euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

За докладите за България и Румъния от хърватска перспектива

Аделина Марини, January 26, 2017

"За да може ЕС да бъде ефективна в дисциплинирането на страните-членки, тя трябва да има възможност да санкционира. Съкращаване на еврофондове, заради проблеми с върховенството на закона в някои от тях е добра идея". Така започва коментара [на хърватски език] си кореспондентът на един от най-четените вестници в Хърватия Jutarnji list Аугустин Палокай по повод десетия поред доклад на ЕК за напредъка на България и Румъния по уникалния в ЕС Механизъм за сътрудничество и проверка. Теза, която и euinside е застъпвал многократно не само по повод българския и румънския случай. Текстът на Аугустин Палокай е писан преди представянето на докладите и анализира по-скоро самия механизъм и неговия смисъл. 

"Минаха точно десет години, откакто България и Румъния влязоха в ЕС, а тези две държави продължават да са своеобразни членки второ качество. Не е проблемът в това, че са двете най-бедни членки, въпреки че Румъния силно се приближи до Хърватия, а в механизма за надзор и сътрудничество, който е вид наблюдение на ЕК, не съществуващ за нито една друга страна-членка", пише колегата Палокай като посочва, че ситуацията в България е доста по-лоша, отколкото в Румъния, тъй като в момента страната няма правителство, а след по-малко от година ще поеме председателството на Съвета. "Би било наистина неприятно над страната, която председателства Съюза ЕК да има наблюдение, заради недостатъчни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност", продължава анализът.

Аугустин Палокай съобщава, че ЕК готви вариант, при който да бъде премахнат Механизма преди България да поеме председателството, но това ще бъде с няколко условия. Той припомня, че именно заради България и Румъния, над Хърватия беше наложено специално наблюдение преди членството, което спаси страната от същия Механизъм след присъединяването през 2013-та година. Друго, което спаси Хърватия, беше скептицизма на Германия и Холандия. 

"Гледано от днешната перспектива, такива механизми за България и Румъния наистина са непотребни, неприятни и некоректни. Разбира се, че съществува проблем с корупцията в тези държави и той е сериозен. Но нима не съществува и в други страни от ЕС?", пише хърватският журналист и припомня думите на някогашния еврокомисар за разширяването Гюнтер Ферхойген, според когото, когато става дума за корупция България и Румъния не са първите страни от ЕС, които му идват на ум. "А вече се появиха по-сериозни проблеми с върховенството на закона в други страни от ЕС, Полша и Унгария например", пише още кореспондентът на Jutarnji

"Тези механизми са остарели. Те не успяха да решат проблема, а у България и Румъния оставиха усещането, че са дискриминирани, че са третирани като членки втора ръка. Затова трябва спешно да бъдат свалени", завършва коментара си Аугустин Палокай. Според него европейските институции имат възможност да влияят върху страните-членки, когато става дума за защитата на европейските ценности. "А тези ценности в някои страни-членки са застрашени много повече, отколкото в България и Румъния", смята журналистът.