English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Спорът за Люблянска банка между Хърватия и Словения отново е отворен

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Само девет месеца бяха необходими, за да може един десетилетен постюгославски проблем да изплува отново на дневен ред. Става дума за прехвърлените вложения на бившата Люблянска банка след разпадането на бивша Югославия, по който Словения и Хърватия спорят от години. Конфликтът заплашваше присъединяването на Хърватия към Европейския съюз на 1 юли тази година, тъй като Любляна отказваше да ратифицира хърватския договор за присъединяване, докато не бъде намерено решение на проблема. Решение не беше намерено, но беше постигнато съгласие за рамката, при която ще се търси в бъдеще след "внасянето" на проблема в ЕС. В началото на март тази година премиерите на двете страни, тогавашният на Словения Янез Янша и хърватският Зоран Миланович, подписаха меморандум от четири точки.

В него се поема ангажимент решението с прехвърлените спестявания на хърватски граждани от някогашната трета по големина югославска банка да се търси в рамките на споразумението за наследството на бивша Югославия (сукцесия). Също така беше договорено то да се търси с посредничеството на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements). Докато бъде намерено решение, двете страни се ангажират да прекратят делата една срещу друга в съда. В случая на Хърватия става дума за две банки, които водят дела срещу Словения с искане за възстановяване на изплатените с гаранции от хърватското правителство спестявания на хърватските вложители. Това са Загребската банка и Загребската стопанска банка. В замяна словенската страна се ангажира да ратифицира договора.

Меморандумът беше тържествено подписан в словенското селище Мокрице, буквално в последните часове от управлението на Янез Янша, чието правителство беше свалено с вот на недоверие. Стремежът на г-н Янша тогава беше да осигури ратификацията на хърватския присъединителен договор, защото политическата криза в страната заплашваше да блокира този процес за неограничено време.

Съвсем наскоро обаче Словения изпрати дипломатическа нота до Загреб, с която призовава хърватското правителство да се придържа към споразумението. Загреб отговаря, че изпълнява всяка точка от него и отвърна със същия призив - Словения да уважава договореното. Покрай дипломатическата престрелка стана ясно обаче, че има неразбирателство по точка две от меморандума. Първото недоразумение произтича от това, че в текста на документа е използвана думата "stay", която може да се изтълкува като "замразяване" на съдебните искове към словенската държава. Точно така тълкува думата хърватското правителство. За Любляна обаче това означава "прекратяване". Второто недоразумение произтича от това, че според хърватското законодателство замразяването не може да продължи повече от една година с опция за продължаване от още една. Словения обаче очаква замразяването да трае до намирането на решение в рамките на договора за сукцесия.

Първият вицепремиер на Хърватия и министър на външните и европейските въпроси Весна Пусич твърди, че словенската страна е била добре запозната с това юридическо ограничение. Словенският й колега, също първи вицепремиер, Карл Ерявец обаче смята, че то е трябвало да бъде записано в меморандума.  Двамата се срещнаха в сряда (20 ноември) в Загреб в продължение на два часа в присъствието на двамата финансови експерти, които се опитваха да намерят взаимноприемливо решение в продължение на месеци. На съвместната им пресконференция след срещата обаче стана ясно, че позициите им не само не са сближени, но се и отдалечават. Освен че заяви, че Хърватия спазва поетите ангажименти, г-жа Пусич отново извади на дневен ред идеята спорът да се реши чрез арбитраж, а не в рамките на договора за сукцесия, подписан между всички бивши югорепублики през 2001 година.

Причината е, че ако се решава в рамките на сукцесионния договор, това ще изисква съгласието на абсолютно всички бивши югорепублики, докато при абритража всички ще бъдат принудени да приемат решението му, каквото и да е то. Словенският външен министър си тръгна с усещането, че е бил измамен от Хърватия. Журналисти от малката алпийска република питаха защо Хърватия не е ратифицирала в парламента международния договор, така както е постъпила Словения. Г-жа Пусич коригира, че не става дума за международен договор, а за акт, който е бил приет на ниво правителство и не е минавал през парламентите на двете страни. Причината за това е, че не може в международен договор да се обвързва ратификацията на договора за присъединяване на Хърватия към ЕС, тъй като той е задължение на Словения по европейското законодателство.

Не само че позициите на двете страни се отдалечават, но и засега не се предвиждат конкретни стъпки за решаването на проблема. Хърватия твърди, че е напълно отворена за търсене на решения, а вицепремиерът Пусич натърти неколкократно, че опцията за арбитраж е сложена на масата. Засега не се предвиждат нови срещи. По думите на Пусич, двамата министри не са се договорили как да решат проблема, но са се съгласили, че трябва да поддържат комуникацията помежду си, каквото и да означава това.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required