English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Магна харта, Чърчил, Тачър, Блеър, ?

публикувано на , , София

Историята помни имена, които са направили нещо различно от дотогава известното. Не е задължително това различно да е непременно оценено като добро, но в края на краищата на историческата времева линия оценките добро-зло не намират място. Всяка влиятелна личност е била спорна в рамките на своето време, но обективният поглед на дълготрайния ефект от техните действия често води до трайното им оставане в историята. Такъв е случаят с Магна харта, Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър и, вероятно, Тони Блеър в британската история.

Без да претендирам за изчерпателност или историческа пълноценност, подреждам тези исторически факти така, защото имат пряко отношение към очакванията от парламентарните избори във Великобритания, които ще се състоят на 6 май. Защо?

Защото Магна харта е първата крачка към включването на повече от двама участници в управлението в далечното Средновековие - Бог и кралят. Както пише Уинстън Чърчил в своята книга "Великата република - история на Съединените щати" значението на Магна харта почива на факта, че от кралете на Англия, които дотогава са претендирали за върховната власт като божествено право, е било поискано за пръв път да признаят, че управляват чрез съгласието на поданиците си.

Разбира се, дълга история е защо и как се е стигнало до Магна харта и, впрочем, историята е много поучителна. В случая се спирам на нея, защото е изключително показателна за последвалия ход на политическото развитие на Острова, безспорно белязан от щастието да е остров, сравнително защитен от набези и позволяващ разцвет и множество експерименти на спокойствие.

Що се отнася до Уинстън Чърчил, вероятно няма никакъв смисъл да обясняваме защо е важен за британската история, а и не само за британската. Той е от онези личности, за които е добре първо да си наясно в какъв контекст оценяваш приноса им - дали във вътрешен или във външен план.

Същото важи и за баронеса Маргарет Тачър, станала известна по време на дългото си управление като британски министър-председател с прозвището Желязната лейди: заради изключителната решителност, с която прилага политическите си решения, без да се поддава на натиск от никоя страна.

И Магна харта, и Уинстън Чърчил, и Маргарет Тачър са се появили в моменти на сериозни глобални турбуленции. Дали това важи и за Тони Блеър? Моето мнение е твърдо да, защото той беше министър-председател на Великобритания в момент на преход на света от двуполюсния модел на Стената към глобализирания свят, който допусна многополюсието и ... световната икономическа и финансова криза. Именно заради това е важно кой ще бъде следващият премиер на Великобритания, за да намери мястото й в новия световен ред.

И така - за затишие пред буря говореха някои медии само седмица преди официално да започне предизборната кампания във Великобритания за парламентарните избори, които ще се проведат на 6 май. Не само за затишие, пишеше се и за изтощение, за липса на избор, за електорално униние, за партийно и изобщо политическо изхабяване. Независимо от това обаче, във вторник беше дадено началото на предизборната кампания на Острова и битката започна така, сякаш досега е била на пауза и някой просто натисна play.

Трима са основните играчи и за първи път от много години насам се говори, че е възможно след 6-ти май да има коалиционно правителство. Водачи в социологическите проучвания в началото на кампанията са торите - Консервативната партия, начело с лидера й Дейвид Камерън - като подкрепата за тях се покачва с всеки изминал ден. На второ място са лейбъристите, които управляваха Великобритания цели 3 мандата. Третият играч са либералните демократи на Ник Клег. В цифри по данни от 7 април, торите печелят подкрепата на 41% от анкетираните, лейбъристите - 31 но сто, а либералните демократи - 18 процента.

Разковничето в предстоящите дебати и предизборни битки ще бъде, съвсем очаквано, икономиката. До момента най-конфликтната точка е увеличаването на здравните осигуровки, за което настояват лейбъристите. Но, не това ще направи тези избори изключително важни не само за самите британци, но и за целия Европейски съюз, а може би и за света.

Нуждата от промяна на структурата на икономиката е това, което ще донесе и политическа промяна. И гражданите, и политиците демонстрират, че са осъзнали, че настоящият вид на британската икономика вече не може да донесе резултатите, които носеше преди Кризата.

Вероятно не за да копират своя специален съюзник САЩ, британските консерватори са избрали за лозунг на своята кампания "Гласувайте за промяна". По-скоро смятам, че именно нуждата от промяна е повлияла на торите да изберат този лозунг, а не желанието им да повторят успеха на президента Обама, който впрочем е демократ, което в американската политика означава - ляв. Торите са грубо казано дясна партия.

В рамките на 6 точки, партията на Дейвид Камерън, сочен за следващия британски министър-председател, обещава да действа незабавно за намаляване на огромния публичен дълг на Великобритания; за поощряване на предприемчивостта; да направят Великобритания най-семейно ориентираната държава в Европа; да подкрепят здравното осигуряване; да увеличат стандартите в училище; да променят политиката. Последното означава намаляване на броя на депутатите, намаляване на държавната администрация с 1/3 и възможност данъкоплатците да видят как се харчат парите им.

Лейбъристите обещават да гарантират икономическото възстановяване и да намалят бюджетния дефицит наполовина чрез икономически растеж, справедливи данъци и съкращения на разходите с нисък приоритет. Лозунгът на кампанията на левите е "Справедливо бъдеще за всички". Второто обещание е обръщане на държавата към семейството чрез запазване на колкото е възможно по-ниски лихвите на ипотеките, увеличаване на данъчните кредити за семейства с малки деца, предоставяне на помощ за семейства, които си купуват дом за първи път и други подобни. Залагат още на високо-технологична икономика, зелени инвестиции, контрол на имиграцията и гарантирано образование.

Партията, която вероятно ще бъде най-желаният партньор на торите или лейбъристите след изборите, е на либералните демократи. Думата справедливост също присъства по един или друг начин в предизборните ангажименти, които те поемат към избирателите. Впрочем, социологическата убеденост, че вероятно Великобритания ще осъмне с коалиционно правителство, се поддържа усилено и от посланията на партията на Ник Клег, според когото тези избори няма да са вече състезание между два коня.

Справедливи данъци за всички; равен старт за децата; ново начало за Великобритания; справедлива, прозрачна и местна политика; справедлива и устойчива икономика са целите, които либералните демократи са заявили в своята програма.

Това са най-общо основните моменти в предизборните програми на основните политически сили, които ще мерят сили до 6 май. euinside ще следи как се развива кампанията, как се променя съотношението на силите, защото тези избори са важни за ЕС изобщо. Не на последно място, общите избори в страната, в която се е родила парламентарната демокрация, са добър пример за всяка държава, оказала се свободна, но неподготвена за това. Например България.

коментари
anonymous
8 април 2010 09:27
верни ли са ви часовниците горе?
euinside
8 април 2010 10:11
упс, не, не са верни. Благодаря
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.