво мисли първият български дипломат по горещите европейски теми и какви са българските приоритети в европейския дневен ред:
euinside: Да започнем с изявлението на председателя на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу „За състоянието на Съюза”. Вие как го чухте, какво каза той, защото нямаше много политически интерпретации?
Николай Младенов: Това е нова процедура, която той се опитва сега да наложи с това изявление „За състоянието на Съюза”, давайки по-сериозна оценка на ситуацията в Европейския съюз. Аз мисля, че ЕС в момента е към края на детството на Лисабонския договор, който дойде доста бързо. Това някак си беше предизвикано от ситуацията, в която бяхме поставени преди 1 година, година и половина - изглеждаше, че Лисабонският договор ще бъде по-трудно приложим и по-дълго време ще отнеме неговото адаптиране към всички проблеми. Но това, което се случи с Гърция и нуждата от бърза реакция на Европа по отношение на ситуацията в Гърция, нуждата от по-активна позиция за регулирането на световните финансовите пазари заради икономическата криза, показаха, че ние наистина нямаме това време да се занимаваме с вътрешните си проблеми, а трябва по-бързо да се съсредоточим върху реалните политически въпроси, които седят пред нас.
Мисля, че бързо се изживява това детство на Договора от Лисабон. Оттук нататък обаче ще дойдат други проблеми или по-скоро предизвикателства. Защото има нови клаузи, които се въвеждат с договора, нови теми, които досега не са разработвани в процеса на европейската интеграция. Една такава тема е, например, как координираме действията си по отношение на гражданската защита и тя ще бъде актуална през следващите месеци. Втори въпрос ще бъде по какъв начин се прилагат в действие клаузите с т. нар. постоянно структурирано сътрудничество мужду страните-членки, което дава възможност реално ЕС да навлезе в една изцяло нова територия за него, каквато е интегрирането на отбранителния пазар, пазара на отбранителни продукти.
euinside: България има ли интерес в тази посока, коментира ли се подобно нещо?
Николай Младенов: Аз лично тази тема съм я коментирал много докато бях в Европейския парламент, защото имам специален интерес към нея. Мисля, че и страната ни има сериозен интерес към това, защото бюджетите за отбрана на всички страни в ЕС се свиват в момента и ние трябва да търсим възможност да имаме повече способности, които да са споделени с други страни, за да може фактически държавите да продължат да изпълняват функциите си по отношение на своята отбрана. Така че постоянното структурирано сътрудничество е друга тема, която тепърва предстои да се разработи и това ще бъде голямо предизвикателство.
Трета тема е сега, след като вече сме почти структурирали Европейската дипломатическа служба с Катрин Аштън като Върховен представител, как тя наистина ще започне да действа като служба, която представлява интересите на всички страни, без да измества държавите-членки. И тук връзката между държавите-членки и Европейската дипломатическа служба ще бъде много важна, защото рискът е голям да се направи такава служба, която да потъне в дебрите на Брюксел и да остане изолирана от интересите и вижданията на страните-членки. Балансът ще бъде много труден. Така че, това също е много голямо предизвикателство - Европа никога до този момент не се е опитвала да работи толкова единно и толкова координирано по отношение на външните си отношения. Изключително голямо предизвикателство е и дискусията за координиране на икономическите политики в ЕС.
euinside: Има ли съпротива на страните-членки в това отношение? И Барозу няколко пъти вметна в изявлението си, че те трябва да мислят по- „европейски”?
Николай Младенов: Има. Има различни мнения, има страни, които не смятат, че бюджетите трябва да бъдат съгласувани, преди да бъдат приети от държавите-членки; които смятат, че само монетарната интеграция е достатъчна, например в зоната на еврото. Но, като че ли, повече са вече страните, които разбират, че ако интегрираш валутите на страните-членки, не можеш да не интегрираш техните икономически политики. Защото твоята фискална политика е свързана с твоята икономическа политика, която е свързана с твоята монетарна политика и т.н. Не можеш да сложиш една черта и да кажеш „оттук нататък - не”. Затова цялата дискусия за по-интегрирания ни подход към икономическото планиране в рамките на целия ЕС ще бъде все по-актуална оттук нататък.
euinside: Вие казахте за детския период на Лисабонския договор, но 
докато самият той се правеше и изживяваше това детство, пред Съюза се появиха много предизвикателства. Това се чу и в речта на Барозу, както и в реакциите на евродепутатите - да се наблегне повече на общностния подход, а не на междуправителствения, включително се отправиха и критики за парижко-берлинско съглашение. Вие усещате ли като сериозно предизвикателство, че всъщност общностният подход се губи и се започват друстранни договорености в рамките на Съюза?
Николай Младенов: Не, моят страх е друг. Моят страх е, че ако търсим отговор на въпроса или само в междуправителствения, или само в общностния подход, ще сбъркаме. Европа в своята конструкция предполага да са налични и двата подхода. И всеки опит да се отиде или в едната, или в другата посока, ще означава нарушение на този баланс, защото все още има отговорности, от които държавите-членки няма как да се откажат и да ги прехвърлят, грубо казано, на Брюксел. Има отговорности, които отдавна вече са пръхвърлени на Брюксел - общата ни търговска политика и т.н, които няма как да се изземат обратно от държавите-членки. Но ще трябва да продължи да съществува този баланс и както сега се случва практически със свободното движение първо, после с единния пазар, после с единната валута, с шенгенското пространство –всичко води логично до дебата ще има ли координирани национални икономически политики или не.
Но дали това ще означава уеднаквяване на данъчните ставки в ЕС - много сме далеч от тази дискусия. Много сме далеч от тази перспектива в момента, защото реално имаш изключително големи различия и в стандарта на живот между някои страни-членки, и в степента им на икономическа интеграция. Дебатът повече общностен подход или повече междудържавен винаги е бил в Европейския парламент и е много концептуален, но не може да прехвърляме на Комисията, на Брюксел отговорността там, където тя е на страните-членки. Много от критиките на Парламента, например, срещу Барозу в последните години са били, че Комисията не е видима, тя няма водеща роля, няма тази видимост, която един Жак Делор, например, й беше създал.
Но ако погледнете реалните икономически проблеми, с които сега се сблъскваме, те могат ли да бъдат решени само от Комисията или не - те могат да бъдат решени от страните-членки. Финансовият пакет в подкрепа на Гърция се съзаде от страните–членки в еврозоната. Комисията може да помогне за това, може в определени сектори да има водещата роля, но не може да го изземе. Така че това напрежение винаги ще продължи да съществува, по някакъв начин то е уникално за Европа и може би е доста здравословно.
euinside: Има ли инициативи, които България е повдигала на европейско ниво или в които е участвала? Последното, за което се сещам е писмото на 9-те източноевропейски страни за приспадане на разходите за пенсионната реформа от бюджетния дефицит.
Николай Младенов: Има различни инициативи, например по отношение на визовата либерализация за Западните Балкани. Не си водя списък в коя инициатива участваме и в коя не, но, ако трябва да погледнем политически и по-глобално на ситуацията, не мога да кажа, че има някаква голяма европейска политика, с която пряко да се свърза името на България. Както например е в момента дневният ред от Стокхолм, който фактически пренасписва цялата дискусия за вътрешния ред и сигурността и се свързва с Швеция. Такъв тип голяма европейска инициатива, която да се свързва с България няма.
euinside: Питам Ви по-скоро в контекста на това, че участието ни в такива инициативи би показало по-ясно към коя политика проявяваме интерес.
Николай Младенов: На това ниво, за което Вие говорите, това участие го има. Ако трябва да се открои някоя политика, към която в момента проявяваме по-голяма чувствителност и по-голям интерес, това е дневният ред от Стокхолм, сигурността - поради нашите собствени проблеми, които имаме да решаваме с вътрешния ред и сигурността в България, така че това е една политика, към която имаме пряк интерес и следим по-внимателно. Второто е цялата дискусия с разширяването на ЕС към Западните Балкани, защото тя за нас има не само външнополитическо измерение, тя за нас има и жизненоважно отношение към региона, в който живеем, стабилността и сигурността му, икономическата му перспектива. Бих казал, че ако може да се открои трета тема, това ще бъде до голяма степен координацията на икономическите политики в ЕС и постигане на това ново ниво на интеграция, за което сега се говори, защото това също е в интерес на България.
euinside: Вие сте може би първият (български) външен министър, който проявава засилен интерес към Близкия Изток. Добра или лоша новина е решението на Барак Обама да прекрати бойните действия в Ирак и смятате ли, че това открива възможност за повече несигурност там?
Николай Младенов: Мисля, че този преходен период на несигурност в Ирак е неизбежен, със или без американското присъствие там. Защото говорим за една страна, която аз лично впоследствие опознах доста добре и която в продължение на близо 30 години е живяла в толкова тежък диктаторски режим, който никой, преживял комунизма в България, не може да си представи дори. Това е държава, в която хората са високо образовани, интелигентни, но целият опит и спомен за това как функционира една демократична система е бил изтрит, както и способността да се носи отговорност за определени решения. Така че създаването на тази нова среда в Ирак ще отнеме много време.
Хубавата новина, според мен, е че въпреки всички трудности, въпреки присъствието на всевъзможни терористични мрежи в Ирак и опитите им да провалят това желание да се изгради една демократична система, базирана на политически партии, все пак в Ирак вече три пъти се провеждат парламентарни избори. И фактът, че сега няма правителство, е защото резултатите от вота са на кантар и сътветно политическите партии трябва да намерят компромис. Това е нещо, което би било немислимо преди няколко години. Оттеглянето на американските войски от Ирак засилва ролята на самите иракски власти за тяхната сигурност, а те през последните месеци, може би две години, показаха много сериозен напредък и капацитет да се грижат за собствената си сигурност.
Така че ще има преходен период, ще има една несигурност, но стабилен Ирак, базиран на демократични устои, с партийна политическа система, е от интерес на всички. Моят интерес към Близкия Изток е абсолютно личен, но съм убеден, че нашата страна, която се намира толкова близо до този регион, не може да не проявява интерес какво се случва там . Дали защото, когато там има конфликт, той се отразява неминуемо и на нас в Европа, на нас на Балканите, или защото има възможности за много икономически проекти, които да реализираме там и които да са от полза за България.
euinside: Днес (9 септември) излезе една новина за пробив в преговорите между Катрин Аштън и сръбският президент Борис Тадич. Може ли да обясните точно какъв компромис е постигнат?
Николай Младенов: Това, което до този момент е постигнато, е след много усилия, в които през последните две седмици се включиха и нашите представители. Опитът беше да постигнем съгласие между страните-членки, които са признали и които не са признали Косово, както и Сърбия, да имаме общ текст на резолюция в Общото събрание на ООН. На този етап опитите са успешни, но докато не се стигне до самото гласуване на резолюцията*, това е един предварителен вариант. Опитвам се да го кажа много внимателно, защото не искам да се радвам прекалено рано, че сме успели наистина да имаме общо становище заедно, всички в ЕС и Сърбия.
euinside: Има ли вариант, в който да не се налага Сърбия да признае Косово?
Николай Младенов: Вариантът е между Сърбия и Косово да се установи един диалог, който да няма отношение към темата признаване и непризнаване. Всички си даваме сметка, че това е много болезнен въпрос за Сърбия в момента, никой не иска да го форсира, така че те да направят нещо, което е ясно, че политически в момента е невъзможно, но да има диалог, който се концентрира върху конкретни казуси, които съществуват. А такива има десетки, да не кажа стотици, свързани с това откъде минават кабелите за електричеството, какво става с мобилните оператори, пенсиите на хората, осигуровки, които са плащани, пътища, имущество и т.н. Това са все неща, които пряко могат да бъдат решени в интерес както на косоварите, така и на сърбите, без това да има отношение към взаимното признаване.
Това е целта, която всички в момента си поставяме. И втората цел е Сърбия и политическото й ръководтво да си дадат ясна сметка, че бъдещето на страната е в ЕС, а не извън. Човек, ако чете вестници или си говори с хората по улиците, ще чуе „Ние имаме и други алтернативи”. Всякакви такива алтернативи, според мен, са нереалистични, защото в наш интерес - на България, на самите сърби и на целия регион - е той да бъде интегриран в ЕС.
euinside: Може ли да се каже, че това е първият успех на Катрин Аштън в качеството й на Върховен представител на ЕС за външната политика?
Николай Младенов: Да, мисля, че може спокойно да се каже, че въпреки критиките в медиите към нея, тя положи изключително сериозни усилия, за да се постигне този компромис. И го направи координирано със страните-членки, така че в един момент всички работехме в една и съща посока. И може да се каже, че това е някакъв модел на работа, който сега се изработва.
*Тази нощ Общото събрание на ООН прие с консенсус резолюция, изразяваща подкрепата на ООН за водещата роля на ЕС в предстоящия диалог между Белград и Прищина.